Градът Листра се намирал в Ликаония, в Мала Азия. В този град се родил Т и м о т е й (Деян. 16:1), който бил обърнат в християнството от св. ап. Павел по време на първото му мисионерско пътешествие. Майка му Евника и баба му Лоида били еврейки, а баща му бил елин. При второто си пътешествие великият апостол на езичниците го обрязал „заради юдеите, които бяха по ония места“ (Деян. 16:3) и го взел за свой спътник.

От това време нататък Тимотей бил постоянен спътник на св. ап. Павел, който му възлагал важни поръчения. Сведенията, които Тимотей донесъл на своя учител от Солун в Коринт (1 Сол. 3:1-3), станали повод за написване на Първото послание до Християните в Солун. Важна роля по отношение на коринтските християни има ап. ПТимотей и при третото пътешествие на ап. Павел (1 Кор. 4:17; 16-10; Рим. 16:21). Заедно с други шест спътници Тимотей продружавал учителя си и до Йерусалим (Деян 20:4). Тимотей бил заедно със затворения Павел в Рим (Кол. 1:1; Филим. 1; Фил. 1:1), и св. Павел съобщава, че ученикът му преди него бил освободен (Евр. 13:23). През последните години на ап. Павел той бил поставен като негов заместник на отговорното апостолско поприще в Ефес (1 Тим. 1:3). Скоро преди смъртта си ап. Павел чувствува копнеж да го види и му поръчал да отиде в Рим (2 Тим. 4:11),с лед което Тимотей отново се завърнал в Ефес. Евсевий Кесарийски (263 – 339 г.) в своята „Църковна история“ го нарича „първи епископ на Ефес“. Св. ап. Тимотей бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред езическото шествие и го изобличил за безсрамните действия по време на Артемидините тържества.

Светите му мощи са били пренесени от император Констанций (337-361 г.) в Цариград и положени заедно с мощите на св. Лука и св. Андрей Първозвани в храма „Св. Апостоли“. По-късно били отноесени в Италия от кръстоносците.

В канона на новозаветните свещени книги влизат две Павлови послания до св. апостол Тимотей, които принаделжат към неговите „пастирски послания“. Първото е написано след „първите окови“ на ап. Павел (64-65 г.), а второто – малко преди неговата мъченическа смърт в 67 година.

Източник Жития на светиите. Синодално издателство

Житие на светия апостол Тимотей

Свети апостол Тимотей произхождал от областта Ликаония[1], а възпитанието и образованието си получил в знаменития град Листра, който се прославил не само с изобилието на земните си плодове, но най-вече със своя апостол, тая божествена плодоносна клонка. Тази млада издънка израснала от нездрав корен: както благоухаещата роза разцъфтява от бодливо стъбло, тъй и свети Тимотей произлязъл от елин езичник, известен със своето езическо нечестие, и дотолкова затънал в пороци, колкото синът му впоследствие превъзхождал всички с добродетели и с високата си нравственост. Майката и бабата на свети Тимотей били от еврейския народ, и двете свети и праведни жени, украсени с добри дела, както свидетелства за това свети апостол Павел: “при спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост, и като си спомням за твоята нелицемерна вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и в тебе”[2].

Още дете, блаженият Тимотей бил хранен не само с хляб, но със словото Божие, странял от езическото и иудейското заблуждение, и накрая тръгнал след свети апостол Павел, тая богогласна църковна тръба. Ето как се случило това. Свети апостол Павел заедно с христовия апостол и ученик Варнава[3] дошъл в Листра, както пише за това свети Лука в книгата “Деяния на светите апостоли”: “ те… прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности, и там благовестяха”[4]. Току-що пристигнал в града, свети апостол Павел с една дума изцерил човек, хром по рождение. Пред това чудо жителите на града удивени, възкликнали: “боговете в образ човешки са слезли при нас.” Скоро разбрали, че не са богове, а хора, наричат себе си апостоли и проповядват Живия Бог; противници са на лъжливите богове и са пратени именно за да обръщат хората от бесовското заблуждение към Истинския Бог, Който изцерява хроми и възкресява мъртви. Мнозина от този град се обърнали към благочестието[5].

Сред тях била и майката на блажения апостол Тимотей, останала вдовица след смъртта на мъжа си. Тя с радост приела свети апостол Павел в своя дом, грижела се за него и накрая дала сина си Тимотей за обучение при апостола, като дар за извършеното в техния град чудо и заради светлината на истинската вяра. Свети Тимотей бил съвсем млад, още юноша, но способен да възприеме семената на Божието слово. Апостол Павел го приел, понеже видял у него не само доброта и кротост, но и прозрял у него Божията благодат, поради което го възлюбил повече от собствен син. Но тъй като Тимотей бил твърде млад и не би могъл да понесе трудностите на апостолските пътувания, свети апостол Павел го оставил в дома на майка му, поверявайки го на добри учители, за да го наставляват в изучаването на Божественото Писание. Сам той пише в посланието си към Тимотей: “ти и от детинство знаеш свещените Писания”[6]. Поради завистта на иудеите свети апостол Павел бил пребит с камъни от народа и захвърлен вън от града, мислейки го за мъртъв. Той обаче се вдигнал и със своите спътници се отправил към други градове.

