Св. Николай Сръбски На Изток царува мир, на Запад – неспокойствие. Мирът почва от отделния човек и се разпростира и в обществото. И неспокойствието почва от човека, та се разпростира и в обществото. Отде е тоя мир у народите на изгряващото слънце? И отде е неспокойствието у народите на залязващото слънце? От решените и нерешените гатанки на живота. Ето отде! Като почнем от Стамбул-града та до Япония чак – всички народи имат вътрешен мир, понеже не живеят чрез питанията, но чрез решенията, т. е., чрез отдавна разрешените основни въпроси, както са живели петдесет или сто поколения преди тях. Върху тези решения на най-главните въпроси източният човек гради всичко, разбира всичко, за всичко мисли и всичко върши. И нищо, и никъде – извън тези решения. И мохамеданинът, и браминът, и будистът. А тези три групи представляват цялата огромна нехристиянска Азия, целия Изток. При мохамеданството всичко е решено в Корана. И всички решения се свеждат до две думи: Аллах и късмет. Това дава мир и спокойствие на мохамеданските народи. При браманизма и будизма пак всичко е решено в духа на индийската философия. И всички решения се свеждат до три понятия: карма, дхарма и прераждане. Невесел е тоя свят и в двата случая.