Monthly Archives: 29.02.2016

Богослужебна програма за месец март

29.02.2016 Архив

bogosl_mart_s …

Върни се при Отца

29.02.2016 Протопрезв. Томас Хопко, Статии

Хората се чувстват нещастни и не знаят защо. Чувстват, че нещо не е наред, но не могат да посочат с пръст какво точно. Чувстват се неудобно в света, объркани и неудовлетворени, отчуждени и отделени и не могат да дадат обяснение. Те имат всичко и при това искат още. И когато го получат, пак остават гладни и незадоволени. Те искат щастие и мир, но нищо като че ли не им ги носи. Искат самоосъществяване (бел. пр. – задоволение), но сякаш то никога не идва. Всичко е наред, но същевременно нищо не е наред. В Америка това е болест от почти национални мащаби. Скрито е от неистова активност и безкрайно тичане напред-назад. Заровено е в активности и организирани събития. Удавено е от телевизионни програми и игри. Но когато спре това движение и копчето е изключено и всичко притихне… тогава осъзнаваме ужаса и безсмислието на всичко това, а и скуката и страха. Защо е така това? Защото, както ни казва Църквата, ние не сме всъщност вкъщи. Ние сме в изгнание. Ние сме отчуждени и отделени от нашата истинска страна. Ние не сме с Бога Отца ни в земята на живите. Ние сме духовно болни. А някои от нас вече са мъртви.

Нашите сърца са сътворени за Бога, казва ни блаж. Августин, и ние ще бъдем винаги неспокойни, докато не намерим покой у Него. Нашият живот е сътворен за Бога и ние ще бъдем неосъществени (бел. пр. – незадоволени) и недоволни и неудовлетворени, докато не отидем при Него. Всички Божии създания, както казва Францис Томсън в стихотворението си Небесна хрътка, са Негови „верни изменници“. Те не дават удовлетворение на Неговите деца и не могат да им донесат мир. Единствен Той може да свърши това, понеже Той единствен е нашият дом. А ние сме Неговия.

Великопостният период е време за нашето съзнателно завръщане в нашия истински дом. Той е време, определено за нас, в което да дойдем на себе си и да се изправим и да отидем в божествената действителност, на която истинно принадлежим.

Откъс от книгата The Lenten Spring на о. Томас Хопко, St Vladimir’s Seminary Press, 1983, p. 21-22. Подчертаванията са добавени.

Източник: https://www.pravmir.com/return-to-the-father/

…

ОТВОРЕТЕ

О. Роман Брага: Бог е винаги с теб

24.02.2016 През очите на вярата

Архим. Роман /Брага/, роден, отраснал, служил и претърпял гонения в Румъния по време на комунизма, се преставя на 93 годишна възраст на 28 април 2015 г. в манастира „Успение Богородично” в Мичиган, САЩ. Разговорът с него от 2012 г. предостави Православната църква в Америка.

Отче, като начало, какво ще ни кажете за монашеския начин на живот?

Това е добър въпрос. Най-напред обаче трябва да разберете културно-обществената среда в Румъния от 20-те до 50-те години на миналия век, когато бях млад. Румънците, струва ми се, винаги са имали склонност към монашеския начин на живот, защото „монашески“ и живот по монашески не означава единствено това да отидеш и да заживееш в манастир. Когато Нашия Господ Иисус Христос благовести: „който обича майка си или баща си повече от мен, не е достоен за Мен…” или когато казва „…ако не вземете кръста си и ме последвате, не сте достойни за Мен…”, Той не говори на монаси; по онова време не е имало монаси. Той говори на хората, било то семейни или несемейни, на всички. Тъй че, в известен смисъл, когато говорим за добродетели, не съществува разлика между монасите и мираните. Монашеските добродетели са за всички. Ще ви дам пример: онези, които искат да отдадат живота си на Господа, на Църквата, и които искат да спасят душите си чрез монашески живот, понякога се изправят срещу несъгласие от страна на родителите си, които може би желаят децата им да живеят по светски. Обаче помнете: Бог е на първо място в живота ни, а след това идват родителите и приятелите.

Най-напред трябва да слушаме Бога, защото Той е Отец на всички ни. Така че в това има известен монашески елемент. Въздържанието, например, не е само за монасите. Като цяло семейните хора следва да пазят повече въздържание от тези, които са сами. Миряните също следва да пазят повече въздържание от монасите. Въздържанието означава да се въздържаме от храна, от алкохол, от много други неща. Иначе, както е в нашето общество тук в Америка, ние започваме да се въздържаме от някои неща едва след като бъдем принудени от лекарите. Но Бог иска ние да се въздържаме от някои неща, за да не бъдем движени от материалните неща, за да сме свободни от материалното. Материалното е преходно; ние не можем да го вземем със себе си. Като човеци трябва да възрастваме. Ние преставаме да бъдем човеци, когато ни управлява материалното. Сексът, наркотиците, алкохолът, пушенето, преяждането и много други подобни неща ви превръщат в роб; вие вече не сте свободен човек. А Бог иска ние да бъдем свободни, защото Той ни е създал свободни и това представлява нашето подобие с Бога: „Да сътворим човек по наш образ.”

