Category Archives: Статии
Как да живеем
Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“ „Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден. Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел. Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон. Той попитал: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ (Лука 10:25). И словото Господне, което звучи в отговор на законника, е отправено и към нас, откривайки ни единствно правилния път за решаването на всички въпроси, недоразумения
БОЖИЯТА МАЙКА
Пресветата Дева освещавала земята със Своето присъствие в продължение на шестдесет и две години. Сега всички сме свикнали с Нейната слава и могъщество, с непостижимата ѝ за човешкия ум любов. Така сме свикнали да молим и получаваме от Нея просимото, че забравяме да Я усещаме в сърцето си като жив човек, подобен на нас. Забравяме, че Нейната сегашна слава и Божествено могъщество са плод на Нейния земен живот. И тези плодове са се родили от живата вяра на Пресветата Дева, от Нейната Божествена любов, от Богоподобното смирение и нескончаемите, безкрайни страдания, от мъченичеството през целия живот. Тя вървяла към Кръста на Своя единствен Син, носейки Своя кръст, дълго време преди Неговите Голготски страдания. Тя се възкачвала на кръста Си постепенно, през целия Си живот, и тръните на страданията разранявали чувствата, ума И сърцето И ежедневно, докато обещаното, предре- ченото от праведния старец Симеон Богоприимещ оръжие, не пронизало душата И. И този Нейн кръст възнесъл Пресветата Майка Дева в слава на небето. Нейният подвиг на майчинско служение и застъпничеството за човешкия род – грешен, паднал, слаб и вечно нуждаещ се от помощ, от ходатайство и пощада – продължава и след Нейното Успение. А ние, скъпи мои, загледани във външните събития от
Изкушения в часа на смъртта
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Светите отци говорят, че велико благо за човека е, че плътта не му дава да види света на духовете, светлите и паднали ангели, светиите – защото неговата душа не може да пренеса техния блясък и сияние, както очите на човека – сиянието на слънцето, тъмните – защото техният вид е толкова мерзък и ужасен по думите на св. Серафим Саровски, че човек няма да може да живее, ако ги види, душата ще се раздели от тялото, ако човек види демоните в цялата им мерзост. Братя и сестри! Днешното Евангелие ни показва сянката на този страшен свят на падналите ангели. Господ промислително е допуснал демоните да овладеят нещастния човек – за да ни покаже колко са страшни вечните мъки, когато човек стане пленник и храна на тъмните духове завинаги. Братя и сестри! Целият живот на християнина е духовна борба. Светите отци я наричат „невидима бран“, това е борбата на душите с падналите ангели. Но особено тежка ще бъде борбата в часа на нашата смърт – както пъководецът съставя план за последния бой, който ще реши цялата война, така и демоните най-трудното сражение, най-горещият бой с душата, приготвят човека за
Има различия
Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия В интервю на в. „Новинар“ от 28 ноември 2000 г. най-официално се заявява: „Между Православието и католицизма няма различия, защото те са двете страни на християнството. Нещо повече, те са възможно най-близки (…)“. Като епископ на БПЦ, бих желал да предпазя от изкушения просветените читатели на „Църковен вестник“ и да им напомня, че между светото Православие и католицизма има разлика. На Запад също открито и убедително се говори и пише, че „православното християнство е източният клон на Римокатолическата църква“. И още, че това са две църкви-сестри, които в 2001 г. ще станат една, тъй като „различията им са незначителни“. А така ли е всъщност? Разбира се, че не е така. Искате доказателства? Нека опресним знанията си само върху пет категорични различия: 1. Разбирането на римокатолиците за папството; 2. Филиоквето; 3. Учението за чистилището и индулгенциите; 4. Новите догми за непорочното зачатие на св. Дева Мария, папската непогрешимост и приемането на св. Богородица с тяло и душа на небесата; 5. Различията в практиката на причастяването, разделянето на кръщението от миропомазването и принудителното свещеническо безбрачия. 1. Римокатолическото разбиране на папството Нека да сме наясно! До отпадането на римския епископ от единната Църква в 1054 г.
Да прощаваме
Ставр. ик. Аспарух Стоичков (Сиропусна неделя) Тежката зима е към своя край. Неминуемо тя ще отстъпи пред закона на Премъдрия творец мястото си на топлата благодатна пролет, която ще стопи незабелязано снеговете. Не след дълго природата ще се съживи и възроди. Птиците ще се окъпят в първия пролетен дъжд и ще забравят неволите на студената зима. Ще изпълнят нощите с омайните си песни. Земята ще разтърси вкочанясалата си гръд и в общата радост ще надене нова премяна от благоухаещи треви и пъстри цветя. Всички ще забравят лошото, ще простят на суровата зима многото огорчения. А човекът? Нима той – венецът на цялото творение – не ще се пробуди от греховния сън, сковаващ божественото дихание в него? Да, и за него настъпва духовна пролет. Великият пост е време благоприятно за душевно пробуждане. Затова и Св. Църква започва все по-често и по-умилно да се провиква: „душе моя, душе моя, восстани, что спиш?“. С изключително педагогическо умение и такт Св. Църква подготвя всяка християнска душа към пълното пробуждане. Тя, подобно на умния градинар, постепенно реже недъзите, чисти греховете. Както в ранна пролет той извършва подготовката на всяко дърво в градината за активния период, така и Св. Църква постепенно подготвя християните за Великото тържество.
