Monthly Archives: 24.05.2021

Празнични богослужения, посветени на св. Йоан Руски

Спомени за отец Тадей

Желко Шешум

За пръв път чух за отец Тадей в средата на 80-те години на лекция в Богословския факултет в Белград от нашия известен психиатър и психотерапевт Владета Йеротич, професор по пастирска психология. Поразпитах и узнах, че монахът живее в манастира Витовница край Петровац на Млава в Източна Сърбия, и през май 1993 година тръгнах натам с приятели, които неведнъж бяха ходили при отец Тадей. Докато пътувахме към манастира, в съзнанието ми изплуваха много разкази, които бях слушал за този монах – за случаи на изцеление, за съвети и наставления, които бе давал. Любопитството ми бе разпалено още повече от разговорите между спътниците ми за техни лични срещи с игумена Тадей.

Когато пристигнахме в манастира, започваше вечернята. Срещнахме възрастен монах със стар подрасник. Той спря да ни поздрави. Не познавах монаха и не успях да попитам нищо за него. Приближихме се, поклонихме се и му целунахме ръка. За мое удивление старецът целуна всеки от нас по главата и ни благослови, а после каза, че е най-добре сега да влезем в църквата, понеже службата вече е започнала. Скоро след нас влезе игуменът на манастира – разбрах това по одеждите и по особеното достойнство, което се усещаше най-вече от походката му. След края на службата ми казаха, че точно това е отец Tадей – игуменът на манастира. Приближих се и му целунах ръка, изпросвайки благословение, без да осъзнавам, че това бе същият монах, когото бяхме срещнали при пристигането ни в манастира. Той ми изглеждаше съвсем различен от онзи скромен и приветлив монах. Сега пред мен стоеше среден на ръст, крепък, силен и открояващ се човек.

Прекарахме три дни в манастира. Сутрин ставахме рано и при звъна на камбаната от постелята отивахме право на утреня. Чистотата на въздуха и красотата на мястото въздействаха поразително на нас, градските хора. Старецът постоянно, подсмихвайки се, ни казваше да се разхождаме и да „дишаме въздух“. Удивлявахме се на случващото се с нас – през първия ден стотици проблеми гъмжаха в главите ни. На следващия ден те бяха не повечe от три, а на третия ден остана един-единствен въпрос. Умиротворихме се, смирихме се, почувствахме, че всички грижи отстъпиха на най-важното – че тук, в манастира, ни е хубаво. Беше ми нужно две години да пътувам до Витовница, за да разбера колко важно е смирението на ума.

Ходехме в манастира по време на войната в Хърватия, Босна и Херцеговина. Тогава действаха икономическите санкции от ООН, имаше голяма безработица, глад, бедност, хората, особено тези с малки деца и ограничени доходи, бяха разтревожени и уплашени. Имаше опасност от сблъсъци в Сърбия, а ние в градове като Белград и Нови Сад като че ли се бояхме повече от другите. Най-много ни измъчваше неизвестността. И една от най-важните причини много хора да посещават манастира бе надеждата да получат от отеца отговори на въпроси или поне намек какво ги чака занапред.…

Отец Емил Паралингов: Пандемията засили вярата, но спасението не идва наготово

Хенриета Костова

Възкресение ни отваря двери към тържеството на живота

Ако  Христос не беше възкръснал, вярата ни щеше да е празна, суетна и безсмислена

Трапезата взема превес над духовния празник, но това е избор на всеки човек 

– Отче, кое прави Великден най-светлият и свят празник на празниците?

– Това е празникът, който отваря за всички нас дверите към истинската вечност, към Царството Божие. Чрез Христовото Възкресение, както се пее и в тропаря, смъртта загубва сила над нас. Това е най-светлото тържество на живота по принцип и на вечния живот, за който човекът е създаден.

Както се казва в песнопенията:

Със своята смърт Христос смъртта победи и със своето възкресение живот вечен ни дари

Това е смисълът на празника.

За съвременния човек това може да изглежда абсурдно – че за Великден не празнуваме раждането, а смъртта. Но именно Възкресение Христово ни показва, че смърт няма, има вечен живот. Смъртта е само преход към този вечен живот, и то преход, който почти ние сами сме си го изискали, след като сме нарушили Божията воля. .

Сам свети апостол Павел ясно казва в едно от своите послания, че ако  Христос не беше възкръснал, вярата ни щеше да е празна, суетна, безсмислена. Но Христос възкръсна и ни дари  победата на нашата вяра.

– Умеем ли да ценим духовните радости, не сме ли прекалено подвластни на трапезните изкушения?

– Има го, разбира се, този доста силен битовизъм у нас, българите.

Затова като че ли трапезата взема превес над духовната трапеза в църквата – литургията, истинският духовен празник, който отбелязваме. Не само сега за Великден, но и за именните дни например, когато често хората бързат да седнат на трапезата, да вдигнат наздравица за Иван  и Георги, като забравят, че празникът всъщност е на свети Йоан, на свети Георги.

 Великденските яйца и козунаци, клонките на Цветница са недостатъчни, губят смисъл, ако хората не погледнат какво се крие зад тези материални символи.

Ето – на Разпети петък  хората идват в храма, редят се на опашка, за да се поклонят пред плащаницата, да минат под масата. Длъжни сме да им обясним смисъла на тези символи, но

е въпрос на свободна воля всеки човек да го възприеме.

Т.е. всеки човек сам избира дали ще възприеме празника Възкресение  в пълнота,  или ще дойде в храма, но ще остане само на ниво яйца и козунаци.

Добър знак е, че по време на Страстната седмица най-различни хора намират пътя към храма.

Ако и да не показва дълбоко разбиране на духовното значение на ставащото, това означава, че нещо в тези хора им показва истинската посока.

– Може ли да повярва в чудото на Възкресението днешният човек, понесен от въртележката на свръхдинамичното ни, свръхтехнизирано време?

– Вярата не може да бъде програмирана в човека – не можем да му вкараме компютърна програма „Вярвай!” и  човек веднага да започне да вярва.…

Велики петък 2021 г.

30.04.2021 г. - Велики петък

Празнична вечерня на 5 май – Светла сряда

Проповед на 4 май – Светли вторник

Богослужебна програма за месец май

Светлата седмица