Category Archives: Иконом Емил Паралингов

In Drama, Greece, The Feast Day of the Great Martyr Barbara

Когато си в Драма в навечерието на 4 декември, не може да не ти направи впечатление радостното оживление, царящо в целия град. Поводът е предстоящият празник на небесната покровителка на града – св. вмчца Варвара. В късния следобед на 3 декември, ако не знаеш къде се намира посветения на светицата храм, не е необходимо да го търсиш специално. Стига само да тръгнеш след първата група празнично облечени хора, която се изкачва по уличките в посока старата градска част. А такива групи са много. Те излизат от всеки дом, улица и малък сокак, с каквито центърът на Драма е пълен. Стари и млади, мъже и жени, семейства с деца. Всички обзети от една обща духовна радост… Ето какво означава в двадесет и първи век да се прилага на дело написаното от св. ап. Лука за първите християни: „А всички вярващи бяха заедно… единодушно престояваха в храма… с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога…” /Деян. 2:44,46-47/ Нашата поклонническа група, дошла в Драма специално за празника на св. Варвара, тръгва след една такава група от възрастни жени. Скоро излизаме пред една от най-големите градски забележителности – изворите на св. Варвара. Извиращата от земята вода е образувала няколко свьрзани едно с друго езера

The Main Thing in Spiritual Life is Faith in God’s Providence

Sorry, this entry is only available in Bulgarian.

The Moments We Lose

Св. Серафим Саровски съветва всяка минута да се вглеждаме критично какво сме направили, казали или помислили в предходната. Т.е. всяка минута да даваме отчет пред съвестта си – Божия глас в нас – за онова, за което ще ни се иска сметка на Страшния съд. Някой обаче може да каже, че една минута е твърде малко време, за да съгреши човек. Но колко време отнема изричането на една клевета, на една обидна дума?! По–малко от минута. Тогава съвета на св. Серафим е напълно приложим… Господи! На нас ни е трудно дори в края на деня да си направим такава равносметка, а какво остава за всяка минута. Толкова много грижи ни тежат, с толкова много житейски проблеми е обременена мисълта ни, нима ще имаме време и за това? Така че, когато съвестта ни осъжда за някоя изпусната лоша дума или недобра мисъл, ние се оправдаваме, че трудно сме могли да следим думите и помислите си поради многото грижи и ангажименти през деня. Вината прехвърляме върху ситуацията, която винаги е напрегната или тревожна. Така дните преминават в месеци, месеците в години, докато накрая, уморени от борбата с ежедневието, влезем в последните часове от нашия живот. Но кой може да каже кой час

One Day in the Monastery of the Elder George (Karslidis) of Drama

Благодатни и радостни дни изживява православният християнин, който поема на поклонение с благословение. Било от епархийския архиерей, било от енорийския свещеник. Благото слово, което е получил за добър път, му изпраща „ангел-пазител и наставник, който да го запазва и да го избавя от всяко зло обстоятелство, …да го придружава в мир и благополучие и пак да го върне здрав и невредим” у дома /из Молитва преди пътуване, Требник, 1994 г./ С благословението на епархийския ни архиерей, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, и ние, членовете на една малка, но много ентусиазирана група от десет човека, в ранното утро на 3 декември, още по тъмно, се събрахме в старинния храм „Св. прпмчца Параскева” в Стария Пловдив, откъдето след надлежна молитва се отправихме на поклонническо пътуване до Драма, Неа Зихни и Серес в Северна Гърция. Времето е приятно, слънчево. Чета житието на св. вмчца Варвара, небесен закрилник на гр. Драма, чийто празник – 4 декември – е главната цел на нашето поклонение. Слушайки словата на житиеписеца, се удивляваме на Бог, как благо ни ръководи по пътя на спасението. Стигайки в житието на св. Варвара до момента, в който затворена в кулата от баща си Диоскор, „за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната

Life and Teachings of Elder Paisius the Hagiorite

Старецът Паисий (Езнепидис) от Света Гора е подвижник на правословното монашество от ново време (роден 1924 г. – починал 1994 г.). У нас отец Паисий стана известен първоначално чрез отделни публикации за него и на негови поучения в “Църковен вестник”. През последните три години българският атонски манастир “св. Георги – Зограф” издаде две книги за стареца – “Старецът Паисий от Св. Гора” на йеромонах Христодулос и “Да превърнеш чуждата болка в своя” на отец Дионисиос Тацис и авторската книга “Светогорски отци и светогорски живот”, част от издателската програма на манастира. Бързото изчерпване на тези книги ясно показа колко навременно и необходимо е било словото на стареца Паисий да достигне до православните християни в България , а и до всички, желаещи да се докоснат до неизчерпаемата съкровищница на православната духовност. Подобно на св. ап. Павел, старецът Паисий е “избран съд” (Деан. 9:15) за делото на Христовото благовестие. Още от малък “сърцето и умът” му са “всецяло отдадени на Христос и на Пресвета Богородица и силното желание да стане монах изпълваше целия му живот” (“Старецът Паисий…”). Това желание не угасва в него дори в годините, когато е в армията, и веднага след като отбива военната си служба заминава за Атон. Годината е

Do We Know our Venerable Father Paisius of Hilendar?

