Емил ПАРАЛИНГОВ „Аз паднах, друг ще ме смени, и толкоз. Какво тук значи някаква си личност?“. Трудно ще се намери образован човек, който да не знае, че горните две изречения са цитат от стихотворението на Никола Вапцаров „Борба“. Мисълта, че всеки човек е заменим и на негово място може да дойде друг, както по-лош, така и по-добър, не е авторска на Вапцаров. Тя винаги е била жива и съществувала най-вече сред онези хора, които не са виждали в себе си образ и подобие Божие. Защото именно тези две неща превръщат човека в незаменим и безкрайно ценен. Като такъв той е уникален в Божиите очи, като такъв трябва да бъде почитан и от себеподобните. Една индивидуалност е несравнима с тази на другите. Затова всеки човек роден на този свят, когато го напусне, оставя след себе си празно пространство, което никой друг не може да заеме. Никога няма да има дотолкова достоен човек, който да запълни онова празно място в сърцата, което остави смъртта на г-н Ганчо Велев, преподавател по църковна история в Софийската духовна семинария. Някой сигурно ще каже, че казаното дотук са празнословия, но най-трудно се намират думи, за да се опише или говори за загубата на човек, превърнал се

Автор о. Игнатий, игумен на Витлеемския манастир Поредица от чудеса разтърсиха Дамаск и Саудитска Арабия през миналата година. През декември 2004 година един мюсюлманин от Саудитска Арабия разказа посредством медиите своята истинска и покъртителна история, която променила целия му живот. Разказът бе тиражиран по електронните медии и публикуван във вестници и списания в цяла Саудитска Арабия, Палестина и съседните страни. Историята бе отразена и в Интернет на арабски език. Преди години този мюсюлманин се оженил за едно момиче, богата мюсюлманка, но бездетна. Годините минавали, но те все още нямали деца. Обиколили много лекари в Саудитска Арабия и никой не могъл да им помогне. Родителите на арабина го съветвали да си вземе втора жена и да задържи първата, тъй като законът там им позволява да имат до четири жени. Изморен и доста притеснен, той взел съпругата си и двамата заминали на почивка в Сирия, за да се отпуснат и да забравят за малко проблема си. В Дамаск, съпругът наел една лимузина с шофьор-екскурзовод, който трябвало да им покаже всички светски забележителности на Сирия. Шофьорът обаче забелязал тъгата и болката, изписани на техните лица, осмелил се и ги попитал, защо не изглеждат радостни – да не би да са недоволни от неговото

Втора книга Макавейска в св. Библия ни предава трогателно повествование за страданията и поразителната твърдост на духа у старозаветните мъченици, умрели около 180 години преди Рождество Христово. След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани чрез тежко бедствие, останали за известно време верни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и точно изпълнявали закона, даден им от Господа чрез Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с околните езически народи и под тяхно влияние почнали да възприемат обичаи, противни на закона Господен. Тогава Господ отново ги наказал чрез жестоки бедствия. Сирийският цар Антиох Епифан завладял Йерусалим, разграбил храма, убил голямо множество люде и продал в робство около 40 000 човека. Като желаел да въведе идолопоклонство в Йерусалим, той със заплахи запрещавал на юдеите да извършват свое богослужение и да спазват съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-после осквернил храма, като поставил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. Ужас обзел нещастните. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Приемали по-скоро да търпят всякакви лишения, отколкото да отстъпят от своя закон. Но войниците на Антиох навсякъде ги преследвали и

Нина КОМАРОВА „И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба“, „дето беше лежало тялото Иисусово“ (Мат. 28:1, Йоан 20:12). Taка свидетелстват светите евангелисти за първите поклонници на гроба Господен. Всеки, който е изпълнен с вяра и е преживял благоговейния трепет пред светостта на Гроба Господен, може да разбере каква неудържима сила е теглила св. Мироносици към това свещено място, където „благообразният Йосиф сне от дървото „пречистото тяло Господне, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи“ (Тропар, 2 гл.). Тази сила е любовта, тайната, която била явена на света в цялото си величие на мрачната Голгота. Синът Божий дойде, за да яви на свега жертвената любов на Бога. През 130 г. сл. Р. Хр. император Адриан посетил след потушаването на еврейското въстание (68-70 г.) разрушения Йерусалим и разпоредил върху руините му да се построи римска колония – Елия Капитолина. Той изградил през 136 г. езически храмове, посветени на капитолийските богове: Венера (на Голгота) и Купидон, а върху Гроба Господен – храм на Юпитер, за да преустанови почитането на тези светини от първите християни. Само че по този начин обозначил с точност местата

