Св. Игнатий Брянчанинов – За Православието и изкусните му лъстители

Слово за Неделя Православна

„Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан. 8:31-32)

Възлюбени! В началото на нашата проповед за Неделя Православна е естествено да зададем въпроса: какво е Православието? Православието е истинно богопознание и богопочитание. Тоест Православието е поклонение на Бога с дух и истина. Православието е прослава на Бога с истинско (правилно) богопознание и богопоклонение. Православието е от Бога прославяне на човека на истинския Божи служител. То е обдаряване с благодатта на Всесветия Дух. Духът е славата на християните (вж. Йоан. 7:39). Където няма Дух, там няма Православие.

Няма Православие в човешките учения и умотворения. В тях господства лъжеименувания разум – плодът на падението. Православието е учение на Светия Дух, дадено от Бога за спасение на човеците. Където няма Православие, там няма спасение. „Който иска да се спаси, преди всичко подобава да държи съборната вяра, а онзи, който не я опазва цяла и непорочна, без всякакво съмнение ще погине навеки“ (Символ на св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски. Псалтир с последования).

Скъпоценно съкровище е учението на Светия Дух! То е преподадено в Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква. В него е залогът за нашето спасение. Скъпоценна и с нищо незаменима, и с нищо несравнима за всеки един от нас е нашата блажена участ във вечността. Толкова по-скъпоценен и надвишаващ всякаква цена е залогът за нашето блаженство – учението на Светия Дух.

За да съхрани за нас този залог, светата Църква изброява днес на всеослушание онези учения, които са породени от сатаната и са негово творение, които са израз на вражда към Бога, вредят на нашето спасение, като го отнемат от нас като хищни вълци, като змии смъртоносни, като крадци и убийци. Църквата изобличава тези учения, за да ни опази от тях и да призове прелъстилите се обратно към себе си. Затова и предава тези учения на анатема, както и онези човеци, които упорито се придържат към тях.

Анатемата

Думата анатема означава отлъчване, низвержение. Когато Църквата предава на анатема някакво учение, това означава, че учението съдържа в себе си хула против Светия Дух, и заради спасението е необходимо то да бъде изобличено и отстранено подобно на отрова от храна.

Когато се предава на анатема даден човек, това означава, че той е усвоил богохулното учение безвъззвратно, лишавайки от спасение и себе си, и онези ближни, с които споделя своето мислене. Когато човек вземе решение да изостави богохулното учение и да приеме учението на Православната църква, той е длъжен, според правилата на Църквата, да предаде на анатема лъжеучението, към което досега се е придържал и което го е погубвало, отчуждавайки го от Бога, държейки го във вражда с Бога, в хула към Светия Дух, в общение със сатаната.

Смисълът на анатемата има значението на духовното църковно изцеляване от недъзите на човешкия дух, които причиняват вечна смърт.

Вечна смърт причиняват всички човешки учения, които водят към собствено философстване, почерпано от лъжовния разум, от плътското мъдруване (това философстване е обща характеристика на падналите духове и човеците), а не към откритото в Господ учение за Бога. Човешкото философстване в учението на християнската вяра се нарича ерес, а пък неговите последователи – зловерници (Лествица, Слово 1).

Ересите

Апостолът към числото на плътските дела причислява и ересите (Гал. 5:20). Те спадат към плътските дела по силата на своя източник – плътското мъдруване, което е смърт, което е вражда с Бога, което не се покорява на Божия закон, нито пък може (Рим. 8:6-7). Те принаделжат на плътските дела по силата на своите последствия. Като отчуждават човешкия дух от Бога и го съединяват с неговия главен грях – богохулството, те го предават на поробване от страстите подобно на изоставеник от Бога, подобно на човек, отдаден на собственото си паднало естество. Когато се помрачи тяхното неразумно сърце – казва апостолът за онези мъдреци, които се отклоняват от истинното богопознание, – те започват да обезумяват, като наричат себе си мъдри, подменяйки така Божията истина с лъжа: „Затова Бог ги предаде на срамотни страсти“ (Рим. 1:21-22, 25-26).

