[2018] година се отбелязват 130 години от рождението и 70 години от кончината на Неврокопския митрополит Борис – духовник, оставил дълбока следа в живота на Българската православна църква. Той се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско. През 1910 г. Вангел Разумов /светското име на митрополит Борис/ завършва Цариградската духовна семинария. Там той получава стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от примерното му и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917г. е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и привлича вниманието на висшите църковници, които го извикват в София, отличават го с офикията „архимандрит“ и му възлагат послушанието на протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година е ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Деен творец, той пише статии за „Църковен вестник“, публикува свои стихотворения, автор е на знаменитата брошура „Кризата в нашето училище“. При избора му за Неврокопски митрополит, проф. Хр. Гяуров ще напише за него: „Всеки един народ има нужда не само от политически водачи, но в същото време, и даже повече, от духовни водачи. От такива водачи особена

Архим. Серафим /Алексиев/ От кончината на приснопаметния Евстатий Янков от Чепеларе тази година се изпълват кръгли 50 години (бел. ред. – текстът е писан 2002 г.). Но колцина са помнещите добрия пастир? Шепа духовни чеда, които едно подир друго гаснат в родното му Чепеларе. Още приживе той е имал откровение свише, че нивата на неговия труд ще запустее и буреняса, което сам о. Евстатий със сълзи открил на свое духовно чедо. Скъпа е в очите на Господа смъртта на праведника. Добрият пастир не умира, но и подир телесната си смърт всеотдайно бди над малкото си стадо. Споменът за него е с похвала… Светлината на спомена за тоя праведник ще да е била по-ярка по времето, когато архимандрит Серафим е писал предложените тук биографични блежки за своя духовен другар и съпастир. Въпреки това, духовното съприкосновение със светлия лик на о. Евстатий неотменно рони във всяка вярваща душа искрите на любовта към Господа Бога, на Когото този български Йоан Кронщадски послужи от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всички свои сили (срв. Марк. 12:30). Бележитият със своите пастирски подвизи протойерей Евстатий Янков се родил в китното родопско село Чепеларе (Смолянско), в много бедно

Ставрофорен свещеноиконом Аспарух Стоянов е роден на 8 февруари 1915 г. в с. Радуил, Самоковско, в сърцето на Рила планина. В този ден по християнския календар бил празника на св. Три светители, което дало повод на майката да определи на шопски диалект бъдещето му: „Оно се роди на „Три светителе“ и ке ми стане поп.“ Селският учител – кръстникът – му дал името Аспарух. И наистина, сред многочленното семейство от четирима ратя и две сестри, той от малък се отличава с любознателност и любов към учението. През 1921 г., едва шестгодишен, е записан в селското училище, където завършва трети прогимназиален клас. В училището по това време преподават завършилият Казанската духовна семинария в Русия Антон Станков, завършилият Духовната академия и специалност „класически езици“ в СУ Александър Милев, впоследствие професор по древни езици в СУ, Радко Поптодоров – семинарист, а по-късно преподавател в Духовната академия. Те оставят незаличими следи в съзнанието на будния младеж и помагат да се оформи желанието му да се подготви за духовник. Александър Милев дори написва молбата му до Ректора на Софийската семинария. През 1929 г. се записва в Педагогическата гимназия в гр. Самоков, но скоро напуска по финансови причини. Голямото семейство живее в бедност и не може

Творчеството на игумения Валентина (Друмева) от Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“ (доклад изнесен от Галя Тодорова на международната богословска конференция „Свето-Йоанови четения“ в София, юни 2017 г.) Майка Валентина е истинско явление в съвременния духовен живот в Българската Църква. Тя е известна като автор на много книги, но малцина са запознати с цялостното ѝ творчество, което досега не е било обект на специално изследване. Някои от книгите на монахиня Валентина са ставали особено популярни през годините, за тях е говорено, правени са екранизации, но досега не е правен пълен преглед на нейните издания и цялостно творчество. Всъщност, и тя самата не знаеше броя на своите книги и когато в хода на настоящото изследване я помолих да направи списък на всичките си книги, ми каза учудено: „Мислех че са около 40, но те излязоха 60″. Целта на настоящото изложение е да се запознаем накратко с нейните книги и с главните акценти от дейността ѝ на християнски писател. Монахиня Валентина, в света – Стойка Стоева Друмева, е родена на 18 август 1934 година. Тя произхожда от вярващо семейство, което поколения преди да се роди тя, е водело духовен и въцърковен живот. Дядо ѝ е бил настоятел на храма в село Войводино, Варненско,