Прот. Стивън Фрийман И в други свои публикации съм писал за различните аспекти на проекта на модерността. Това е светът, в който живеем. Неговите идеи и допускания влизат в ума ни като във вкъщи, без критическия преглед, на който подлагаме непознатото. Ние сме модерни. Обаче Евангелието не е модерно и немалка част от представите на модерността са противоположни на това, на което учи Евангелието. Затова е нужно, като част от хигиената на ума ни, да подходим разсъдително и разгледаме и поставим под въпрос допусканията на света, в който живеем, за което и сме предупредени от Апостола: „И недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.“ (Рим. 12:2) Проектът на модерността вярва в прогреса. Вярва и е крайно отдаден на идеята, че нещата вървят напред и се подобряват. Както микрочиповете стават все по-малки, по-бързи и по-евтини, така също и светът става по-добър, по-напреднал, по-цивилизован, по-свободен, по-справедлив, по-богат, здрав, умен и мъдър. Ние взимаме за даденост това, че знаем повече и разбираме повече от онези, които са били тук преди нас. Ние сме целта на всичко, което ни предшества. Сигурен съм, че не малко