Ересиарсите

Срамотни страсти се наричат разнообразните блудни страсти. Поведението на ересиарсите (бащите на ересите, бел. ред) било развартно: Аполинарий имал прелюбодейна връзка, Евтихий бил особено подвластен на страстта на сребролюбието, Арий бил развратен до невероятност. Когато на Първия вселенски събор (Никейския) започнали да пеят неговото песнопение „Талия“, отците на Събора си запушили ушите, отказвайки да слушат срамнословията, които никога не могат и на ум да дойдат на един благочестив човек. Книгата „Талия“ била изгорена. За щастие на християнството, всички нейни екземпляри били унищожени. Останало е само историческото сведение, че от това съчинение е струял неистов разврат. Подобни на „Талия“ са много от съчиненията на днешните еретици. В тях страшното богохулство е съединено и смесено с изражения на страшен, нечовешки разврат и кощунство. Блажени са тези, които никога не са чували и не са чели тези адови извращения. При четенето им става очевидно единението на духа на еретиците с духа на сатаната.

Падналите духове

Ересите, бидейки плътско дело, плод на плътското мъдруване, са изобретение на падналите духове. „Бягайте от безбожните ереси – казва св. Игнатий Богоносец, – защото те са дяволско изобретение на изначалното зло – онази злобна змия“. На това не бива да се удивляваме. Падналите духове са се сринали от висотата на духовното достойнство. Те са пропаднали в плътското мъдруване повече, отколкото човекът.

Хората притежават възможността да преминават от плътското мъдруване към духовното, докато падналите духове са лишени от тази възможност. Хората не са подложени на толкова силното влияние на плътското мъдруване, защото у тях естественото добро не е унищожено, както е при духовете на паданието. У човека доброто е смесено със зло, и затова злото при него се оказва излишно; докато в падналите духове господства и действа единствено злото. Плътското мъдруване в областта на духовете е получило по-обширно, пълно развитие, каквото само то може да постигне. Главният им грях – изстъплението на ненавист към Бога, се изразява в страшно непрестанно богохулство. Те са се възгордяли над Самия Бог. Покорността към Бога, естествена за тварите, те са превърнали в непрекъснато противодействие, в непримирима вражда. Затова и тяхното падение е дълбоко, а язвата на вечната смърт, с която са поразени, е неизцелима.

Съществената тяхна страст е гордостта. Те пребивават в чудовищно и глупаво тщеславие. Намират наслаждение във всички видове грях, непрекъснато се валят в тях, преминавайки от един грях в друг. Отдават се и на сребролюбие, и на чревоугодничество, и на прелюбодеяние. Нямайки възможност да извършват плътските грехове телесно, те ги извършват чрез мечтания и усещания. Усвоили са безплътното естество на пороците, свойствени на плътта. Развили са в себе си тези неестествени пороци несравнимо повече, отколкото биха могли да бъдат развити те сред човеците. Затова и свети Василий Велики нарича падналите духове родители на страстните плътски слабости.

„Как падна ти от небето – възкликва пророкът за паднали херувим, – деннице, сине на зората! Разби се о земята ти… А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди… ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята… ти си захвърлен в каменни ровове… ти си като тъпкан труп“ (Ис. 14:12-15, 19).

Грехът на богохулството

Падналите духове, като държат в себе си началото на всички грехове, се стараят да въвлекат човеците във всички тях, с едничката цел и стремеж да ги погубят. Те ни въвличат в разнообразно угаждане на плътта – в користолюбие, в славолюбие, изписвайки пред нас предметите на тези страсти с прелъстителна живопис. Особено се стараят да ни въвлекат в гордост, от която избуяват като от семена лианите на враждата към Бога и на богохулството. Грехът на богохулството, който съставлява същността на всяка една ерес, е най-тежкият грях, като грях, принадлежащ лично на низвергнатите духове и съставляващ тяхното отличително свойство.

Падналите духове се стараят да покрият всички грехове под благовидна покривка, наречена в аскетическите отечески писания – оправдания. Те правят това с цел да бъде по-удобно на човек да се прелъсти, по-лесно да се съгласи да приеме греха. По същия начин постъпват и с богохулството. Стараят се да го прикрият под великолепно наименование, пищно красноречие, възвишена философия.

