Daily Archives: 06.06.2021

Проповед на Неделя на самарянката

Храмът на Божи Гроб

Нина КОМАРОВА

„И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба“, „дето беше лежало тялото Иисусово“ (Мат. 28:1, Йоан 20:12).

Taка свидетелстват светите евангелисти за първите поклонници на гроба Господен. Всеки, който е изпълнен с вяра и е преживял благоговейния трепет пред светостта на Гроба Господен, може да разбере каква неудържима сила е теглила св. Мироносици към това свещено място, където „благообразният Йосиф сне от дървото „пречистото тяло Господне, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи“ (Тропар, 2 гл.). Тази сила е любовта, тайната, която била явена на света в цялото си величие на мрачната Голгота. Синът Божий дойде, за да яви на свега жертвената любов на Бога.

През 130 г. сл. Р. Хр. император Адриан посетил след потушаването на еврейското въстание (68-70 г.) разрушения Йерусалим и разпоредил върху руините му да се построи римска колония – Елия Капитолина. Той изградил през 136 г. езически храмове, посветени на капитолийските богове: Венера (на Голгота) и Купидон, а върху Гроба Господен – храм на Юпитер, за да преустанови почитането на тези светини от първите християни. Само че по този начин обозначил с точност местата на Христовото Разпятие н Възкресение.

При разкопки в непосредствена близост до Голгота и Божи Гроб през 326 г. св. царица Елена открила св. Кръст Господен. Император Константин Велики заповядал премахването на езическите капища и изграждането на най-великолепен храм, достоен да покрие най-святото Място в света. Строителството било възложено на двама архитекти – Зиновий и Евстатий. Според свидетелството на църковния историк Евсевий Кесарийски освещаването на новия храм станало през 336 г. от участниците на поместния събор в Тир, които дошли на поклонение на Гроба Господен. В памет на това събитие бил установен празникът Възкресение Словущего (31.08/13.09).

Според свидетелствата на пилигрими и на св. Кирил Йерусалимски и Евсевий Кесарийски тогавашният храм бил необикновено красив, богато украсен, имал водовместилище и басейн, в който се кръщавали децата. Храмът преживял няколко разрушения и опожарявания. През 614 г. при нашествието на персите бил ограбен и разрушен, но св. Модест (Йерусалимски патриарх, 629-633 г.) започнал възстановяването на храма на Гроба Господен.

През 629 г. император Ираклий успял да отвоюва от персите Йерусалим и сам възстановил светия Кръст на Голгота на 14 септември. Така възстановен храмът просъществувал до 746 г., когато при силно земетресение сериозно пострадал, но през 800 г. патриарх Тома с помощта на император Карл Велики отново възстановил храма.

Много превратности преживял Йерусалим и неговото „Сърце“ – Храмът на Гроба Господен… През ХII век, по случай 50-годишнината от освобождаването на Йерусалим, кръстоносците преправят външния вид на храма, издигнат от император Константин Мономах, като през 1172 г. завършват и издигната от тях храмова камбанария. Но през 1187 г. Саладин отвоюва Йерусалим от кръстоносците, зазижда втория вход на храма на Гроба Господен и затваря храма.…