Така че добродетелите са едни и същи за женените и за монасите; единствената разлика е, че монасите отиват в манастира, живеят в общност, понеже искат да отдадат живота си на Бога без да имат социално-обществени ангажименти.…

ОТВОРЕТЕ

Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея / Κυριακή Τελώνου και Φαρισαίου

21.02.2016 Проповеди

…

ОТВОРЕТЕ

ВИДЕО: Георги Тодоров – 1915 г. Българската световна катастрофа

19.02.2016 Видео

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение. За историческото изследване и методологията му

08:23: Българската история – на два пъти фундаментален кръстопът на световната история

14:23: Ньойският договор трябва да бъде преразгледан в нашата митология

26:52: Първата световна война в контекста на предишните войни – двете Балкански войни

1:18:30: 1915 – Българската световна катастрофа

…

ОТВОРЕТЕ

Депутат турецкого парламента приняла Православие и публично заявила об Этом

16.02.2016 Новини

Александретта, 16 февраля 2016 г.

Депутат от крупнейшей турецкой оппозиционной Республиканской-народной партии Селин Сайе Боке/ Selin Saye Böke приняла православие.

В интервью турецким СМИ депутат от города Измир (греч. Смирна) на вопрос «является ли они христианкой», Селин ответила, что действительно приняла православие, пишет AgionOros. Селин родом из области Хатай на юге Турции. Этот регион традиционно населении православными арабоязычными христианами, которые в условиях давления и репрессий со стороны турецкого государства вынуждены скрывать свою религиозную принадлежность.

Депутат от Республиканской-народной партии приняла святое Крещение в Александретте (тур. Искендерун) в храме Антиохийской Православной Церкви.

Несмотря на многочисленные критические замечания и отрицательную реакцию собственной партии, Селин не только приняла православие, но и не побоялась исповедовать свою веру публично.

16 февраля 2016 г.

Източник: https://www.pravoslavie.ru/90693.html

…

ОТВОРЕТЕ

18 февруари – Представяне новата книга на Георги Тодоров „1915 г. – Българската световна катастрофа“

12.02.2016 Архив

Revision of 1915 (3) …

ОТВОРЕТЕ

Св. мчк и безсребърник Иулиян Емески

09.02.2016 Агиология

Автор: о. Георги Албъртс

„На 6 февруари всяка година ние честваме празника на св. Иулиян от гр. Хомс в Сирия. Св. Иулиян приел Христа в сърцето си, въпреки че баща му и семейството му не били християни. Поради това, те пребивавали в несъгласие един с друг.

Когато св. Иулиян станал християнин, той си купил богатство с талантите, дадени му от Господа.

Чувайки евангелското благовестие на нашия Господ Иисус Христос и в частност притчата за талантите, св. Иулиян се решил да използва своите таланти в помощ на ближния. Изследователи на житието му описват свети Иулиян по следния начин:

“Възложил надеждите си на Господа Иисуса Христа, той не се изкушил от славата на този временен свят. Молил се денем и нощем, постил, посещавал затворите и утешавал затворниците. Раздал много милостиня от това, което оставало излишък в къщата на баща му. Св. Иулиян изучил лечителската наука и имал голям успех, прилагайки наученото. Той се стараел да лекува както болестите на тялото, така и на душата. Изцерявал болните с Христовата благодат и с вярата на Апостолите, като проповядвал Словото Божие и ги наставлявал да следват в пътя на добродетелите. „Не с лекарствата“, казвал той, „ще бъдете излекувани от болестите ви, нито благодарение на вашите идоли, които довеждат до погибел всички, които им се кланят, но чрез силата на името на Иисуса Христа, който бе разпнат от юдеите при Понтия Пилата в Йерусалим, който бе погребан и възкръсна на третия ден.“

Saint+Marljan+Homsi+-2[1]

Св. Иулиян изцелява болните

С изкуството му на лечител и това, че той не само успешно лекувал тялото, но също и душата, той възбудил завист в сърцата на другите лекари, които били езичници. По това време имало силни гонения срещу християните. Завистниците използвали християнската вяра на св. Иулиян срещу него. Първо те се явили пред баща му, който заемал висок пост в града. Поискали от него да възпре със сила сина си от онова, което прави, да го накара да се откаже от лечителството и да спре да изцерява в името на Иисуса Христа. Но св. Иулиян отказал да слуша тези мъже, включително и баща си, знаейки, че ще трябва да даде отговор пред своя Небесен господар – какво е сторил с многото таланти, дадени му от Бога. Когато станало ясно, че св. Иулиян няма да ги послуша, нито ще послуша баща си, те се явили пред градоначалника на Емеса и поискали да арестува св. Иулиян, заедно с епископа на Емеса Силван, дякона Лука и четеца Мокий.

Свети Иулиян считал себе си за недостоен и, като се изпълнил с голяма радост, че споделя участта на тези мъже, той целунал и се поклонил на веригите, с които били оковани. Когато приближил моментът да приемат мъченическа смърт, св. Иулиян се помолил на Бога и пред него се явил ангел, казвайки: „Не тъгувай, О, Иулияне, за теб е приготвен небесен венец.…

ОТВОРЕТЕ