Страшно оръжие е в ръцете на еретиците ереста! Лукавите духове са погубили посредством ересите цели народи, незабелязано похищавайки у тях християнството, като го подменят с богохулно учение, като украсяват смъртоносното учение, именувайки го очистено, истинно, възстановено християнство.

Лъстта на ересите

Ереста е грях, извършващ се преимуществено в ума. Този грях, бидейки приет в ума, влиза в общение с духа (на човека), разлива се из тялото, осквернявайки самото ни тяло, което така или иначе има способността да приема освещение чрез общението с Божествената благодат, както и да се осквернява и заразява чрез общението с падналите духове. Грехът на ереста е трудно различим и малко понятен за непознаващите с определено християнството и затова те, в своята простота, неведение, равнодушие и повърхностно изповядване на християнството, лесно биват улавяни в нейните мрежи.

Уловени от лъстта на ереста навремето са били преподобните Йоаникий Велики, Герасим Йордански и някои други Божии угодници. Ако тези святи мъже, които са водели живот в изключителна грижа за своето спасение, не са успели отведнъж да схванат прикритото богохулство, то какво да кажем за онези, които прекарват живота си в житейски грижи и нямат достатъчно познание за вярата?! Как такива да схванат смъртоносната ерес, когато тя им се представя в украсената обвивка на мъдрост, праведност и святост?! Ето това е причината, поради която цели човешки общества и цели народи лесно са склонили под игото на ереста.

По тази приична е и много трудно тяхното обръщане от ереста към Православието. Много по-трудно, отколкото за един неверник и идолопоклонник. Защото ересите, клонящи към безбожие, по-лесно се разпознават и изоставят, отколкото онези ереси, които по-малко са се отдалечили от православната вяра и затова са и по-прикрити. Така например римският император равноапостолният Константин Велики написал писмо на свети Александър, патриарх Александрийски – изобличителя на Ариевата ерес, в което го увещавал да прекрати спора, нарушаващ мира заради някакви си „празни слова“. Но с тези слова, назовани празни, се отхвърляла божествеността на Господ Иисус Христос, унищожавало се самото християнство. Така неведението дори у светиет мъже, иначе ревнители на благочестието, правелло невъзможно за тях да схванат козните на лъжовната ерес.

Изцеряването чрез анатема

Ереста, бидейки тежък грях, грях смъртен, трябва да се лекува бързо и решително като грях на ума, да се лекува с искреност и от цяло сърце да се предава на анатема. Свети Йоан Лестичник казва: „Светата съборна Църква приема еретиците, когато те искрено предадат на наатема своята ерес, и незабавно ги удостоява със Светите Тайни, а относно изпадналите в блуд повелява, според Апостолските правила, да бъдат отлъчени за дълги години от Светите Тайни“ (Лаодикийски събор, правило 6).

Въздействието, произлязло от плътския грях, остава в човека и при изповядването на греха, и при изоставянето му. Докато въздействието на ереста се унищожава незабавно с нейното отхвърляне. Искреното и решително предаване на дадената ерес на анатема е и самото изцеряване от нея, което окончателно и напълно освобождава душата на ереста. Без това изцеряване отровата на богохулството остава в човешкия дух и не престава да го разколебва чрез недоумения и съмнения, произведени от неизкорененото съчувствие към ереста. Защото остават помислите, отнемащи разума Христов (2 Кор. 10:5) и правещи непостижимо спасението за тези, които продължават да задържат у себе си непокорство и противене на Христа, като остават да пребивават в общение със сатаната.

Изцеряването чрез анатема винаги се е признавало от светата Църква за необходимост при лечението от страшния недъг на ереста. Когато блаженият Теодорит, епископ Кирски, застанал пред отците на Четвъртия вселенски събор, желаейки да се оправдае срещу предявените му обвинения, то отците поискали от него преди всичко да предаде на анатема ересиарха Несторий.

