Monthly Archives: 25.10.2015
Фотиос Кондоглу – Глупаво е да се очаква светлина от там, където слънцето залязва
Православните църковни изкуства – това са богословски изкуства, – и произведенията, които те раждат, отразяват в себе си Божието слово. Тези изкуства изразяват тайнствената същност на нашата религия и са обърнати към нашите чувства. Химнографията и музиката – към слуха, архитектурата, иконописта, църковната утвар, одеждите и т.н. – към зрението. Третото чувство, обонянието, издига и освещава каденето с тамян. Четвъртото и петото чувство, вкуса и осезанието, като най материални, остават извън вратите на този духовен пир. Двете най-благородни чувства, зрението и слуха, се хранят и се освещават най-вече от духовните изображения и песнопения. И така произведенията на църковните изкуства, както беше казано по-горе, отразяват в себе си словото Божие. Това, което вижда и чува в храма молещият се човек, извиква в неговия ум и сърце тайнствени религиозни образи. Всичко, което се вижда в храма има такава форма, която възнася човека в тайнствен свят, духовна радост и блаженство: самото здание на храма, светите икони, иконостаса, хоругви, свещения потир, свещници, полиелеи, амвона, иерейското одеяние, резбата, богослужебните книги, купела, архиерейския трон и даже стасидиите – със своята смирена аскетическа форма. Това става и със звуците, които човек слуша в храма: песнопенията, където са съединени в едно словото и музиката, молитвите, умилително произнасяните възгласи и
Eдин ден в манастира на стареца Георги Карслидис
Благодатни и радостни дни изживява православният християнин, който поема на поклонение с благословение. Било от епархийския архиерей, било от енорийския свещеник. Благото слово, което е получил за добър път, му изпраща „ангел-пазител и наставник, който да го запазва и да го избавя от всяко зло обстоятелство, …да го придружава в мир и благополучие и пак да го върне здрав и невредим” у дома /из Молитва преди пътуване, Требник, 1994 г./ С благословението на епархийския ни архиерей, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, и ние, членовете на една малка, но много ентусиазирана група от десет човека, в ранното утро на 3 декември, още по тъмно, се събрахме в старинния храм „Св. прпмчца Параскева” в Стария Пловдив, откъдето след надлежна молитва се отправихме на поклонническо пътуване до Драма, Неа Зихни и Серес в Северна Гърция. Времето е приятно, слънчево. Чета житието на св. вмчца Варвара, небесен закрилник на гр. Драма, чийто празник – 4 декември – е главната цел на нашето поклонение. Слушайки словата на житиеписеца, се удивляваме на Бог, как благо ни ръководи по пътя на спасението. Стигайки в житието на св. Варвара до момента, в който затворена в кулата от баща си Диоскор, „за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната
