Daily Archives: 28.11.2015

КРЪСТЪТ И КАК ТОЙ СЕ ПРЕЖИВЯВА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА *

Автор: стареца Емилиян Симонопетрит

Изпитвам особено вълнение, защото пред себе си имам хора, които се грижат за небето, а не за земята, хора, които всеки ден очакват слово Божие, за да го приложат, а не просто да го чуят.

Тези от вас, които сте идвали на Света Гора, сигурно сте забелязали, че навсякъде господства кръстът. Видели сте, че главните манастирски църкви са кръстовидни, куполите – украсени с разнообразни свещени кръстове, манастирските крила – разкрасени с кръстовидни украшения, пътепоказателите по кръстопътищата – и те са във формата на кръст, синорите между манастирите – обозначени с кръст, чешмите по сенчестите пътеки – и те имат кръст. Всеки манастир е невъзможно да не изложи на поклонение най-скъпоценната реликва – честното дърво на Господния Кръст.

Когато е облечен с цялото си одеяние – своето монашеско всеоръжие, всеки монах носи общо сто трийсет и четири кръста. В ръката си държи броеница с триста зърна, която се състои от две хиляди и седемстотин кръста. Така всеки монах във всеки един момент е обграден от хиляди кръстове, а самият той от своя страна пък е вграден в кръста Господен. Неговият преживян опит е кръстът, негова утеха е кръстът, негово оръжие е кръстът, негова радост, негов жребий, негово богатство е кръстът, животът му е кръст.

Но нима и цялата ни Църква, свещените ни храмове, светите съсъди и покривки не носят кръстове? Християните не носят ли кръст върху сърцето и гърдите си и ръцете им не описват ли върху тялото ден и нощ кръстния знак?

Това е естествено, защото кръстът е живият опит, притежание и знаме на Църквата.1 Извън Църквата хората, които не признават Църквата за своя майка2, гледат на кръста като на безумие3, като на религиозен символ, като на проклятие4 или като на нещо, достойно за похулване. Само един вярващ човек разбира уникалното му значение и може да преживее динамичната му енергия.

Затова нека видим какво е кръстът, който всеки ден ни заобикаля и ни освещава, и защо този свещен символ и форма има такава голяма употреба.

Нужно ли е обаче да ви го казвам? И последният от нас знае светилния на празника Въздвижение на Честния Кръст (14 септември), в който се казва, че кръстът е красота на Църквата, утвърждение на вярващите, пазител на вселената, слава на ангелите и поражение на демоните.

След като победи врага–дявол, унищожи силата му и съкруши войнството му, след като извърши делото на нашето спасение и отвори рая за нас, Христос ни завеща като свещена скъпоценност на земята една невидима стихия – Светия Дух, и една видима – Честния Кръст. Това небесно знаме, това Честно Дърво, което изобразяваме и целуваме, е видим знак на Самия Бог.

Както казва св. Атанасий Велики, кръстът е Христовата слава и чест, понеже чрез кръста са станали хиляди добрини: смъртта била потъпкана, проклятието било премахнато, адът бил ограбен, грехът бил заличен, възкресението станало право за всички, хората получили отново свободата си от робството на страстите, спасението било посадено, истинският живот избликнал от кръста.…