Category Archives: Интервю

Евангелската проповед в Древна Англия и английските светии

Интервю с протойерей Андрю Филипс, английски свещеник от Руската задгранична църква – Московска патриаршия

– Отец Андрю, нека започнем нашето интервю от там, че вие сте един от големите изследователи на Православното християнство в Англия. Множеството ви трудове обръщат внимание на християнската проповед през разделението от 1054 г. Разкажете ни първо как се породи желанието ви да се отдадете на тази мисия – да намирате и разпространявате информация и данни за християнската проповед в Англия.

Аз не съм роден и не съм отрасъл в Лондон, който всъщност не представлява Англия, защото е норманската столица на Британия. Израстнах на село – в английската провинция. Тук още бяха живи английските традиции. На това място живях и слушах за светци и места, свързани със светци, за които нищо не знаех. Възрастните също изглежда не знаеха почти нищо. Например, думите им бяха: „всичко това е било много, много отдавна“ или „тогава нещата са стояли по друг начин“, или просто „той е бил светец“. Обаче никой не можа да ми каже какво значи да си светец. Всичко, което знаех, беше, че съществува някакъв специален ореол около тези светци и места, нещо топло и приятно, което ме караше да се чувствам като у дома си.

Така че когато станах на осем, започнах да се опитвам да науча нещо за тях, като питах хората и търсих книги за тези светци. Кои са били тези тайнствени хора с непознати имена? Още тогава чувствах, че има нещо особено около тяхното присъствие, което беше доста различно от духа, който витаеше около други по-близки във времето личности и места. Започнах да съзнавам, че техните ценности са били доста различни, но са ценности, които съвпадаха с моето същество. Когато станах на дванайсет, вече знаех, че това са моите ценности и че животът ми е свързан с тях. Представете си за едно българче, което чува за св. Йоан Рилски и се опитва да научи за него. Кой е бил той? Кога е живял? Какво е казвал, писал, и в какво е вярвал? Защо около него витае тази особена атмосфера? Какво представлява тази Църква, към която е принадлежал?

Като станах на дванайсет, разтворих тази тайнствена книга, която носи заглавието „Нов завет“. Осъзнах, че атмосферата и ценностите, които са изразени в нея, са също и мои ценности и разбирания, и че те са идентични с атмосферата и ценностите на тези старинни светци. Новият завет, Христовите слова, обясняват всичко. Когато станах на петнайсет, разбрах, че някъде трябва да съществува църква с тези ценности. Не можех да открия такава. Те всички изглеждаха празни в сърцевината си. Обаче когато станах на шестнайсет, се удостоих да посетя руска православна църква. Веднага се почувствах като у дома, и разбрах, че това е моето място – и Църквата на Евангелието, за която Христос благовести, и Църквата на древните светци, за която бях чувал в детството си.…

Отец Емил Паралингов: Пандемията засили вярата, но спасението не идва наготово

Хенриета Костова

Възкресение ни отваря двери към тържеството на живота

Ако  Христос не беше възкръснал, вярата ни щеше да е празна, суетна и безсмислена

Трапезата взема превес над духовния празник, но това е избор на всеки човек 

– Отче, кое прави Великден най-светлият и свят празник на празниците?

– Това е празникът, който отваря за всички нас дверите към истинската вечност, към Царството Божие. Чрез Христовото Възкресение, както се пее и в тропаря, смъртта загубва сила над нас. Това е най-светлото тържество на живота по принцип и на вечния живот, за който човекът е създаден.

Както се казва в песнопенията:

Със своята смърт Христос смъртта победи и със своето възкресение живот вечен ни дари

Това е смисълът на празника.

За съвременния човек това може да изглежда абсурдно – че за Великден не празнуваме раждането, а смъртта. Но именно Възкресение Христово ни показва, че смърт няма, има вечен живот. Смъртта е само преход към този вечен живот, и то преход, който почти ние сами сме си го изискали, след като сме нарушили Божията воля. .

Сам свети апостол Павел ясно казва в едно от своите послания, че ако  Христос не беше възкръснал, вярата ни щеше да е празна, суетна, безсмислена. Но Христос възкръсна и ни дари  победата на нашата вяра.

– Умеем ли да ценим духовните радости, не сме ли прекалено подвластни на трапезните изкушения?

– Има го, разбира се, този доста силен битовизъм у нас, българите.

Затова като че ли трапезата взема превес над духовната трапеза в църквата – литургията, истинският духовен празник, който отбелязваме. Не само сега за Великден, но и за именните дни например, когато често хората бързат да седнат на трапезата, да вдигнат наздравица за Иван  и Георги, като забравят, че празникът всъщност е на свети Йоан, на свети Георги.

 Великденските яйца и козунаци, клонките на Цветница са недостатъчни, губят смисъл, ако хората не погледнат какво се крие зад тези материални символи.

Ето – на Разпети петък  хората идват в храма, редят се на опашка, за да се поклонят пред плащаницата, да минат под масата. Длъжни сме да им обясним смисъла на тези символи, но

е въпрос на свободна воля всеки човек да го възприеме.

Т.е. всеки човек сам избира дали ще възприеме празника Възкресение  в пълнота,  или ще дойде в храма, но ще остане само на ниво яйца и козунаци.

Добър знак е, че по време на Страстната седмица най-различни хора намират пътя към храма.

Ако и да не показва дълбоко разбиране на духовното значение на ставащото, това означава, че нещо в тези хора им показва истинската посока.

– Може ли да повярва в чудото на Възкресението днешният човек, понесен от въртележката на свръхдинамичното ни, свръхтехнизирано време?

– Вярата не може да бъде програмирана в човека – не можем да му вкараме компютърна програма „Вярвай!” и  човек веднага да започне да вярва.…

За бъдещето на Църквата във века на пансветовната глобализация

+ ХРИСТОДУЛ, Архиепископ на Атина и цяла Гърция

Проницателни откровения на възлюбения от православния гръцки народ пастиреначалник, направени в предаването „Архондарик“ на ЕТ 1 (Първа програма на Гръцката държавна телевизия), излъчено малко преди настъпването на новия 21-ви век, на 11 април 1999 г. Водещ на предаването е митрополитът на Димитриада и Алмирос г-н Игнатий, а негов гост е архиепископът на Атина и цяла Елада г-н Христодул (+ 28.01.2008).

Колкото повече времето минава и колкото повече средствата за масова информация навлизат твърде дълбоко навътре в непристъпни, бих казал, досега сфери на човешкия живот, толкова повече се ограничава и човешката свобода.

В крайна сметка, боя се, че ще настъпи време, когато съвсем няма да сме свободни. Да, ще казваме, че сме свободни, ще се изтъкават словесни плетеници в защита на свободата, но в крайна сметка ще живеем в такава обстановка от поставени условия, в която индивидуалната свобода няма да има никаква стойност. Защото тя ще е подчинена на нарежданията на чужди центрове за взимане на решения, които по някакъв начин просто ще налагат своето си мнение или воля, без да питат никого.

Например сега по въпроса с намесата срещу една свободна и независима държава (Югославия), някой бе ли попитан?! Не. И кой ще може да попречи това да се повтори днес или утре срещу някоя друга държава, за която на отговорните за това лица ще им се е сторило, че тя не трябва да съществува?! Или че трябва малко да бъде посмалена, защото твърде се е уголемила? Или пък (това да се повтори) срещу хора, имащи смелостта да изразят мнението си, което мнение би смущавало някои? Тоест как такива хора да бъдат разкарани от центъра на общественото внимание? Вече няма по-лесно нещо от това! Защото днес средствата за масова информация имат голяма власт. Телевизията влияе върху живота ни. Не ви ли прави впечатление, че петнадесетина секунди телевизионна реклама струват милиони! Защо? Нима бизнесмените така просто си хвърлят милионите на пьтя? Не! Извършват се логистики и те знаят много добре, че колкото повече се влияе върху човека по отношение на даден рекламиран продукт, толкова повече той се купува. И ако това не се случваше, нямаше да си дават парите за реклама.

