Monthly Archives: 30.01.2021

Проповед на 30 януари – Св. три светители

Свещ. Георги Гугов – Учението за човека в духовното творчество на св. Григорий Богослов

Проповед на 24 януари – Неделя на Йерихонския слепец

Отец Юстин (Първу): биография на светостта

Μонах Филотей и мон. Неонила

На 25 юли 2013г. около 11часа, в деня, в който се навършват 40 дена от успението на стареца Юстин, в килията му, в която той утешаваше толкова човешки души, където прекара последните три години от живота си, и където и почина, стана чудо.

Килията на стареца беше отворена за посетители от 25 юли. В креслото, където обикновено седеше и приемаше за изповед, благословение или утешение, е поставена една голяма снимка – фотография. По времето, когато някои монаси и миряни са се молили в килията му, от фотографията е започнало да изтича свето миро – точно от мястото, където се намира благославящата му десница. Това се повторило и следващата сутрин, когато някои от поклонниците са се молили в килията му. Това е едно знамение от този светия, показващо на тези, които се намират там, и го търсят, че молитвата им се чува.

Отец Юстин (Първу): биография на светостта

15 юни 2013 г. е денят, в който отиде при Господа архимандрит Ютин (Първу), един от най-известните румънски старци на нашето време. Той се ползва с огромна любов и се почита не само в цяла Румъния, но и далеко зад нейните предели. На вашето внимание е представена една от първите биографии на стареца, написана след смъртта му.

Отец Юстин се е родил на 10 февруари 1919 г. село Петру Воде в семейството на много вярващи православни румънци и бил кръстен с името Йосиф. Той от малък обичал красотата на християнската вяра. В 1936г. постъпил в манастира Дуреу, в 1936 г. приел монашески постриг, след което започнал обучение в семинарията в манастира Черника. Тук той усвоява догматите в светоотеческото тъкование и изучава литургика, типик, псалмопеене, апологетика.

Пребъдвайки винаги в съвършено единодушие с Църквата, той никога не оставял своята жажда да се учи, така че и на 94 годишна възраст четял всички издавани книги, не само светоотечески, но и за култура, история, философия и политика, вниквайки в сложни проблеми, които той със своята изключителна памет бързо резюмирал в изречения, изпълнени със съчувствена безметежност (но в същото време и с нотки на шеговитост), характеризирайки християнския дух на румънския народ.

Той поставил пред себе си идеал – да изпълнява всички заповеди на Новия Завет, от които любовта е над всичко, и Бог му помагал да осъществи това свое стремление, така че любовта към Бога и към хората станала негова основна черта. Той приемал Кръщението като призив да изпълнява Евангелието и да служи за спасението на всички. Възприемал като хармония единството между всички членове на Тялото Христово – Църквата.

Именно за това, както и милиони румънци, които по това време се присъединяваха заради патриотизма си и благородните си християнски чувства към Легионерското движение, (“Легион на Архангел Михаил”, масово патриотично и националистическо движение за Православие, румънизъм, монархия и антисемитизъм. Движението е възникнало през 1920г. и било забранено през 1941г.), отец Юстин постъпвайки в семинарията в манастира Черника и откривайки, че преподавателите и учащите са членове на това движение, също постъпил в него.…

Социално-етичните възгледи на патриарх Кирил

Свещеник Георги Гугов

Богатата и многостранна книжовна дейност на патриарх Кирил разкрива неговия съществен принос в областта на християнската етика и социология. Конкретен израз на своите интереси и научни занимания в тази насока той дава в монографията „Човекът и неговия труд“, изд. 1942 г. (второ изд. 1947 г.), както и отделни части от трилогията. „При извора“ (т. 1-1943 г., т. II– 1945 г. и т. III– 1946 г.)

Проникнал дълбоко в многообразието и противоречивостта на съвременната действителност, патриарх Кирил изработва свой собствен стил и метод за благовестие на евангелското слово. Със своята оригинална мисъл, вътрешен динамизъм и психологическо-аналитичен подход той разкрива отделните добродетели и пороци не абстрактно, а като реални състояния, присъщи на всеки човек.