Няколко години по-късно свети апостол Павел излязъл от Антиохия и поискал да посети отново братята във всички градове, където проповядвал Божието слово. Взел със себе си апостол Сила[7] и дошъл в Листра, родния град на свети Тимотей. Като видял своя ученик, достигнал пълнолетие и преуспяващ във всяка добродетел, при това ползващ се с голямо уважение от всички християни в града, апостол Павел го приел при себе си за помощник в апостолското служение и го направил свой постоянен спътник, участник във всичките си трудове и съслужител в Господа. Преди да напуснат града поради някои иудеи, живеещи там и в околностите, той обрязал Тимотей според Моисеевия закон[8] – това не било необходимо за спасението му, понеже Божията благодат се дава при светото Кръщение, но за да не се съблазнят иудеите, понеже всички знаели, че баща му е езичник.

Като излязъл от Листра, свети апостол Павел преминал градове и села, учейки и благовестейки царството Божие и просвещавал всички със светлината на благочестието. След него като звезда след слънцето следвал свети Тимотей[9]. Възприемал ярката светлина на благочестието, учението на Христовото благовестие и привиквал към високи подвизи и добродетелен живот, както свидетелства за това сам свети апостол Павел: “ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, моите гонения и страдания”[10].

Така свети Тимотей почерпил всички добродетели от избрания съсъд, свети апостол Павел, и възприел заради Христос апостолската нищета. Не придобил за себе си никакво богатство, нито злато, нито сребро, нито каквито и да е други веществени блага, а пътувал от град на град, за да възвестява Евангелието на Божието Царство. Усвоил обичая да въздава добро за зло; укоряван – благославял, гонен – търпял, хулен – радвал се духом, и във всичко се явявал Божий слуга, истински ученик на своя учител. Свети апостол Павел, като видял ученика си тъй преуспяващ в добродетелите, поставил го отначало за дякон, после за презвитер, и накрая – за епископ[11], макар да бил още млад. Когато чрез възлагане ръцете на апостолите свети Тимотей бил посветен за служител на Христовите Тайни, той с най-голямо усърдие понесъл бремето на апостолските трудове и с нищо не отстъпвал на другите апостоли в страданията и трудовете им при благовестието на Христовото учение.

Нито младостта му, нито слабостта на тялото му могли да попречат в изпълнението на приетия от него подвиг. Във всичките си действия показал величие на духа, както свидетелства за него свети апостол Павел в Първото си послание до Коринтяните: “Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз. Прочее, никой да го не унизи”[12]. В същото послание, хвалейки го, светият апостол пише: “пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа”[13]. Подобно на това и в други послания той нарича свети Тимотей свой брат, казвайки: “Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей”[14], “Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей”[15], “Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей”[16]. И още пише: “изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви”[17].

Тези и още много други свидетелства за похвала на свети Тимотей намираме в посланията на свети апостол Павел. Обаче свети Тимотей не се превъзнасял с това, но живеел в смиреномъдрие и строго съблюдавал добродетелта, с постоянни трудове и пост толкова изнурявал себе си, че дори самият му учител, като гледал неговите подвизи, го пожалил. Той убеждавал Тимотей – да не пие вече само вода, но да употребява и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания[18], които постоянно обременявали тялото му, обаче душевната му чистота си оставала съвършена и свободна от всякаква вреда.

Заедно със своя учител свети Тимотей пътувал по всички краища на света: ту в Ефес, ту в Коринт, ту в Македония, ту в Италия, ту в Испания, те възвестявали Словото Божие, и с пълно право за тях можело да се каже: “Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената”[19].

Свети Тимотей бил проницателен в разсъжденията си, бърз в отговорите, в проповядването на Божието слово – изкусен оратор, в обяснението на Божествените писания – увлекателен тълкувател, в църковното управление и в защита на истините на вярата – най-достоен пастир. Особено достойно за внимание е, че бил възприел изобилно благодатта на апостолското учение, която получил от два извора: той имал за учител не само свети апостол Павел, но се учил и при свети апостол Иоан, възлюбения Христов ученик[20]. Когато той бил заточен от римския император Домициан[21] в изгнание на остров Патмос[22], свети Тимотей бил вместо него епископ на град Ефес, където не след много време пострадал заради свидетелството си за Господа Иисуса Христа. Ето как станало това.