Така че, логически погледнато, се вижда, че в условията на глобализация, свободата на човека като личност, като съществуване, лека-полека се смалява, става все по-мъничка и се загубва. Страхувам се, че накрая ще загубим и имената си и ще се превърнем просто в числа, които, разбира се, няма да ни ги сложат директно на челата, макар че и за това доста се говори и пише. Така че с основание започваме да се питаме каква ще е обстановката в света, в който ще живеем през следващите двадесет-тридесет години. В края на краищата новият 21-ви век, който ще е новото време, новата епоха, новият ред на глобализация, обхващаща всички сфери и фази на живота, ще бъде ли той за наше добро, или ще е, за да ни изтощи?…

За гроба на св. патриарх Евтимий Търновски

Разговор с Велички епископ Сионий

– Ваше Преосвещенство, това първо бдение ли е в Бачковския манастир в чест на св. Евтимий Търновски?

– Още през изминалата година имах желанието да организирам бдение, с което да отдадем почит на св. патриарх Евтимий, затова тази година направих всичко възможно то да се осъществи.

– Има ли нови проучвания и установени факти, свързани с гроба на светеца патриарх?

– Константин Костенечки, който искал да се обучава при св. Евтимий в Бачковския манастир, ясно казва, че когато дошъл в обителта, не е намерил патриарха жив, а само неговите ученици. Но останал и се обучавал при един от тях. След като завършил съществувалата в манастира школа, е поканен да стане протосингел на Пловдивската, тогава Филипополска, митрополия, в която работи дълги години. Но поради робството се премества в Сърбия, където е много добре посрещнат.

К. Костенечки става един от реформаторите на сръбския език и един ог най-известните книжовници по онова време. И след като той свидетелства, че патриархът е погребан в Бачковския манастир, това за мен е неоспоримо доказателство. Има и други доказателства, но Костенечки е най-големият авторитет ие напълно достатъчен като достоверност.

– Интересно е, че гробът на св. Евтимий се свързва с мястото под храма „Св. Архангели“. Какво бихте казали за това?
– Църквата е построена през ХI век. Тя е една от най-старите запазени сгради в целия район и заедно с манастирската са защитени обекти като национални паметници. И двете са от една епоха и са пряко свързани с първите ктитори на манастира – император Алексий Комнин, подпомогнал проповедта на Църквата и развитието на богословието, и братята Бакуриани.

Църквата „Св. Архангели“ е много интересен храм. Вградена е в католикона – основната църква на манастира, и има няколко стенописни пласта. В момента се извършва реставрация на притвора ѝ. По принцип се смята, че е изградена като малък храм, в който да се служи, докато се изгради големият манастирски храм. Това е стара практика, която се практикува и до ден днешен. Тоест да има малък храм с ежедневна богослужба. Имала е точно такава функция. След това е използвана от братството като зимен параклис. По-късно е била напълно изоставена откъм богослужение и много пострадала при един пожар, когато изгоряло цялото източно крило на манастира.

Последното е възстановено чак по времето на цар Борис III Обединител (който става ктитор на манастира), от водещи тогава архитекти и с подкрепата на много фабриканти от Пловдив и София. Дотогава крилото е било опустошено, като подстъпът към самата църква „Св. Архангели“ бил много ограничен и невъзможен. Но това не е спряло вандали с пирони и ножчета да си пишат имената по стените и да повредят уникалната ѝ стенопис. Това, което знаем за последната ѝ функция като храм е, че била използвана през зимните месеци и като място за по-съкровени и лични тайнства, като изповедта, тъй като е по-отдалечена от основния поток поклонници.…