Category Archives: Статии
Човешкото поведение е контролирано от нашето разположение
Автор : схиархим. Йоаким Пар Тази сутрин ще говоря за нашето поведение в колектив. Нашето поведение винаги се контролира или, дори може да се каже, е програмирано от нашето разположение. Животът на християнина е живот на благодарност – той е благодарен първо на Господ и после на своя брат, на своя ближен. Абсолютната противоположност на благодарността е себелюбието, любовта към себе си, вманиачаване в себе си, проява на интерес към другия само, ако това е свързано с теб. А ориентирът върху себе си е винаги гордост. Гордият човек не е благодарен. Гордият човек не обича. Той си мисли, че обича, но не обича. Той проявява желание или интерес към някого другиго само по отношение на това, което може да получи от него. Фокусът за него е винаги самият той. Християнството е абсолютно противоположно – то винаги е ориентирано към Бога и към другите. Когато някой човек не разбира, доколко се самоунищожава, и му откриваш истинското християнско послание, той винаги остава шокиран. Какво означава да обичам някого? Как мога да обичам хора, които не мислят за мен, които ме ненавиждат, защо трябва да давам милостиня на мързеливите, които не работят, докато аз работя много, защо трябва да се грижа за някого,
Вседобродетелната Пресвета Богородица
Автор: монах Мойсей Светогорец Мястото на Пресветата Владичица наша Богородица Приснодева Мария в Православната църква е особено високо. Според свети Йоан Дамаскин то е непосредствено второто след това на Светата Троица. Ние, православните християни, подир почитта си към Света Троица, оказваме почитание към Пресветата. Боговдъхновените свети евангелисти я упоменават с изключително уважение и любов, особено св. ев. Лука. Личността на Пресветата се явява като образец и пример за вярваща жена, която е призвана към спасение през своята вяра по благодат божия. Тя заема отлиително място в Църквата. Тя е красивата, скромна и смирена дъщеря, която приема всецяло божественото Слово с пълно доверие. За разлика от първата жена – Ева,- тя оказва послушание към божествената воля, към Божия призив, към най-съвършения обра. Тя е единствената майка на Бога и на човеците. Личност свещена и неповторима. Най-доброто, което човечеството можа да даде на Божествеността. Божествеността откри в нейно лице скромността, смирението, чистотата, непорочността, послушанието, в техния най-подобаващ и прекрасен вид. Пресветата се намира по Божи промисъл в такова особено състояние, което не принадлежи на никой друг член на Църквата. Тя е единствената Девица-майка. Майка на Господа, по нейно съгласие. Тя приема да роди Сина и Словото Божие заради народа Божи, който народ
Святост в света
Автор : схиарх. Йоаким Пар Нашата тема е светостта в света, без значение дали сте в брак или сте сами. Светът и хората днес се намират в бедствено състояние, живеят в разводи, в съсипани бракове, без брак. Целият свят е потресен и ние всички живеем с това. Как ние като православни християни следваме Господа? Как можем да придобием святост? Веднъж в Ню Йорк имах беседа на тази тема, един човек стана и каза: „Отче, каква святост, аз бих бил щастлив просто да остана жив!” Понякога в нашия живот изглежда, като че ли сме загубили всякакъв контрол, не знаем как да намерим стабилна основа… Водим борба поради тази причина и много често се предаваме. Мислим си, че пътят на Господа е много труден. А от друга страна светът ни зове, той като че ли ни дава смисъл, защото осигурява мигновен комфорт. Обикновено обаче това е на много висока цена. Въпреки това той ни дава комфорт и удоволствие. Също ни дава и средства, за да избягаме от борбата и да не бъдем свързани с никого. Всички имаме такива моменти. Веднъж дойде един човек и ми каза: „Целият ми живот се тресе. Не знам въобще как да се оправя.” Попитах го къде е
Ние сме блудният син, ние сме по-големият брат
Автор: Митр. Антоний Сурожски /Блум/ Често се случва да разбием на пух и прах нашите взаимоотношения, цялата им пълнота и важност, защото сме привикнали на това някой да ни обича и да ни „дава“ – да ни дава щедро, да ни дава непрекъснато, без никога да помисли за себе си: просто да дава; и колко лесно ние постепенно забравяме човека, който ни дава, а запомняме само нещата, които ни дава. Случило се с блудния син, но се случва постоянно и в нашите човешки взаимоотношения… Блудният син казал на баща си: „Дай ми това, което ще бъде мое, когато умреш,“ с други думи: „Хайде да се разберем, за мен ти вече не съществуваш; аз искам единствено това, което можеш да ми дадеш…“ Както живял блудният син за известно време, така и ние можем за известно време да се прехранваме с тези блага. Сърцето ни все още е топло от топлината, която ни е дадена, умът ни все още живее с богатствата на вече всъщност прекъснатата близост… И докато ние успяваме да живеем благодарение на тези дарове, ние сме обградени с хора, които искат да получават от нас това, което имаме и което сме получили: ние, подобно на блудния син, сме обградени от
Дружбата и любовта се различават както вкусът и храненето