Зададох си този въпрос, провокиран от факта, че Пловдивският държавен университет, носещ името на преподобни Паисий, продължава да се нарича само „Паисий Хилендарски”. Може би поради незнанието какво точно се крие зад понятието „преподобен”, управата на университета продължава да го пренебрегва. Но без него не можем да познаем, а оттам да признаем и достойно да почетем „този будител на българския народ” /Левкийски еп. Партений/. Какво означава „преподобен”? Кого Православната църква нарича така? Позовавайки се на известния гръцки богослов Димитриос Ризос, преподобни „се наричат онези светци, които приложили в живота си думите „затова излезте из средата им и се отделете” /2 Кор. 6:17/, напуснали света и се посветили на Христос изцяло, живеели според Христа и починали „в мир”. Това са монасите, подвижниците, отшелниците, въздържниците, живели или в общежителен манастир, или уединени в пещери” /”Агиология”, СИ, с. 105/. Чрез богоугодния им живот те се пре-уподобили на Самия Господ Иисус Христос. Така още в ранна възраст постъпил и преподобни Паисий Хилендарски. Напуснал света и отишъл най-напред в люлката на българското монашество – Рилския манастир, където „под благодатта на великия наш отец Иоан /св. Иоан Рилски – б.а./ порасна духом и известно време прекара в послушание при някои опитни старци” /”Жития на българските светии”,

A Light Not Overtaken by the Darkness – Saint Luke the Confessor, Archbishop of Simferopol

Приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил пише: „Бог по всяко време изпраща Своите чеда – светиите, верните служители на Словото Му, в светата Църква, за да покажат на скитащите се в тъмнината пътя към светлината и истината”. Нашето „объркано от идеологии и идоли време” Бог също не е лишил от тази милост. Така сред пътеводните светлини – прославените в лика на светиите Божии угодници от втората половина на ХХ в. – Бог постави и св. Лука изповедник, архиепископ Симферополски. Светлина, която мракът на жесток воинстващ атеизъм и богоборчество в Съветския съюз не обзе. Достоен пример за подражание от всеки един човек, било то архиерей, свещеник или редови християнин. В лицето на св. Лука ние срещаме, от една страна, изпълнено с много любов и пастирска грижа сърце. От друга, безкомпромисен спрямо неправдата изповедник на вярата, зорко пазещ словесното си стадо от посегателствата на безбожието, на политическия разкол, на чуждите за православието религиозни учения и изповедания. Но още преди това, като мирянин, и един млад човек достигнал съвършеното послушание на истинските подвижници, готов във всичко да се подчинява на Божията воля. Затова и тя е била такава – Валентин Войно-Ясенецки да поеме върху плещите си кръста на свещеническото служение, а по-късно и на архиерейското, за да

Batak, the Bulgarian Calvary and the Faith of Bulgaria

Какво е Голгота? Какво е това свято име, което при споменаването му кара всеки православен българин да потръпне от вълнение, но и да изпита една особена вътрешна болка? Отговорът не е труден. Голгота е символ на най-голямата жертва, принесена в името на човека, в цялата негова история, защото там, „на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота” /Иоан 19:17/  – Бог принесе Сам Себе Си доброволна жертва за спасението на човешкия род от робството на греха и неговия баща сатаната /ср. Иоан 8:44/. Но Голгота е също така и символ на това до какви страшни размери може да достигнат човешките завист и злоба, защото пак там – „на мястото Голгота” /Марк 15:22/, „човечеството осъди Бога на смърт” /Преп.Юстин Попович, „Страшният съд над Бога”, изд. Зографски манастир, 2006 г./. Това е „най-големият бунт в историята на небето и земята… най-големият грях в историята на небето и земята. Дори падналите ангели не са извършили такова нещо… Светът никога не е виждал по-невинен осъден и по-безумни съдии” /пак там/. На Голгота „подарихме кръст, най-позорния дар, на Този, Който ни дари вечна слава”. „Прокажени, Той те очисти от проказата, нима за това ти Му даряваш кръст? Слепецо, нима затова Той ти отвори очите, за да

The Incredulity of St Apostle Thomas

Много често прозвището, дадено на някой човек, придобива по-голяма тежест, отколкото собственото му име. Самият той до такава степен свиква с него, че макар и прозвището да не е винаги приятно, човек спира да се пита кога и как го е получил. Добър пример в това отношение е св. ап. Тома, наречен Тома Неверни. Приели сме това прозвище и продължаваме да го употребяваме без да проверим дали то е справедливо. А проверка е необходима, защото Неверни наричаме един от дванадесетте апостоли. И дали наистина е неверие проявеното от св. ап. Тома съмнение в Христовото възкресение? Какво ни дава евангелският текст по този въпрос? „А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени… дойде Иисус, застана посред и им каза: мир вам! …А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях… Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:19, 24-25) Колко силно звучи такова изявление, силно и смущаващо! И е така, защото е направено от