Изхождайки от християнската антропология Патриарх Кирил разглежда човека не само като субект в социален аспект, но преди всичко като образ и подобие Божие, призван със своята свободна воля да допълни Богоустановената разумна закономерност и удивителна хармония. Обезценяването на човешката личност и достойнство променя смисъла на живота и поставя началото на онова трагично раздвоение в съзнанието на човека, което причинява много страдания и мъки.

Свободният стремеж на човека към общение с Бога е най-важната предпоставка за истинската свобода, която като вътрешна морална необходимост, реализация.i Според Патриарх Кирил, свободата е възможна там, където се утвърждава Христовия дух на любовта, а това може да бъде постигнато само чрез благодатното въздействие върху човека на Животворящия дух.

Задълбочено и аналитично той разкрива същността на греха като отрицание на Божията воля. „Духовното безгрижие“ii е онова първоначално състояние, което поражда греха и заглушава гласа на съвестта. Неговата трайна и устойчива сила се изразява преди всичко в омразата, завистта, користолюбието, лицемерието, лъжата, честолюбието и др. В каквато и форма да се проявява грехът, предизвиква морални и физически страдания, които се явяват като възмездие и естествени последици на „скритата причинност в живота“.

Патриарх Кирил е убеден, че пълноценното щастие и разумността са неделими. Разумният живот трябва да започва с готовност за саможертва и отхвърляне на себичността и омразата и да бъде съобразен с принципите и нормите на нравствения живот. Щастието, разбирано като стремеж към хармония и постигане на висше благо, се изразява в придобиване на духовно: зрение, чистота на сърцето, духовна власт над себе си, доброта, мъдрост, великодушие, благородство, Умереност и достойно носене на житейския кръст.

Изхождайки от тези позиции Патриарх Кирил представя християнството като „религия на силните“. Истинските християни са тези, които „имат Уши и сърца за мъдрата поука на Спасителя“, Същевременно онова, което може да направи човека силен и устойчив сред превратностите в живота е вярата. Тя го подкрепя и предпазва от съмнението, което води към бездействие и отчаяние. „Вярата е сила за навлизане в невъзможното“iii и нейното изповядване с въпрос на дълг, чест и отговорност за всеки християнин. Истинската вяра в Христа винаги е свързана с надеждата и любовта.

Митрополит Кирил като управляващ Маронийска епархия (1941-1944 г.)

 Д-р Ваня Стоянова

С установяването на българската военна и административна власт във Вардарска и Егейска Македония, Западна Тракия и Западните покрайнини през април 1941 г. се създават условия за връщането им в диоцеза на Българската екзархия.i В църковно отношение присъединените територии се организират в четири нови епархии Скопско-Велешка и Охридско-Битолска в съответните административни области на Вардарска Македония и Струмишко-Драмска (а от началото на 1943 г. само Драмска) и Маронийска на територията на Беломорската област. Начело на тях застават временно: управляващи архиереи титуляри на епархии в старите предели на страната. За Беломорието те са определени по принципа на близкосъседството. Така, начело на Маронийската епархия застава Пловдивският митрополит Кирил, а Струмишко-Драмската минава под временното управление на Неврокопския владика Борис.ii

Според първоначалния проект на Светия синод Маронийската епархия трябва да обхване земите на запад от р. Марица и на изток от р. Места т.е. Западна Тракия с градовете Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач, Софлу, Димотика и Фере.iii Последните три града обаче остават в буферната зона между България и Турция с гръцки административен персонал и в епархията реално се включват духовните околни на Гюмюрджина, Дедеагач и Ксанти, който става областен и епархийски център. През януари 1943 г. към нея се прибавя и Кавалската духовна околия.iv

Получил назначението си на 29 април 1941 г. митрополит Кирил записва в дневника си: Моята работа става тежка. В Тракия са останали малко българи. Едни избягаха, други бидоха изселени (конвенцията Моллов-Кафандарис). Техните места заеха малоазийски гърци. Свещениците са гърци. Владиците гърци. Тракия и Македония (гръцка) са под юрисдикцията (номинална) на Цариградската патриаршия, а не на Еладската пърква (Атина). Направили са така, за да не остане Цариградската патриаршия без паство. Нали и Патриаршията си е тяхна? А по цял свят разгласят старата легенда за „Вселенската“ патриаршия. „Вселенска“ е почетна титла, без съдържание. Тя си с фактически гръцка. Но твърде забавно е това, което гърците са сторили. Нас ни обвиняваха във филетизъм, че на една политическа територия сме искали да съществуват две църковни юрисдикции в Отоманската империя две църковни власти патриаршеската и екзархийската. Страшна ерес! Българите дръзнуват да искат българска църковна власт, а не гръцка! Нещо нечувано.

