Category Archives: Пътеписи

Храмът на Божи Гроб

Нина КОМАРОВА

„И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба“, „дето беше лежало тялото Иисусово“ (Мат. 28:1, Йоан 20:12).

Taка свидетелстват светите евангелисти за първите поклонници на гроба Господен. Всеки, който е изпълнен с вяра и е преживял благоговейния трепет пред светостта на Гроба Господен, може да разбере каква неудържима сила е теглила св. Мироносици към това свещено място, където „благообразният Йосиф сне от дървото „пречистото тяло Господне, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи“ (Тропар, 2 гл.). Тази сила е любовта, тайната, която била явена на света в цялото си величие на мрачната Голгота. Синът Божий дойде, за да яви на свега жертвената любов на Бога.

През 130 г. сл. Р. Хр. император Адриан посетил след потушаването на еврейското въстание (68-70 г.) разрушения Йерусалим и разпоредил върху руините му да се построи римска колония – Елия Капитолина. Той изградил през 136 г. езически храмове, посветени на капитолийските богове: Венера (на Голгота) и Купидон, а върху Гроба Господен – храм на Юпитер, за да преустанови почитането на тези светини от първите християни. Само че по този начин обозначил с точност местата на Христовото Разпятие н Възкресение.

При разкопки в непосредствена близост до Голгота и Божи Гроб през 326 г. св. царица Елена открила св. Кръст Господен. Император Константин Велики заповядал премахването на езическите капища и изграждането на най-великолепен храм, достоен да покрие най-святото Място в света. Строителството било възложено на двама архитекти – Зиновий и Евстатий. Според свидетелството на църковния историк Евсевий Кесарийски освещаването на новия храм станало през 336 г. от участниците на поместния събор в Тир, които дошли на поклонение на Гроба Господен. В памет на това събитие бил установен празникът Възкресение Словущего (31.08/13.09).

Според свидетелствата на пилигрими и на св. Кирил Йерусалимски и Евсевий Кесарийски тогавашният храм бил необикновено красив, богато украсен, имал водовместилище и басейн, в който се кръщавали децата. Храмът преживял няколко разрушения и опожарявания. През 614 г. при нашествието на персите бил ограбен и разрушен, но св. Модест (Йерусалимски патриарх, 629-633 г.) започнал възстановяването на храма на Гроба Господен.

През 629 г. император Ираклий успял да отвоюва от персите Йерусалим и сам възстановил светия Кръст на Голгота на 14 септември. Така възстановен храмът просъществувал до 746 г., когато при силно земетресение сериозно пострадал, но през 800 г. патриарх Тома с помощта на император Карл Велики отново възстановил храма.

Много превратности преживял Йерусалим и неговото „Сърце“ – Храмът на Гроба Господен… През ХII век, по случай 50-годишнината от освобождаването на Йерусалим, кръстоносците преправят външния вид на храма, издигнат от император Константин Мономах, като през 1172 г. завършват и издигната от тях храмова камбанария. Но през 1187 г. Саладин отвоюва Йерусалим от кръстоносците, зазижда втория вход на храма на Гроба Господен и затваря храма.…

На празника на св. вмчца Варвара в Драма

Когато си в Драма в навечерието на 4 декември, не може да не ти направи впечатление радостното оживление, царящо в целия град. Поводът е предстоящият празник на небесната покровителка на града – св. вмчца Варвара.

В късния следобед на 3 декември, ако не знаеш къде се намира посветения на светицата храм, не е необходимо да го търсиш специално. Стига само да тръгнеш след първата група празнично облечени хора, която се изкачва по уличките в посока старата градска част. А такива групи са много. Те излизат от всеки дом, улица и малък сокак, с каквито центърът на Драма е пълен. Стари и млади, мъже и жени, семейства с деца. Всички обзети от една обща духовна радост… Ето какво означава в двадесет и първи век да се прилага на дело написаното от св. ап. Лука за първите християни: „А всички вярващи бяха заедно… единодушно престояваха в храма… с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога…” /Деян. 2:44, 46-47/

Нашата поклонническа група, дошла в Драма специално за празника на св. Варвара, тръгва след една такава група от възрастни жени. Скоро излизаме пред една от най-големите градски забележителности – изворите на св. Варвара. Извиращата от земята вода е образувала няколко свьрзани едно с друго езера и рекички. В близост до тях се намира и малкият храм, носещ името на светата мъченица, откъдето започва празничната лития. До него обаче не можем да стигнем. Всичко е изпълнено с многохиляден народ. Когато литията мине покрай нас, ще се включим в нея.

Силният ек на фанфари и барабани огласяват нейното начало. Думите са слаби да опишат това, което Бог ни е удостоил да видим и преживеем. Истинско тържество за прослава не само на изповедническия и мъченически подвиг на св. Варвара, но и тържество в прослава на Бог, Дивен в Своите светии…

Слушам фанфарите и барабаните и мислено се пренасям в един далечен, далечен величествен момент описан в Стария Завет – обсадата на Иерусалим. Когато „Господ рече на Иисуса /Навин – б.а./… и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града, и свещениците да тръбят с тръбите; щом затръби юбилейния рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи…” /Иис. Нав. 6:1, 3-4/.

