Monthly Archives: 31.12.2020

Деян Г. Димитров – Рождество Христово

Деян Г. Димитров

Отново се разпръсква мракът, отново се явява светлина, отново Египет се наказва с тъмнина, отново Израил се озарява от огнен стълб. Народът, който стои в тъмнината на незнанието нека види светлината на познанието (Мат. 5:16)…
Сенките на Стария Завет отминават и на тяхно място идва истината. Явява се Мелхиседек. Роденият без майка се роди без баща…

(Св. Григорий Богослов, Слово за Рождество Христово)

От дълбиниите на времето светата Православна църква извежда един ден, 25.12., като ден на едно изключително раждане. За нея няма друг ден като 25.12., Рождество Христово, в който тя празнува едно толкова централно събитие от християнската сотириология с тлакива светли и топли чувства, изпълващи сърцето на всеки ревностен християнин. Това е денят на всемилостивия Божествен кеносис (принизяване), в който Бог прие човешка плът (Йоан 1:14). Във връзка с този така важен за човешкото спасение ден, без претенции за цялостност и изчерпателност на темата, е необходимо да бъде разяснен въпросът за Христовото Рождество.

1. Мястото, където трябваше да се роди Спасителят

Най-прекият път, по κойто Божият Промисъл подготвял човечеството за приемането на Спасителя били старозаветните откровения и историята на израилтяните. Тези боговдъхновени пророчества подготвяли почвата сред юдеиския народ за появата на Месия. Старозаветният закон е наречен „възпитател в Христа“ (Гал. 3:24). Той, чрез своето ръководство и дейността на пророците, сгрявал в старозаветното човечество вярата в идващия Изкупител. Така преди Рождество Христово духовната атмосфера в света и в частност древният Израил, била напоена от месиански очаквания и представи. Не безизвестно било и мястото, където трябвало да се роди Христос.

„Де трябва да се роди Христос?“ (Мат. 2:46). Това е въпросът на Ирод велики, когато разбира новината от източните мъдреци за новородения Цар Юдейски. Сам Ирод, запознат с древномесианските очаквания и представи, вярващ в тях, не пита за подлинността на тази новина, а директно поставя вълнуващия го въпрос за месторождението на Изкупителя. За еврейските първосвещеници и книжници не е трудно да отговорят на този въпрос. в старозавегните книги тази чест и слава била отредена на витеем Юдейски. Израилските първосвещеници отговорили на цар Ирод чрез пророчеството на св. пророк Михей: „И ти, витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, който трябва да бъде владика в Израиля и Чийто произход е открай време, от вечни дни“ (Михей 5:2). Този известен текст от Свещ. Писание несъмнено говори за раждането на Месия. Във връзка с това библейско повествувание е важно да се отбележи, че авторът на пророчеството, свети пророк Михей, до подробност уточнява наименованието на града – Витлеем Ефратов. Според 1 Паралипоменон 4:1-4, един от правнуците на Юда, син Израилев, се казвал Ефрат. Оттук може да се предположи, че този град (Витлеем) е бил населен от потомците на Ефрат. Градът се нарича още, „Иудин“ (Мат. 2:6), за разлика от другия град Витлеем, който се намирал в пределите на Завулоновото коляно.…

Богослужебна програма за месец януари

Проповед на 27 декември – Неделя след Рождество Христово. Стефановден

Проповед на 25 декември – Рождество Христово

Рождественски богослужения

Проповед на 19 декември – св. мчк Бонифаций

Проповед на 17 декември – Св. прор. Даниил

Празнични богослужения посветени на св. прор. Даниил и св. Йоан Кронщадски

Проповед на 13 декември – Неделя на св. Праотци