Теодорит отхвърлил Несторий, но не толкова решително, както го отхвърляла Църквата, и искал да даде обяснение. Но отците отново поискали от него решително и безусловно да предаде на анатема Несторий и неговото учение. Теодорит пак изразил желание да се поясни, но отците отново поискали от него анатема на Несторий, заканвайки се в противен случай да бъде обявен за еретик самият Теодорит. Теодорит произнесъл анатема на Несторий и на всички еретически учения от онова време. Тогава отците прославили Бога и провъзгласили Теодорит за православен пастир, а Теодорит вече и не поискал да се обяснява, отхвърлил от душата си причината, възбуждаща у него нуждата от обяснения. Такова е и отношението на човешкия дух къ мстрашния недъг на ереста.

Чувайки днес страшното прогласяване на духовното изцерение, да го приемем с истинско разбиране и прилагайки го към нашите души, да отхвърлим искрено и решително онези гибелни учения, които Църквата ще поразява с анатема в името на нашето спасение. Ако ние и всякога да сме ги отхвърляли, то да утвърдим с гласа на Църквата тяхното низвержение. Духовната свобода, лекота, сила, които непременно ще усетим в себе си, ще засвидетелства пред нас правилността на църковното действие и истинността на благовестеното от нея учение.

Анатемизми

Църквата възгласва:
„Както облажаваме и възхваляваме онези, които приемат Божественото откровение и покоряват разума си на него, така отлъчваме и анатемосваме онези, които се противят на Истината, ако те не се покаят пред Господ, Който очаква тяхното обръщане и покаяние. С това ние следваме Свещеното Писание и държим Преданието на древната Църква.
На онези, които отричат Божието битие и утвърждават, че този свят е самобитен и всичко в него става случайно и без промисъл Божи – анатема.
На онези, които казват, че Бог не е Дух, но плът, или пък че Той не е праведен, милосърден, премъдър, всезнаещ и които произнасят други подобни хули – анатема.
На ония, които дръзват да говорят, че Синът Божи не е единосъщен и не е равночестен на Отца, и казват същото и за Дух Светий, и които не изповядват Отца, и Сина, и Светия Дух като един Бог – анатема.
На ония, които безумно говорят, че за нашето спасение и очистване от греховете не е било необходимо пришествието в света на Сина Божи в плът, Неговото доброволно страдание, смърт и възкресение – анатема.
На ония, които не приемат благодатта на проповядваното от Евангелието изкупление, като единствено средство за нашето оправдание пред Бога – анатема.
На ония, които дръзват да говорят, че Пречистата Дева Мария не е била преди раждането на Христа, при самото раждане и след раждането Дева – анатема.
На ония, които не вярват, че Духът Светий умъдри пророците и апостолите и чрез тях ни възвести истинския път към вечното спасение, потвърждавайки това с чудеса, и също не вярват, че сега Той обитава в сърцата на верните и истински християни и ги наставлява на всяка истина – анатема.
На отхвърлящите безсмъртието на душата, края на света, бъдещия съд и вечното въздаяние за добродетелите на небесата, и вечното осъждане за греховете – анатема.
На отхвърлящите светите тайнства, извършвани в Христовата Църква – анатема.
На отхвърлящите Съборите на светите отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото Откровение и се пази благочестиво от православната вселенска Църква – анатема.“ из Последование на Неделя Православната

Божествената Истина се въчеловечи, за да спаси чрез Себе Си нас, погиналите от приемането и усвояването на убийствената лъжа. И още вещае Тя: „Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученицци, и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан. 8:31-32).

Да пребъдва верен в учението Христово може само онзи, който с решителност отхвърля и постоянно ще отхвърля всички учения, кроени и измисляни от падналите духове и от човеци, враждебни на Христовото учение, на Божието учение, като нарушават неговата цялост и неприкосновеност. В своята неприкосновена цялост Божието откровенческо учение се съхранява единствено и изключително само в лоното на Източно-православната Църква. Амин.

Превод от руски: М. Илиева и А. Христова
Източник: Църковен вестник, бр. 5, 16-28 февруари 2018 г.