Така и станало. Рухнала тогава не само една стена. Рухнали всички крепостни стени на Йерихон. Рухнали „до основи” /Иис. Нав. 6:19/… Това е пример, който в духовен смисъл можем да отнесем към мъченичеството на св. Варвара. Както рухнали йерихонските стени при тръбния звук и гласа на Божия народ, така пред твърдостта при „ужасните страдания”, преживени от светицата, рухнала измамната сила на бащата богоборец Диоскор. А разбитите от жестоките удари устни на св. Варвара, шепнещи чудна молитва – „всеки човек, който ще… спомене – мен и моите страдания! Да не се приближи до него ненадейна болест и да не го грабне неочаквана смърт” – били онзи „висок глас” на изобличение на бесовското безсилие пред непоклатимата вяра в истинния Бог.…

Манастирът с 365-те параклиса

Автор: Прот. Емил Паралингов

В памет на архим. Нектарий /Павлопулос/

След гр. Калони, разположен на едноименния залив, магистралата, идваща от столицата на о. Лесбос – Митилини, се преобразява в първокласен междуградски шосеен път. Подобно на змия, той започва да се изкачва нагоре, промушвайки се между планинските възвишения Агриосикос и Скотино. Не много след началото на изкачването се стига до разклонение, водещо надясно към манастира „Панагия Мирсиниотиса”, а наляво – към манастира „Св. Игнатий – Лимонас” – нашата цел. Ние сме малка българска поклонническа група, стъпила за първи път на о. Лесбос – островът на свв. Рафаил, Николай и Ирина и на толкова още много знайни и незнайни за нас православните българи светци на вселенското православие.

Първата визуална среща с манастира е от височината на пътя. Гледката е неизразима с думи и със сигурност би привлякла творческата мисъл на всеки талантлив пейзажист или фотограф, а за онова, което виждат очите може би най-добре говорят думите на Псалом 94:

„Господ е Бог велик и Цар велик… В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински; Негово е морето, и Той го е създал…” /Пс. 94:3-5/.

img_1617-1„Дълбочините земни”, ширнали се пред нас, са просторното поле, дало името си и на манастира – Лимонас*. „Върховете планински” са споменатите възвишения, а морето… Морето е като една гигантска капка морска вода, събрана от Бог в залива Калони, за да бъде обиталище на стотици фламинго и други морски птици. Както и да дарява жителите на о. Лесбос с най-важната подправка – солта. В центъра на тази жива природна картина е манастирът, разгърнал се с всичките си външни и вътрешни постройки на площ от двадесет декара.

img_1613Игуменът му, архимандрит Никодим Павлопулос, го нарича „истинско духовно поле”, чиито напояващи го „води са молитвите на монасите, а растителността – добродетелите им”. Около него, приличащи на големи кошери, са построени множество каменни параклиси, всички издигнати от ръцете на о. Никодим, с желанието му техният брой да бъде 365 – за всеки един ден от годината…

Първият вход към този „внушително извисяващ се, царствен и уникален манастир” е широка метална порта. През нея поклонниците влизат във външен двор, покрит с естествен сенник от гъсто преплетена мрежа бръшлян. Гъстотата му е толкова голяма, че само на много малко места слънцето успява да прокара лъчите си, при това толкова тънки и слаби, че по никакъв начин те не могат да нарушат живителната прохлада. Без съмнение тя е истинска утеха за достигналите подобно на нас манастира в горещите обедни августовски часове. В края на този просторен сенчест двор е втората порта, през която се влиза в самия манастир.

Като огромна горяща, но неизгаряща къпина /ср. Изх. 3:2/, разпалвана от силните лъчи на огрялото я от всички страни жарко слънце, пред нас се издига внушителен храм. Под абсидата му извира аязмо, даряващо поклонниците с бистрата си вода.…

Eдин ден в манастира на стареца Георги Карслидис

Благодатни и радостни дни изживява православният християнин, който поема на поклонение с благословение. Било от епархийския архиерей, било от енорийския свещеник. Благото слово, което е получил за добър път, му изпраща „ангел-пазител и наставник, който да го запазва и да го избавя от всяко зло обстоятелство, …да го придружава в мир и благополучие и пак да го върне здрав и невредим” у дома /из Молитва преди пътуване, Требник, 1994 г./

С благословението на епархийския ни архиерей, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, и ние, членовете на една малка, но много ентусиазирана група от десет човека, в ранното утро на 3 декември, още по тъмно, се събрахме в старинния храм „Св. прпмчца Параскева” в Стария Пловдив, откъдето след надлежна молитва се отправихме на поклонническо пътуване до Драма, Неа Зихни и Серес в Северна Гърция.

