Ваши Високопреосвещeнства
и Преосвещенства,
боголюбиви Отци,
обични в Господа братя и сестри,
На днешният ден – 24 февруари, преди шест години, тук в този велелепен храм извикахме три пъти „Достоен” и поздравихме новия предстоятел на родната ни Българска православна църква – Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Всички си спомняме онова чувство на радост и на душевна лекота, с които бяха преизпълнени сърцата на всички ни, ясната увереност, че сам Свети Дух в този ден направляваше нашата църква, за да вземе тя най-правилното решение и да направи най-добрия избор. Всички си спомнят, вярвам, по колко прозрачен и публичен начин беше проведен Патриаршеския избирателен събор в този ден, преди шест години. Ще отворя една скоба, за да кажа нещо, което ми се струва важно. Да, в събора на архиереите, патриархът е само пръв между равни. Православната църква е действително демократична, защото е действително съборна и, тъй като неин глава е Сам Господ Иисус Христос, в земното проявление на църковната организация не може да има първенствуващо лице, на когото всички да се кланят безропотно и когото раболепно да слушат. И слава Богу, че е така. Същевременно обаче е напълно погрешна мисълта, че няма значение кой е патриарх или, че при избора на патриарх могат да играят роля други съображения, освен промисъла на Светия Дух. Ние знаем, че когато църквата трябва да избира, нейният избор се направлява само и единствено от Светия Дух. А Светият Дух посочва този, от когото земната църква има най-голяма нужда. На днешния ден, преди шест години, Светият Дух насочи сърцата ни към тогавашния русенски митрополит Неофит. И не трябва да спираме да благодарим на Бога за това, че насочи избора ни към архиерея, от когото, както показа времето, нашата църква в момента има най-голяма нужда.
Българската православна църква показа и доказа в онзи ден, че моралният авторитет, който тя има в нашето общество е напълно заслужен. Този авторитет се крепи на неотклонното придържане на Църквата към догматите, каноните и като цяло към определени ценности, които са извечни, което се доказа и от избора на Негово Светейшество Патриарх Неофит. Понеже е богочовешки, жив организъм, Църквата има и някои специфични черти на характера, които също допринасят за нейния авторитет. Измежду тях бих откроил смирението, търпението и смелостта. Преди шест години нашата Църква избра за свой предстоятел човек, който притежава и смирение, и търпение, и смелост.
В днешните времена, в които егоизмът, гордостта и алчността заплашват да разрушат самите основи на обществото Църквата трябва да дава пример за смирение. Негово светейшество Патриарх Неофит непрекъснато ни дава пример за смирение. И ние трябва да му благодарим за това.
В днешните времена, в които трескавостта, динамиката и припряността непрекъснато водят до вземането на грешни и грешни решения Църквата трябва да дава пример за търпение. Негово Светейшество Патриарх Неофит непрекъснато ни дава пример за търпение.