Веднъж елините в Ефес празнували особено тържествен празник, наричан “катагогиум”, по време на който идолопоклонниците, мъже и жени, надявали на себе си маски на най-различни странни същества, носели в ръце идоли и дълги пръти и с безсрамни танци обхождали улиците на града. При това пеели песни с нестройни гласове, нахвърляли се като разбойници върху минувачите и даже убивали мнозина. Вършели и още много други беззакония, с които мислели, че изразяват почитта си към своите мерзки богове. При това зрелище блаженият Тимотей пламнал от огъня на Божествена ревност, явил се на богопротивното сборище и открито и смело изповядал Единия Истинен Бог, Иисус Христос. Той ясно изобличил заблужденията и самоизмамата им относно техните богове и дълго ги убеждавал да се обърнат към Христос. Те обаче, блуждаейки в тъмнината на езическите заблуди, не разбрали словата на апостола, но се нахвърлили върху него, жестоко го били със своите пръти, влачили го по земята и свирепо го тъпчели с крака, накрая го измъчили до смърт[23].

Дошли някои християни и го намерили едва дишащ. Те го изнесли от града и когато починал, го погребали на мястото, наречено Пион, тоест плодородно. Доста по-късно честните мощи на светия апостол, по заповед на цар Констанций, син на Константин Велики, били пренесени от свети мъченик Артемий[24] от Ефес в Константинопол и поставени в църквата на светите апостоли заедно с мощите на свети апостоли Лука и Андрей Първозвани. Тъй било благоугодно на Бога, понеже в живота им всичко било общо: характерът, учението и проповедта на Евангелието. Затова и след смъртта си били поставени заедно, още повече, че обща е и радостта им на небесата – в Царството на нашия Господ Иисус Христос, Който заедно с Отца и Светия Дух царува навеки. Амин.

Тропар:

Научил се на благост и трезвящ се във всичко, с блага съвест облякъл се свещенолепно, си почерпил от избрания съсъд неизречени истини и запазил вярата, добре си завършил пътя, апостоле Тимотее: моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Източник Жития на светиите, месец януари. Зографски манастир

[1] Ликаония – област в Югоизточна Мала Азия. Християнството било разпространено тук от свети апостол Павел.

[2] 2 Тим. 1:4, 5.

[3] Свети апостол Варнава бил един от седемдесетте апостоли – спътник на свети апостол Павел в неговите апостолски пътешествия. Църквата празнува паметта му на 11 юни.

[4] Деян. 14:6, 7.

[5] Деян. 14:8-18.

[6] 2 Тим. 3:15.

[7] Свети апостол Сила – един от седемдесетте апостоли, ученик и най-близък сътрудник на свети апостол Павел. Църквата празнува паметта му на 4 януари.

[8] Деян. 16:3.

[9] Свети Тимотей съпровождал свети апостол Павел от Листра във всичките му пътешествия и ревностно изпълнявал всички негови поръчки. Той го придружавал във второто му пътешествие от Листра до Троада и оттук по македонските градове до Гърция – Атина и Коринт. В третото пътешествие на свети апостол Павел го съпътствал до Ефес, където апостолът пребивавал продължително време. Оттам апостолът го изпращал в Македония, за да събере милостиня. След това пристигнали в Коринт, където апостолът прекарал три години, а Тимотей го придружавал в Македония и Гърция, също и по обратния път до Троада и Асия. По-късно свети апостол Тимотей бил с апостол Павел в Рим и заедно с него лежал в окови, но сетне бил освободен. Отново съпровождал свети апостол Павел в предприетото от него пътешествие, за да посети малоазийските и македонските църкви. По това време той бил ръкоположен за епископ на Ефеската църква. И тъй, апостол Тимотей се явява първият епископ на Ефеската църква. Докато се намирал далеч от своя духовен син, свети апостол Павел написал до него две послания с напътствия за пастирското му служение.

[10] 2 Тим. 3:10, 11.

[11] Посвещението на свети апостол Тимотей в пастирско служение, по думите на апостола, било предшествано от пророчества за него (1 Тим. 1:18) и самото посвещение било извършено след предварително изповядване на вярата (1 Тим. 6:12), при възлагане ръце от свещенството, при което получил особен дар на Божията благодат, за да изпълнява достойно задълженията си (1 Тим. 4:12-16), към които бил призван.

[12] 1 Кор. 16:10, 11.

[13] 1 Кор. 4:17.

[14] Фил. ст. 1.

[15] 2 Кор. 1:1.

[16] Кол. 1:1.

[17] 1 Сол. 3:2.

[18] 1 Тим. 5:23.

[19] Пс. 18:5.

[20] През 60-те години след Р. Хр. свети апостол Иоан оставил Иерусалим, където живеел до Успението на Божията Майка, сетне проповядвал словото Божие в Мала Азия, и особено в Ефес. По този начин той можел непосредствено да ръководи апостол Тимотей в неговото пастирско служение.

[21] Римският император Домициан, жесток гонител на християнството, царувал от 81 до 96 г.

[22] Това станало през 96 г. Патмос – пуст, скалист, незалесен остров в Егейско море (от Егейския архипелаг), на югозапад от Ефес, причисляван към т. нар. Спорадски острови.

[23] Свети апостол Тимотей починал мъченически около 97 г.

[24] Паметта на свети великомъченик Артемий се празнува от църквата на 20 октомври. Пренасянето на светите мощи на апостолите: евангелист Лука, Андрей Първозвани и Тимотей, било извършено на 24 юни 356 г.