Към биографията на св. Серафим Соболев, Софийски чудтоворец Емил Паралингов На 26 февруари се чества паметта на канонизираният през 2016 г. съборно и съвместно от Българската и Московската патриаршии Богучарски архиепископ Серафим ( Соболев ). Цялото архипастирско служение на св. Серафим преминава в България където той пристига през 1920 г. с последната вълна руски белоемигранти. Всенародната почит към светителя го прославя в святост далеч преди същинската му канонизация, като дори в годините на войнстващ атеизъм настъпили в България след 1944 г. потокът от вярващи търсещи молитвеното му ходатайство при гроба му в криптата на руската църква „Св. Николай“ не намалява. Както през живота му у нас, така и след кончината му, та и до днес безбройно число са получилите благодатната помощ на Софийският чудотворец. Предложените лични спомени на св. Серафим Соболев за св. Йоан Кронщадтски са взети от издадената за първи път през 1938 г. в Белград книга на И. Сурский (псевдоним на Яков В. Иляшевич) „Отец Йоан Кронщадтски“. Те са от времето когато светителят е още студент в Петербургската духовна академия и често е посещавал отслужваните от св. Иоан Кронщадтски богослужения в Андреевския събор на Кронщадт. Тъй като по време на написването и издаването на книгата нито св. Йоан,

Свещ. Емил ПАРАЛИНГОВ „Летопис!..Едно само слово със седем букви, а в него отразени векове, цял мир!..“ С ясно съзнание за историческа памет, един от първите свещеници при храм „Св. Петка“, гр. Пловдив, започва да води летописна книга на храма. От смирение, дори когато е изреждал храмовото свещенство, пишейки и за себе си, е скрил авторството си… Наистина, на истинските труженици на Божията нива не е нужно имената им да се знаят тук на земята. Достатъчно им е те да бъдат записани на небесата. Настоящият материал е скромен опит чрез разкриването на няколко документа да се разкаже началната история на един от първите следосвобожденски православни храмове в Пловдив и да се отбележи годишнината от полагането на основния му камък. Построяването на храм „Св. Петка“ има своя предистория, която ни връща векове назад… Малката старинна църква, посветена днес на св. прпмчца Параскева Римска, е построена на една скална тераса на Джамбаз тепе. Смята се, че тази малка църква е от времето на падането на България под турско робство. Но има основание да се мисли, че е от много по-старо време. Издигната е в сегашния си вид през 1836 г. с ктиторството на родолюбивия копривщенски род Чалъкови. Била посветена на св. Петка Епиватска

Преподобноизповедник Сергий (Сребрянски) По-малко от сто години са изминали от кървавото гонение, което претърпя Православната църква в Русия след „победата“ на Октомврийската революция през 1917 г. Настоящият Руски патриарх Алексий II справедливо сравнява повдигнатото от новата власт на „работниците и селяните“ гонение срещу Христовата църква с гоненията през първите три века на християнството: „Изповедническият подвиг на руските новомъченици е продължение на подвига на мъчениците от първите векове. Нашите доблестни Христови воини, както и техните далечни предшественици са пролели кръвта си и са отдали най-ценното – живота си – за Бога и ближните“, обвинени единствено в „християнска вяра и благочестив живот“. По-голямата част от руските новомъченици, пострадали за вярата след революцията и о време на сталинските репресии, са духовници – епископи, свещеници, монаси, дякони. Един от тях е и св. Сергий (Сребрянски). Преподобноизповедник Сергий (вмире Митрофан Василиевич Сребрянски) е роден на 1 август 1870 г. в село във Воронежкаобласт, в семейството на местния свещеник Василий Сребрянски. Като повечето момчета от свещенически семейства, Митрофан Сребрянски постъпва в Духовна семинария. Но след завършването ѝ той не поема по пътя на баща си, а както пише йером. Дамаскин „попада под влиянието на онази част от образованото общество (в Русия), която по това време била

Ик. Емил Паралингов Бележки върху Дневника на Негово Блаженство екзарх Йосиф I Руско-турската война от 1877 / 1878 г. е последната от поредица войни между Руската и Османската империи започнали през ХV в. и водени периодично до края на ХIХ в. Българската историческа памет е нарекла тази война освободителна, макар, че днес се правят опити да се облекат в негативни краски подбудите на Руската империя да започне тази война. Налага се мнението, че не освобождението на поробените българи и славяни е целта на войната, а усвояването на Проливите и излаз на Русия на Бяло море. Въпреки това благодарение на нея се постига освобождението на българите от петвековното турско робство и поставено началото на възстановяването на българската държава в лицето на Третото българско царство. Войната е обявена на 12 / 24 април 1877 г. в Кишинев. На същия ден, в столицата на Османската империя – Цариград, е избран за нов български екзарх Ловчанския митрополит Йосиф /1840 – 1915 г./. Двете събития сякаш са независими едно от друго, но в действителност са и свързани. Защото много голяма степен войната поведена от Руската империя е можела да повлия положително или негативно на духовната бран водена от Екзарх Йосиф за укрепването и административно стабилизиране