Но тук в Тракия и Македония на една и съща политическа територия сами установяват две църковни юрисдикции – на Патриаршията и на Еладския Синод. Принципът е важен. Значи може. Може, но за тях. Та то е все едно кому ще бъдат подчинени, шом и двете власти са гръцки. Не е ли това филетизъм? И още какъв!

Какво ще трябва да бъде моето отношение към гръцкото „най-православно“ духовенство? Нали съм и аз „схизматик“, пък при това и по-долна категория човек? Българин! Какви неприятни срещи устройва историята на тоя „избран и благороден“ народ. Схизматик и варварин съм аз. Отношението ми ще се определи от няколко начала:

1) Св.

Представяне на Православното християнство и Древната църква в Англия

Защо и как трябва да се причастяваме

Архим. Антим (Русас), днес Солунски митрополит

Тайната вечеря

Обични ми читателю, Самият Господ Иисус Христос, е установил ни е предал Тайнството на Светото Причастие. Това установяване и предаване на Тайнството е онова велико събитие, състояло се в горницата Йерусалимска, познато на всички християни като Тайната вечеря. Дванадесетте ученици са приели тази велика благодат на Бога към човека и я предали на цялата Църква. Разбира се, Дародаващият и Този, който винаги отслужва Тайнството, е Спасителят Христос.

Свидетелствата на светите евангелисти и на светите апостоли за установяването на това велико тайнство са ясни. Светите Матей, Марко и Лука разказват с подробности за това. Св. евангелист Йоан в шеста глава на евангелието си ни предава словата Господни: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога“ (Йоан 6:35). Всички слова на Господ в същата глава се отнасят за Тайнството, чрез тях Господ подготвя учениците си за вечерта на Тайната Вечеря. Св. апостол Павел ни предоставя същите сведения като тези на евангелистите, когато пише към Коринтяни за стойността и значимостта на Тайнството и как трябва да участват в него християните (вж. 1 Кор. 11:26-29).

В онази нощ, когато древният свят отстъпвал мястото си на новото сътворение, Христос взел в своите честни и святи ръце хляба. Това били ръцете, които в продължение на три години благославяли народа, това били ръцете, които изцерили слепи и докоснали болящите от греха сърца на „избрания“ Му народ, това били ръцете, които умножили хляба и рибата, ръцете, които измивали нозете на учениците. Тези честни ръце държат хляба, докато очите Му се издигат към небесата, устните Му принасят благодарствените слова към Бог Отец, Който със саможертвата на Сина Си показал безкрайната си любов към целия свят.

След като благословил хляба и го осветил, Христос го разчупил на парчета и го раздал на Своите ученици и апостоли. По този начин те разбрали, че от това действие и деяние зависи спасението на целия свят. Те почувствали как в този момент в Йерусалимската горница е поставено началото на безконечното Тайнство, което щяло завинаги да ни подари телесното присъствие и Божественото посещение на Христос во веки веков.

В онзи час Христос изрекъл словата, които и днес произнасят Неговите служители, свещениците, в най-съществения момент на Божествената Литургия: „Приемете, яжте това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощаване на греховете“ (срв. Мат. 26:26). Което означава: „Вие, които станахте Мои, вие, които Ми се доверихте и Ме изповядвате (изповядвате вярата Ми – б.а.), вземете и яжте Моето Тяло, което в този час се разчленява (се разчупва – б.а.), за да вкусите всички и да бъдат опростени всички ваши грехове“. Материалният хляб, плодът, който е произлязъл от пшеницата – се превръща в Тяло на вечния Бог, в една атмосфера на божествено тайнство, което е изпълнено от присъствието на Светия Дух.…

14 януари, представяне на най-новата книга на енорийското издателство