Monthly Archives: 30.09.2015

Богослужебна програма за месец октомври 2015 г.

РАДОСТ – ГИБЕЛ ЗА СКРЪБТА *

Автор: стареца Емилиян Симонопетрит Болката, притеснението, тревогата, душевната трагедия са резултат от грехопадението на човека, което се дължи на неговия егоизъм. Зловонията на егото пораждат в душата притеснение, докато нейното естествено състояние е радостта, защото Бог е мир, радост, а душата е вдъхната от Бога, тя е създадена от Него и върви към Него. Следователно притеснението е чуждо и неоправдано в човешкия живот. Въпреки това днес не можеш да срещнеш радостен човек, което означава, че никой не може да намери уравновесен, спокоен, естествен човек. Притеснението е ужасна болест, която бичува света, може би най-голямото мъчение за човечеството, неговата най-голяма драма. То е не просто увертюра към ада, а преживяване на ада в настоящия живот. Липсата на радост означава липса на Бога, докато радостта е доказателство за Неговото присъствие. Ако някой е светски човек и се наслаждава на преходното, радва се на насладите, на преходните и суетни неща, той навярно изпитва някаква наслада, някакво приятно чувство, но в действителност, ако човек обърне внимание, ще забележи, че в живота му има скръб и притеснение, както казва Свещеното Писание: „скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло“1. Не е възможно да съществува радост там, където има престъпване на Божията заповед,

Модерността ти казва: ти си без значение*

Автор: О. Стивън Фрийман Тази седмица продължих да размишлявам върху думите на американския богослов Стенли Хауервас: Целта на Модерността e да създаде хора, които смятат, че не следва да има обяснение за смисъла на живота им, – освен това, което сами изберат, когато не разполагат с обяснение. За свободен считаме човека, който има такова обяснение; икономическото институционализиране на феномена наричаме капитализъм, а политическото – демокрация. Това обяснение, заедно с институциите, които го олицетворяват, е врагът, срещу когото трябва да се изправим в християнската проповед. В нашия съвременен свят цари мнението, че животът, който в този свят, няма никаква ценност, или поне в началото. Ценността е нещо, което личността трябва да създаде за себе си. Това, казваме, е вид свобода. Твърди се, че ако пристигнем на този свят със смисъл, който вече е установен, като даденост, тогава ние никога няма да бъдем свободни. Че сме автономни, „самоуправляващи се”, е в същината на нашата съвременна самоизмама. Знаем как в миналото сме довеждали това до крайност. Фундаменталните дадености в живота, например полът и расата, днес се разглеждат от някои хора като въпрос на избор. Самоопределението („с какво се отъждествявам, идентифицирам“) е само последната мода в проекта „Модерност”. Това е една по-крайна илюстрация на

Проповед във Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица

Евангелско четиво, Малък вход, Символ верую. Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица

Петохлебие на Празнична вечерня: Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица

Проповед на Празнична вечерня: Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица

Празнични богослужения. Възхвала на Иконата на Св. Богородица Всецарица, помагаща на раковоболните

Проповед на † Неделя след Въздвижение. Св. вмчк Евстатий Плакида и семейството му