Автор : схиархимандрит Йоаким Пар Бракът може да ви заведе в рая. Бракът може да ви вкара и в ад на земята. Повечето хора са видели в брака ада на земята, а не рая. Защото в него не следват това, което би трябвало. Храната не е за вкуса, а за да се заситим. Вкусът е едно вторично качество на храната, но не е нейната цел. Дружбата между двама души е вторичен ефект на любовта, но не е целта на любовта. Така е, когато встъпвате в брак само за това, да не останете сами, да имате някого в своя живот, не за да му дадете това, което имате, а защото се нуждаете от него. Това е същото, като да търсите храната заради вкуса, а не заради естественото наяждане. Ще свършите зле или от анорексия, или от преяждане. И с двата способа убивате себе си. Защото храната става отрова. Ако имате връзка не заради това да обичате другия и Бога, а заради това, което те дават на вас, убивате себе си и другия също. Всички сме виждали такива семейства, мнозина са израснали в такива – това е катастрофа, защото няма любов. Защото тези хора нямат никакво разбиране какво е това, а само
За Европа и Европейските принципи и ценности и позицията на Църквата за развитието на Европейския съюз
Автор: Негово Блаженство Атински архиепископ Христодул (1939 – 2008) „Христос възкресе!“ Този израз, който има както информативен, така и молитвен характер, е най-доброто и изпълненото, което мога да си представя, за да изразя радостта си, че съм тук заедно с вас. Христос възкресе „и заедно със Себе си възкреси цялата вселена“. Възкресението е събитие, но то е и молитва, защото не е съдба на човека, но пък е възможност, която му се предоставя. Възкресението е свобода, то представлява превъзмогване на царството на необходимостта, то е подарена възможност и начин човек да се възкачи по лествицата на Яков. „Наистина възкресе!“ Тая именно възможност се надяваме нашият конгрес да предаде на цяла Европа. _ Защо именно на Европа? Защо Европа? За какво ни е това ограничение? Защо да настояваме на тая дума, при положение, че глобализацията върви с бързи темпове и новите технологии и икономическата действителност са превърнали земното кълбо в едно глобално село? Какво може да бъде чисто европейско, какво днес означава това определение? Да не би, като говорим за ценностите на Европа, да имаме предвид едно минало, което завинаги си е отишло и нищо не определя настоящото и утрешното общество на континента? Въпросите отиват още по-далеч: да не би движението
Да се решим да придобием мирен дух през новата 2017 година
Автор: о. Варнава Пауъл Ако все още не сте взели решение какво да промените в живота си през новата година, бъдете сигурни, че няма по-добър избор от това да опитате да изпълните добре-познатото наставление на руския монах от 19-ти век св. Серафим Саровски: „Придобий мирен дух и хиляди край теб ще се спасят“. Нямащи общо с наивните религиозни приказки и психо-духовното бръщолевене, думите на горския отшелник, един от най-почитаните светци в Православието, се отнасят на сто процента към практиката. Например, аз се опитвам (и често не успявам) да си ги припомня, когато включа новинарската емисия или разгърна вестника и попадна под ударите на изобилните доказателства за грехопадението. Толкова е лесно да се превърнеш в циник, като непосредствен резултат от срещата с тъмнината, макар и от втора ръка чрез медиите, че аз всъщност започнах да постя от новини още от началото на Рождественските пости – колкото се може повече. Някой може би ще каже, че заравям главата си в пясъка, за да избегна „истинския свят“. При все това, аз оспорвам твърдението, че новините дават добър, верен и съразмерен поглед към реалността. Също така твърдя, че моето въздържание, бидейки един опит да последвам съвета на св. Серафим, е всъщност действително истинският свят.
За незабравимия старец Назарий
„На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда“ (2 Мак. 12:45) четем в св. Библия Да, вярвам в това. Вярвам и изповядвам също, че старецът Назарий умря в благочестие и ще получи награда от Бога. Каква? Да бъде с Бога в рая. Как ще почувства това? Със способността си да се наслаждава още тук на земята в Кокалянския манастир на духовно красивото, на божествените блага, които раят предлага на праведниците. След Христовата победа над смъртта само тялото умира временно до деня на Второто пришествие, а душата отива при Бога и получава живот в блаженство. Разбира се, до края на 40-тия ден по 24 часа на денонощието душата на старец Назарий се радва на почитта, спомена и молитвите на толкоз негови духовни чеда и почитатели по целия свят. Не само в манастирите в Родината, но и в енорийски църкви у нас, и в задграничните ни епархии се отслужват заупокойни литургии и молитвени помени за него – съответно на третия, деветия, двадесетия и особено на „равненката“ на 40-тия ден. Да, непременно душата на старец Назарий чувства облекчение от нашите молитви до 40-тия ден, защото през същите дни неговите дела стават явни и чрез огън се изпитва делото му (1 Кор. 3:15). Този
Св. Йоан Кронщадски – Молитвеник, чудотворец, прозорливец
Автор: Архим. Методий /Жерев/ Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши (Иоан 14:12). „Още от първите дни на моето служение на църквата,“ казва отец Иоан в своята юбилейна автобиографична реч по случай 70-годишнината от раждането си, „аз си поставих за правило, доколкото е възможно, искрено да се отнасям към работата си и строго да следя за себе си, особено за вътрешния си живот. Аз скоро познах от опит с кого встъпвам в борба, именно със силния княз на този свят, който не дреме, а диша злоба, погибел и адски огън, и с неговите подчинени, поднебесните духове на злобата, както казва Апостолът: нашата борба не е против плът и кръв, т.е. против човеци, а против началствата, против властите, против светоуправителите на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Тази борба със силния и хитър невидим враг явно ми доказа колко много немощи, слабости и греховни страсти имаше в мене, колко много нещо има в мене княза на този свят, и колко много трябва да се боря аз със себе си, с греховните си наклонности и привички и да ги победя, та да бъда по възможност
