Category Archives: Св. Теофан Затворник

За житейските грижи

Автор: Св. Теофан Затворник Продължавам да говоря върху вашето оплакване за наплива на мисли, породени от житейски занятия. Как може да стоим без работа? Ще бъде грешна празност. Трябва нещо да се работи, а и някои къщни работи да се вършат. Това е ваш дълг. И външните отношения не бива да се прекъсват. Трябва да се поддържат, и то както трябва. Това е дълг на човешкото общежитие. Но всички занятия от този род могат и трябва да бъдат изпълнявани така, щото да не отдалечават мислите от Бога. Как така? У нас съществува едва ли не всеобщо поверие, че щом се заловиш с нещо в дома или извън него, вече излизаш от онези Божии дела, които са Му угодни. Поради това, когато се породи желание да живеем богоугодно или при разговор стане дума за това, обикновено то се съпровожда от мисълта, че ако е наистина така, тогава бягай от обществото, бягай от къщи в пустинята или в гората. Междувременно и едното, и другото не е правилно. Житейските и обществените работи, от които зависи съществуването на семейството и обществото, са определени от Бога дела и изпълняването им не е бягство в небогоугодна област, а движение в Божии дела. Следвайки такова неправилно поверие,

Св. Теофан Затворник – Пробуждане от греховния живот и осъзнаване на греха

С право осъзнаването на собствените грехове бива сравнявано с пробуждане от греховен сън. В какво се състои тази първа крачка в движението на душата от греха към Бога – по-точно дори не крачка, а само начало на тръгването, отправна точка? „Грехът потапя душата в съня на самозабравата, безчувствеността и безгрижието. И грешникът дълбоко спи! Но както е необходимо да събудим заспалия, за да стане и да тръгне, така и грешният човек трябва да бъде пробуден от греховния сън, за да види опасността на своето положение и да реши да стане и да отиде при Господа. За тази именно цел ние чуваме подбуждащи гласове навсякъде около нас. И съвестта, и словото Божие, и словото на отците, и богослужебният чин на св. Църква, и цялото творение, и щастливите, и нещастните обстоятелства в живота – всичко буди, всичко говори на заспалия грешник: Стани ти, който спиш, стани и ще те осветли Христос (срв. Еф. 5:18)! И какво ще ни говорят постът, великопостното четене и пеене и дори самият канбанен звън, ако не същите думи: Стани ти, който спиш и възкръсни от мъртвите? Подбужда ни всъщност Божият Дух, който прониква до човешкия дух. Но трябва и ние сами себе си да безпокоим и да се самопринуждаваме;

Св. Теофан Затворник – Неделя след Богоявление (32-ра)

(Ефес. 4:7-13; Мат. 4:12-17) Предния ден Апостолът разказва за християнина, встъпил по пътя на спасението, въоръжен с духовното всеоръжие, а днес, за да го окуражи в трудностите, му посочва предводителите в тази битка и последната светла цел. Тези предводители са пастирите и учителите, които Господ дава на Църквата и чрез чиито уста Сам изрича благопотребното ръководно указание за всеки, обърнал се с вяра и молитва към Господа. Тази истина знаят всички, които самоотвержено вървят по пътя към Господа и които се борят с враговете на спасението, без жал към себе си. Такива хора винаги приемат от своите пастири поука и помощ – дори когато отстрани изглежда, че не трябва да я чакат. Защото прибягват не към човеците, а към Господа, готов винаги ръководи и вразумява чрез хората всеки искрен и с вяра търсещ Неговата помощ. Последната светла цел е „мярката на ръста на Христовата пълнота“, „състояние на мъж съвършен“. За всички е ясно какво означава мъж съвършен и няма човек, който да не би желал достигането на такова съвършенство; но какво означава мъж, съвършен в Господа – никому не е известно, освен на встъпилите в тази възраст. Това не бива да обезкуражава и охлажда ревността и ние да достигнем тази