Monthly Archives: 29.11.2020

Учредяването на Българската екзархия – успех или провал?

Алексей Стамболов

Успех или провал е било учредяването на Българската екзархия? Отговор на този въпрос ще бъде потърсен в настоящата статия с уточнението, че акцентът в нея ще бъде поставен не толкова върху самото издаване на фермана от 27 февруари 1870 г.[1]Датата 27 февруари е възприета и обоснована от Тодор Събев в: Учредяване и диоцез на Българската екзархия до … Continue reading, колкото върху следващите две и половина години – период съдбовен за прохождащата Екзархия, когато се извършва нейното конституиране.

Църковно-народната борба, в резултат на която се ражда и Българската екзархия, протича на няколко етапа. В началото исканията са икономически (за отмяна на владишкия данък), за богослужение на разбираем език и за смяна на отделни гръцки владици с българи. Постепенно изкристализира идеята за независима Българска църква[2]Темелски, Христо. Българският Великден в нова светлина (Според новооткрити документи). – Във: в. Култура, бр.16 … Continue reading. В този смисъл учредяването на Екзархията е само едно, макар и най-коментираното, от цяла поредица събития, започнали през втората четвърт на XIX век[3]Темелски, Хр., пос. съч.; Събев, Т., пос. съч., с.10. Вж. също: Събев, Т. Поглед върху основаването …, с. 311; Събев, Т., Р. … Continue reading), чийто отзвук продължава до 60-те години на миналия век[4]Стамболов, Алексей. Отношенията между Българската църква и Вселенската патриаршия. – В: ДК, кн. 5-12/2006, С., 2008, с. … Continue reading. В родната историография тази борба се разглежда като етап от борбата за национална независимост и обикновено се казва, че се увенчава с успех. Така ли е обаче в действителност?

Преди да отговоря на този въпрос, бих искал да направя едно необходимо уточнение относно гледната точка. За да функционира правилно Православната църква и за да бъде тя наистина православна, от съществено значение са следните четири елемента: догмати, нравствен закон, обредна част и канони. Без догматите вярата няма основи, без нравственост нямаме истински християнски живот, без обреди нямаме външно единство и без канони няма порядък. Каноните представляват юриспруденцията на Православието[5]Леонтиев, Константин. Още за българо-гръцката разпра. Забележителна е метаморфозата на този руски … Continue reading. Както едно цивилизовано общество не може без съд, без администрация, без закони, така и Църквата не може без своите свещени канони.…

Богослужебна програма за месец декември

ФОТОГАЛЕРИЯ: Празникът на св. вмчк Мина в храм Св. Параскева – Пловдив

11 ноември 2020 г. - Празникът на св. вмчк Мина в храм Св. Параскева - Пловдив

Проповед на 10 ноември – Празнична вечерня на св. вмчк Мина

Християнското отношение към смъртта

Йером. Серафим Роуз

Макар че окултото учение за задгробния Живот отвежда далеч встрани ог истинската природа на нещата, то започва с несъмнената християнска истина: смъртта на тялото не е край на човешкия живот, а само начало на ново състояние на човешката личност, която продължава да съществува отделно от тялото.

Смъртта, която не е била създадена от Бога, а се е появила с извършването на греха от Адам в Рая – това е най-удивителната форма, в която човек се среща с падението на своята природа. Вечната съдба на личността зависи много от това как се отнасяме към собствената си смърт и как се готвим за нея.

Истинското християнско отношение към смъртта включва елементи на страх и неувереност, точно тези емоции, които иска да премахне окултизмът. Разбира се, в християнското отношение няма нищо от низкия страх, който могат да изпитват умиращите без надежда за вечен живот, тъй като християнинът с умиротворена съвест се приближава спокойно към смъртта по Божия милост, даже с определена увереност. Да видим християнската смърт на някои от великите египетски подвижници.

„Когато настъпило времето за кончината на преподобни Агатон, той прекарал три дни в дълбоко внимание към себе си, като не разговарял с никого. Братята го попитали: „Авва Агатон, ти къде си?“ – „Аз стоя пред Христовия съд“ – отговарял той. Братята казали: „Нима и ти, отче, се боиш?“ – Той отговорил: „Аз се стараех според силите си да опазя Божиите заповеди, но съм човек и откъде да зная били ли са угодни моите дела пред Бога.“ Братята попитали: „Нима ти не се уповаваш на живота си, който беше по волята Божия?“ „Не мога да се уповавам – опаговарял той, – защото един е човешкият съд, друг е Божият съд”. Те искали да го питат още, но той им Казал: „Сторете ми любов, не говорете сега с мене, защото не съм способен на това”. И той починал с радост. „Ние го видяхме да се весели – разказвали неговите ученици, – сякаш срещаше и поздравяваше скъпи приятели“. (Скитски патерик, вж. у еп. Игнатия, т. 3, стр. 107-108).