Времето е приятно, слънчево. Чета житието на св. вмчца Варвара, небесен закрилник на гр. Драма, чийто празник – 4 декември – е главната цел на нашето поклонение. Слушайки словата на житиеписеца, се удивляваме на Бог, как благо ни ръководи по пътя на спасението. Стигайки в житието на св. Варвара до момента, в който затворена в кулата от баща си Диоскор, „за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната необикновена красота”, тя „съзерцавала… красотата на земния свят, …покритите със зеленина поля, горите и градините, планините и реките...” и се питала: „чия ръка е създала всичко това?”, ние виждаме, че вече сме се изкачили на Юндола. Пред нас се разкрива чудна гледка. Окъпани в утренните слънчеви лъчи високопланински поляни, прегърнати от ясносиньото небе, галени от лекия вятър, разнасящ аромат на бор. Гърдите ни се изпълват с този аромат, а в сърцата ни, подобно на сърцето на съзерцаващата Божия свят св. Варвара, се разгаря „огънят на Божествената любов”, изпълващ душите ни с „постоянен стремеж към Бога…” Сърцата възкликват с Псалмопевеца св. прор. и цар Давид: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения…” /Пс. 103: 24/…

Съзерцавайки широтата на Юндола си припомням думите на една молитва от Тайнството Кръщение: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса. Защото Ти, като си привел, по Свое желание, в битие всичко от нищо… си прострял небето като кожа, утвърдил си земята върху водите. Ти си оградил морето с пясък, пролял си въздуха за дишане…”

И ние дишаме… Дишаме като затворници, освободени след дълги години затвор, въздуха на свободата. Сравнявайки Юндола с градската джунгла, от която сме се откъснали, макар и за малко, нима не сме затворници, отхвърлили за кратко време оковите на житейските грижи и на породените от тях страсти. Оковите на страха за насъщния хляб, забравяйки какво ни съветва нашия Господ Иисус Христос: „Вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, …вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде” /Лука 12:29-31/.…

Благословено денонощие в Рилския манастир

След гр. Рила пътят се извива като бърза река, нетърпелива да се успокои в широкото пространство пред портите на Рилския манастир и оттам спокойна и смирена да се влее в манастирския двор. Поклонници от цялата страна и туристи от целия свят са пъстрото множество, което превръща двора на манастира в едно живо море. Живи капки в него ставаме и ние, членовете на една малка поклонническа група от енорията на храм „Св. Параскева” в Пловдив.

Радостно е, че срещаме сред поклонниците познати лица. Припомняме си думите на Псалмопевеца: Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!”/Пс.132:1/. Особено тук, в Рилската св. обител, при преп. Иоан Рилски чудотворец,  „основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство…” /тропар на св. Иоан Рилски/… Тези думи на тропара ни задължават всеки път, когато дойдем в Рилския манастир за среща със св. Иоан, да изпитаме себе си дали самите ние сме стъпили на положената от него основа на покаянието; дали следваме примера на умиление, на духовна нежност и мекота в сърцата; дали сме образец на утешение чрез благост, кротост и търпение за хората с които живеем, работим и се срещаме всекидневно?! И тогава да просим от него уверени, че молитвата ни ще бъде чута…

Влизаме във величествения централен манастирски храм, посветен на Успението на Божията майка и най-напред се отправяме към раката със св. мощи на преп. Иоан. Коленопреклонно и с благословение шепнем най-простичката молитва към светеца: „Преподобни отче Иоане, моли Бога за нас”. Достатъчна е и тя стига да е принесена от „сърце съкрушено и смирено” /Пс.50:19/. Св. Иоан Рилски вижда и знае всички наши болки и радости, с който сме дошли при него и не е необходимо да бъдем многословни.

Поклонили се и благоговейно целунали светите мощи, отиваме да се поклоним и на чудотворната икона на Св. Богородица – Осеновска… Според житието на св. Иоан Рилски, през ХII в. мощите му се намирали в гр. Средец /дн. София/. Византийският император Мануил I Комнин /1143 – 1180 г./, който страдал от тежка болест, посетил града и след сърдечна молитва пред светите мощи получил изцеление. В знак на благодарност, императорът подарил на Рилския манастир икона на св. Богородица, на която ликът й е ограден от мощите на тридесет и двама светии.

Пустинята на св. Иоан Рилски

„Аз, смиреният и грешен Иоан, който не сторих никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. И се заселих самичък в нея със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка, а билките храна…” /”Завет на преп. Иоан Рилски”/

Изкачваме се по стръмната пътека към пещерата на Рилския чудотворец. Тишината и неземното спокойствие на всичко около нас ни пренася във времето на св. Иоан. Вървим нагоре по пътеката, оглеждаме се наляво и надясно и си мислим: ето, тези камъни и дървета може би помнят светия подвижник.…