Daily Archives: 19.11.2015

Защо постим

Автор: Прот. Стивън Фрийман

Неделя 8-ма след Неделя подир Въздвижение, 15 ноември, постави началото на Рождественския пост (40 дни преди Рождество Христово). По този повод излагам някои мисли за смисъла на поста.

Днес общо взето обществото ни не разбира особено живо и добре какво представлява постенето. Голяма част от хората в това така наречено християнско общество отдавна са загубили всяка жива връзка с историческата памет за християнския пост. Положението наподобява това, все едно те да бяха евреи, които чули, че има такова нещо като кашер-храна, и решили да си създадат свои си правила какво да се яде и какво да не се яде, защото никой от тях не знае какво е кашер.

Има и някои, които са запазили нещичко от традиционния християнски пост, но под натиска на модерния свят, те свеждат традицията до нивото на една саможертва, която е почти безсмислена.

Наскоро прочетох (макар да не помня къде точно), че отказът от Исихазъм е източникът на всяка ерес. По-простичко казано, можем да напишем, че да познаваме Бог в истина, да участваме в живота Му, да се съединяваме с Него чрез смирението, молитвата, любовта към враговете и покаянието преди всичко и за всичко – е предназначението на християнския живот. Исихазъм (от гр. – исихия ще рече тишина) е православното предание за непрестанната молитва и вътрешно безмълвие.

Но тези неща не могат да се разберат правилно, ако ги отделим от познанието на Бога и участието в Живота Му, съединяването с Него посредством смирение, молитва, любов към враговете и покаяние преди и за всичко.

Именно този път на вътрешно познание на Бога (с всичките си съставни части) е правилното разбиране на поста. Ако постим, но не прощаваме на враговете ни – постенето не ни помага. Ако постим, но това не ни доближава до смирение – постенето не ни помага. Ако постенето не ни прави още по-силно съзнаващи факта, че ние имаме дълг и отговорност към всички (ние сме грешни пред всекиго), то тогава то не ни принася никаква полза. Ако постенето ни не ни съединява с живота на Бога – който е кротък и смирен – тогава то отново не ни принася никаква полза.

Постенето не е диета. Смисълът на постенето не е в спазването на християнските кашер-изисквания. Смисълът на постенето е в глада и смирението (което нараства, когато позволяваме на себе си да бъдем слаби). Смисълът на постенето е в това да позволим на нашето сърце да се съкруши.

Забелязал съм, че повече добро достигат някои хора, които се провалят в поста през постния сезон, отколкото онези, които „добре са спазили поста”. По правило митарите винаги влизат преди фарисеите в Царството Божие.

Защо постим? Може би по-уместният въпрос е „защо се храним”? Христос използва думи от Св. Писание в разговора с лукавия, когато казва „не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие”.…