Дори великите светци, които умирали при явни знамения на Божията милост, запазвали трезво смирение по отношение на своето спасение. „Когато настъпи времето да умре за Великия Сисой, лицето му светна и той каза на седящите при него отци: „Ето, дойде авва Антоний“. Помълчал малко и казал: „Ето дойде апостолският лик”. И отново лицето му просветанало двойно повече, а той започнал да разговаря с някого. Старците го попитали с кого разговаря. Той им отговорил: „Ангелите дойдоха да ме вземат, но ги умолявам да ме оставят за кратко време да се покая“. Старците му казали: „Опаче, ти не се нуждаеш от покаяние“. Той им отговорил: „Наистина не зная за себе си сложих ли начало на покаянието.“ А всички знаели, че е съвършен. Така говорил и чувствал истинският християнин, без да гледа, че по време на Живота си с една дума възкресявал мертви и бил изпълнен с дар от Светия Дух.…

ЦЪРКВАТА И ЕРЕСИТЕ

Архим. Йоан Крестянкин

След гоненията и мъченичеството през първите векове на християнството, когато врагът на всяка правда – дяволът, винаги възставащ срещу истината, се опитал да унищожи Църквата чрез заплахи със смърт и мъчения, тя не само, че не погинала, но, укрепвайки в страданията, родила цял сонм свети мъченици и изповедници на Христовата вяра, които станали семето на новите християни.

От IV век човешкият враг започнал да изобретява нов, много по-страшен способ, с който искал да разруши вярата и Църквата, извращавайки истината и разбивайки единството на вярата в Христа: появили се ересите и разколите. Служителите на тъмнината започнали да представят предателството като вяра, антихриста – с името на Христа; като прикривали лъжата с правдоподобност, се стремили да унищожат истината. Вълци с овча кожа влезли през оградата на Църквата, прикривайки хищническата си същност с цитаги от Свещеното Писание.

Една от първите ереси, разтърсили Църквата и поразили я за дълго била ереста на църковния презвитер Арий. За пръв път гордият човешки ум предприел опит да направи ужасна фалшификация: да обяви Богочовека Христос като Човека Иисус от Назарет. Признаването на Божеството на Христа Спасителя е неразделно свързано с вярата в Църквата. И Църквата, напрягайки всички свои сили, отстоявала тази истина – за единосъщието на въплътения Божий Син с Бог Отец. Защото Църквата, чрез Светия Дух, винаги е угвърждавала, че Христос е не само Велик Учител; Той е Спасителят на света, даващ на човечеството нови сили – сили, които го обновяват.

Ние сме получили от нашия Спасител Христос не само учението, но и самия живот – живот, който не следва стихиите на този свят, където господстват гордостта и себелюбието; получили сме живот по Христа с Неговия пример за самоотречение и любов.

Вярата в Спасителя Бога е неразривно свързана с вярата в спасителната сила на Църквата, и тази вяра е дадена от Самия Христос: ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят (Мат. 16:18).

От думите на Иисус Христос се вижда неразривната връзка между истината на Църквата и истината за Неговото Богосиновство, Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него (1 Йоан. 4:9). Христос, въплътилият се Син Божий, обновил човешкото естество, създал Църквата, изпратил Светия Дух и по този начин положил началото на новия живот.

Божиите светители с едни уста и с едно сърце възвестили потъпканата от безумците истина и я извели в догмат на Църквата за всички времена.

Врагът върви по заобиколня пътища, насочвайки всичките си сили вменно към разрушаване на истинната Божия Църква чрез разделяне на християнството. Той добре знае, че без Църквата хората и без друго ще стигнат до безбожие, ще загубят спасението си, и Земната смърт ще роди вечните им мъки.

Нека да разгледаме с вас, скъпи мои, сегашното състояние на Църквата; да разгледаме и духовното състояние на хората от нашето време. Нека направим оценка на днешния ден и да се запитаме: ще се спаси ли светът, или гибелта му вече е готова?…

Проповед на Акатист на Св. Богородица Вратарница – 2 ноември, понеделник

Богослужения в прослава на св. Георги Карслидис