Monthly Archives: 30.11.2021

Проповед на ✝ 13 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Беседа

Начало на премъдростта – страхът Божий

Проповед на 14 ноември – ✝ 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение (Рождественски заговезни)

Смърт за истината. Животът и подвигът на св. новомъченик Александър Мюнхенски

Протоиерей Николай Артемов

На 13 юли 1943 г. в стаята на Гестапо в Мюнхен приема мъченическа смърт, обезглавен на гилотина Александър Шморел, създател и идеен вдъхновител на антифашистката младежка група „Бялата роза“. Неговите изказвания против нацисткия режим не са били просто политически протест, а истинско мирогледно предизвикателство на безбожния тоталитарен държавен ред. Деятелността на Александър, неговото поведение на разпитите и последните дни преди смъртта му са позволили на Руската православна задгранична църква да постави въпроса за неговата канонизация. Днес Александър Шморел е прославен в лика на местнопочитаните светии на Берлинската и Германската епархия на РПЗЦ. Предлагаме на вашето внимание неговото кратко житие:

Св. новмчк Александър Шморел е роден в Оренбург на 3/16 септември 1917 година. Неговият баща, немският поданик Хюго Шморел е бил лекар, а майка му Наталия Веденская – дъщеря на православен свещеник. Александър рано се лишил от майка си. Наталия умряла от тиф, когато той нямал още годинка. Но въпреки това, образът на добрата, мъдра, любяща, дълбоко вярваща майка Александър запазил в сърцето си за цял живот.

От ранните години и до мъченическата си смърт Александър Шморел се е считал за православен. Затова в немалка степен способствала и неговата гледачка Теодосия Константинова Лапшина, отличавайки се със сърдечна топлота, благочестие и вярност към семейство Шморел. С тях тя, като член на семейството, отива в Германия през май 1921 година, когато Шморел решили да се възползват от възможността да напуснат страната си, потопена във водовъртежа на терор и безбожие. В Мюнхен, където пристигнали, Александър изучавал Закон Божий, преподаван от местния православен свещеник. Всички останали членове на семейството не принадлежали на Православната църква. Но в семейството се съхранявал руският език и руският начин на живот.

За православието на Александър свидетелстват разкази от неговия ученически живот. Понеже в това време в Бавария не се е преподавал православният Закон Божий (той бил въведен едва през 1956 г.), Александър бил задължен да присъства на католически уроци. Учителят пред целия клас не веднъж го призовавал: „Шморел, тъй като вие сте ни гости, то трябва да извършвате кръстното знамение като нас: от ляво на дясно. Александър неизменно отвръщал: „Аз съм православен и ние го извършваме по друг начин!

Завършвайки гимназия през 1937 г., Александър е трябвало за половин година да отбие „трудова повинност. В трудовия лагер се проникнал с отвращение към окръжаващата го бездуховна среда, култа към насилие и идеологията на расовото превъзходство, характерни за национал-социалистическия режим. Той жадувал за свобода и се стремил към нея. Живото докосване до личната свобода Александър черпил от романите на руските класици, особено от „Братя Карамазови на Достоевски и от баварската природа. Стремейки се по-скоро да се раздели с военната служба, Александър доброволно постъпил в армията, в артилерийско-кавалеристка част в Мюнхен. Тук той преживял дълбока криза, свързана с вътрешните съпротивления на армейската дисциплина и нежеланието да се закълне в Хитлер…

Над Европа надвиснала заплаха от война.

Проповед на св. вмчк Мина

Беседа

„Ето, ти оздравя; недей греши вече…“ (Йоан 5:14)

Ик. Емил Паралингов

Преподобни Паисий Светогорец казва, че лекарството за рака е постоянно пред очите ни. Това означава, че то може да е някоя добре известна билка, познато цвете или дори плод. Бог обаче все още не ни дава да го познаем като средство за преодоляване на коварната болест. Веднага някой може да попита: защо? Нима Бог иска да страдаме от болести и да умираме в тежки мъки? Не, Бог не желае човешкото страдание. Та нали Сам по Своята безкрайна любов към нас „отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” /Йоан 3:16/. И ние вярваме и изповядваме, че Сина Божий „бе разпнат за нас…и страда“ (Символ ва вярата).

Апостолът на любовта, св. ап. Павел ясно ни посочва единственото и главно Божие желание: „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината…” /1 Тим. 2:4/. „Бог е любов“ /1 Йоан 4:8/, а „любовта…зло не мисли” /1 Кор. 13:5/. Така и Бог не може да желае смъртта на човека, нито се радва, като го вижда прикован на болничния одър в смъртна опасност, а непрестанно търси начини да го оживи, да го излекува, да го дари с радостта на телесното здраве и духовните сили. На въпроса зададен от учениците на св. Йоан Предтеча: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?“ (Мат. 11:3), Господ Иисус Христос отговаря така: „Идете и разкажете Йоану,…слепи проглеждат и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват…“ (Мат. 11:5).

Бог лекува, а не разболява. Бог оживотворява, а не умъртвява. Това прави човека сам по своята собствена воля когато избира да тръгне по пътя на греха, от който път, винаги се ражда смърт (вж. Иак. 1:15)…

Бог казва на Адам: „Загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда тя…“ (Бит. 3:17–18). Малко преди това се обръща към Ева с думите: „Кога си бременна; с болки ще раждаш деца…“ (Бит. 3:16). Тези страшни Божий отсъди са пожелани от самия човек. Те са резултат от неговият свободен избор да обърне гръб и пренебрегне на Божиите заповед и предупреждение: „От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит. 2:16–17)…

Поради тебе“, се отнася за човека, не за Бог. Човекът е причина земята да започне да ражда „тръни и бодили“ и „с болки“ да се раждат децата човешки.