Архим. Клеопа – Библейската концепция за държавата (или За задълженията на вярващите към държавата)
Някои от сектантите като „учениците на Библията“ или ръселистите (последователите на Чарлз Ръсел), измежду които на наша почва най-много циркулира групата, наречена „Свидетели на Йехова“, после адвентистите и др., твърдят, че според учението на Библията държавата и държавните власти не трябва да се признават, защото те са инструменти на антихриста, каквито са и църковните организации. Като такива, те трябва да изчезнат, а не да бъдат признавани и уважавани. Държавните органи, казват те, действат подобно на клерикалната власт в Църквата, подкрепяйки различни класи, които подклаждат враждата между хората и народите, и по този начин предизвикват кръвопролитни войни, икономически конфликти и т.н., оправдаващи се със закони, противни на закона Божий. Това учение се пропагандира в повечето случаи устно, шепнейки предпазливо, без определени библейски свидетелства – било от страх да не бъдат преследвани, било, за да не предизвикат колебание по отношение на признаването им от страна на държавата като свободни религиозни групи. Подчиняват се само насила или от страх. Някои от тях понякога не искат да полагат военна клетва или да носят оръжие, други отказват военна служба, най-малкото в съботата (също така и работа в този ден в различни институции и държавни учреждения). Други пък, не противопоставяйки се на нищо, изпълняват всичко, което
Обичаят на рождественското дърво е Източна традиция, а не Западна
Същността на Рождественските празници за много от светските хора се заключава в украсата на коледната елха. Този обичай за традиционно православните балкански народи има чужд произход и е привнесен от баварците. По-конкретно, в Гърция коледна елха за пръв път е украсена в двореца на Отон (баварски принц и първи крал на модерна Гърция) през 1833 г., а след това и в Атина, като след Втората световна война елхата с цветните топки навлиза и в гръцките къщи. В България обичаят да се украсява коледна елха идва от Русия, тъй като по време на Руско-турската освободителна война руснаците уреждали коледни елхи в по-големите български градове. Само че през 1920 г. в СССР тя е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 г. е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна елха (бел. ред.). Предшественикът на рождественското дърво – бъдникът (или бъдняк, чикор, коладник), е един дебел дънер от крушово или дъбово дърво. А пък бодливите дървета (като дрян, елха, бор, б. пр.), според народната митология, прогонват нечистите сили в караконджулите. Нашите преци поставяли коледно дърво (Бъдника) в камината на къщата на Бъдни вечер. После дървесината му пепел защитавала къщата и полетата от всяко зло. Бъдникът бил заменен от коледната
Истанбул – новата православна Мека?
Petrus Antiochenus Доналд Тръмп, украинската автокефалия и светската власт Много критици на Московската патриаршия бързат да изразят неодобрението си от влиянието на светското правителство на Русия върху църковните дела. Тези критики са оправдани. И въпреки това същите тези гласове изразяват задоволството си от не по-малко силното светско политическо влияние върху Вселенската патриаршия и църковната ситуация в Украйна. Бързането на Вселенската патриаршия по украинския църковен въпрос се дължи в голяма степен на влиянието на светски правителства – по-специално на американската администрация на Доналд Тръмп, украинската власт начело с Петро Порошенко и режима на Ердоган в Турция. Всичко това поражда определени въпроси, най-важният от които е: Ако Руската църква бива демонизирана поради тесните ѝ връзки с държавата, то защо се смята за оправдано създаването на нова Украинска църква, която ще е тясно свързана с политическия режим по определение и ще се появи по желание на държавата? 22 април 2018. Въпреки че украинската автокефалия беше основна тема през последните почти 30 години, нещата се раздвижиха в резултат на посещението на украинския президент във Вселенската патриаршия на 9 април т. г. Няколко дни след тази среща, на 22 април, Фенер заяви, че в качеството си на “истинска Майка Църква” на Украйна, е получил “от
Неврокопски митрополит Натанаил (1952 – 2013)
На 16.11.1952 г. в с. Копривлен, Гоце Делчевско, на трудолюбивите и благочестиви Иван и Мария Калайджиеви се ражда първият им син – Илия, бъдещият Неврокопски митрополит Натанаил. Иван и Мария имат още три момчета: Георги, Димитър (сега свещеник в гр. Пещера) и Стефан. От ранна детска възраст Илия, пламтящ от ревност по Бога, е неизменно в Божия дом всяка неделя и всеки празник. Първият пример за него на достойно и ревностно служение на Бога е смиреният енорийски свещеник на с. Копривлен- отец Костадин Къдрев, когото заварва жив, поемайки Неврокопската митрополитска катедра, и към когото запазва дълбоко уважение до края на дните му. Принудени от нерадостни обстоятелства, семейство Калайджиеви се преместват в с. Мокрище, Пазарджишко. Там духовната обстановка е по-различна. Селото няма църква, няма и свещеник. В това изпитание още по-силно си проличава Божието призвание на младия Илия. Само няколко месеца след установяването на семейството в Мокрище, воден от неудържим копнеж по бога, през 1968 г., едва 16-годишен, Илия търси своето истинско прибежище в дворите на дома Господен. Без знанието на своите родители напуска техникума във Велинград и отива в монашеската школа на Троянската св. обител. Там го приема под своето опитно и мъдро ръководство игуменът на манастира – Крупнишки епископ
