Из „Паметник за пловдивското християнско население в града…“

„На широкийът мегдан в едно урвесто място, на една височина под Джамбаз Тепе, имало една малка черковка кевгирена, с печени тухли, направена по старо архитектоническа направа пет разкрачи надлъж и шест нашир, с един олтарец, дето да се навъртат двоица попове, осветена на света Параскева. Като предложим това място черковно като на търкало и в средоточието черковата, 3/8 от мястото покрити са от камъкът на тепето, 5/8 уррветото място до равнището, преградено с една проста стена, съставляваше дворът. В него се закопаваха мах(а)ленските мъртъвци и на болест от чума или холера всичките граждани пловдивци. В тая черкова служеше един българин поп до 1845 лято на български, на име поп Иван, познат с прякорът поп Ченгел, че е носил една тояга да се подпира от старост. Тя е имала на върхът един козий рог от дива коза, закривен като ченгел. Той, като се не боееше от смъртта, вардеше черквата, колче стаеше мория, и зачтото гудилските попове бягаха вън по селата, той служеше да дава в мория на мъртъвците последното религиозно опело, да чете на гробовете и да опява парастас и другите вероизповедни правила. В тая черква стаяше и стая до днес сбор на първийът след Великден петък, гдето на мегданът се събират българи от околните села стаят хор, и се веселят цял ден. В тоя ден се събира добър приход на черквата, че хоят с дискосите като просяци, та събличат смиренийът български народ. И от година на година се умножаваше, гдето по- многото се връщаха, без да влязат в черква да се прекръстят, и ако е била черквата здрава и можеше още сто години да трае, принудиха се да я подновят и да я напраят по- широка. Но както и другите черкви, тъй също и тая приходна черква, като е била под изедници, не и се намери влог. Тогава чорбаджи Вълко Големийът направи спомоществование, в което подариха щедро все българи, само един цинцарин има подарено 500 (петстотин) гроша и той е Димитрика Киряков Мицора. И това всичко се свидетелствува от един черковний тефтер, писан с перото на поп Николаки Сакел(ар)ин, син на поп Костадина иконома, проестоса на черковата „Св. Димитрия” и по онова време главний писар на митрополията и потвърден с подпис владишки дълъг и широк на владикита Никифор. Той тефтер по благополучие наира се на български ръце и ето как на 1857, кога да се вдигне от градът тартюфът Хрисант, извади из митрополията, та даде митрополитскийът кодекс, ветхий, който сам съществува от времето на владиката Кирила, и той тефтер, за когото е речта тука, на един българин, който наяве се показваше гудила, за да го затрие. Той обаче не можал да изпълни мръсното щение на владиката, но след отиването на последнийът, българинът предаде тефтерът на едно от важните лица български. И така се съхранил тефтерът до днес и в него обширно има писано колко е иждивено за направата на новата черква и отгде се сбраха парите, чтото се иждивиха…

Въздвигнаха се 4 къщи за акарет и се заобиколи със стена всичката срещу болницата погребница, украси се черквата и спукаха камъка, та се отвори дворът по-широк, направиха се одаи за клисарят и една за поповете голяма. Направи се кладенецът със стълпове и покрив, че го имат за аязма за треска”.

Из „Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание”, автор Константин Моравенов, издателство „Христо Г. Данов”- Пловдив, 1984 г.