Кремацията: изгаряне на всяка човешка следа от нашите скъпи покойници
Митр. Серафим Пирейски
Известен факт е, че определени нашенски подигравчийски кръгове от хора, интернационалисти, които са обърнали гръб на извечните християнски традиции на нашата неопетнена вяра, са проникнали във всички масови медии, а чрез тях и в съвестта на съвременния човек, отравяйки го и изкорубвайки основите на вярата му. В следствие на това, под влияние на гореспоменатите, равнодушието по отношение на вярата и християнските традиции хваща корен в нравствено безразличните и религиозно слаби съзнания на хората.
Прозряла знаменията на епохата, както и обратите и измамите на онези, които подозрително извършват действия срещу нея, с цел да защити православното предание днес, когато процедурите за кремиране на починалите се материализират в пълнота и биват успешно подготвяни за изпълнение, нашата света Църква, бидейки грижовна майка, просвети своите Христоименити пасоми, използвайки подходящите средства (с писмо – обръщение № 2959/29.10.2014) с цел осведомяване на светите люде и наставление на Тялото Христово – по Боговдъхновените думи на св. ап. Павел (Еф. 4:12) – като с него изтъкна на своите членове духовните измерения и последствия от подобен избор в духовния живот на верните, отхвърляйки кремирането на починалите като действие, което е несъвместимо с Преданието ѝ, което разделя нейната вяра от почитта ѝ към човешкото същество, и по аналогия – към човешкото тяло, което е храм и жилище на Всесветия Дух…
Житие на светия наш отец Партений, епископ на Лампсак
Съименник на девството, свети Партений се родил в Мелитопол. Баща му, на име Христофор, бил дякон в една от църквите на този град. В детството си Партений не бил научен на грамотност, но докато слушал в храма Божественото Писание, така добре изучил много от него, че можел да се сравнява с всеки опитен книжник. Като млад често отивал край едно недалечно езеро, ловял там риба, после я продавал, а получените пари раздавал на бедните. От най-ранна възраст бил изпълнен с Божия благодат; още на осемнадесет години, призовавайки пресветото Христово име, започнал да изгонва бесове от хората и да върши много чудеса.
Когато славата на свети Партений започнала да се разпространява между хората, Филип, мелитополският епископ, го повикал при себе си. Като проучил всичко, което бил чувал за светия юноша, и като се уверил в това, се почудил на добродетелите му и на Божията благодат у него и наредил да го обучат на книжно изкуство. Не след дълго епископ Филип назначил свети Партений въпреки неговото нежелание за презвитер и му възложил да се грижи за един от храмовете. Със сан на презвитер свети Партений още повече се подвизавал в добродетелите. Получил от Господа двойна благодат – на светост и чудотворство, той изцелявал всякакви болести и с името на нашия Господ Иисус Христос извършвал много предивни чудеса. Сред тези чудесни знамения между другото било и следното.
ПОМИЛУЙ МЕ БОЖЕ…
Августин (Кандиотис), митрополит на Флорина ( + 2001 г.)
Нашият Господ Иисус Христос, възлюбени, нямал постоянно местожителство, не се задържал на едно място, а непрекъснато вървял от град на град, от село на село, за да облагодетелства хората. Как? Със Своето слово. Словото Му било Всесилно. Със словото Си отварял ослепелите им душевни очи , за да прославят Бога, изпратил Своя син, Който да изведе човечеството от мрака. Със словото Си Христос връщал здравето на болните тела, мъчещи се от люта болест, не намиращи отникъде изцеление. Изцелявал ги без лекарства и рецепти. Христос благодетелят. Христос великият Лекар. Безсребреникът, Който не приемал отплата за изцеленията, а искал хората да повярват в Истинния Бог, да вършат Неговата свята воля и да станат Негови възлюбени чеда. Станал известен навсякъде. Всички говорели за Него. Всички искали да го видят, да Го чуят, да Му доведат болните си близки, за да ги изцели. Всички копнеели да се срещнат с Христос.
„Иисусе Христе, много сме грешни и боледуваме, кога ще дойдеш в нашето село, за да ни поучиш, да ни дадеш прошка, да ни утешиш, да изцелиш страдащите?“ И Христос отивал навсякъде без умора. Така пристигнал и в земята Тирска и Сидонска, на границата на Иудея, където живеели хананейците, които не вярвали в истинния Бог. Били езичници, живеели в мрак, вярвали на магьосници, призоваващи бесовете, били бесопоклонници. Отклонението от истинната вяра ги довело до бесопоклонничество. Който не вярва в истинния Бог се проваля до поклонение на бесовете, изпитва страх от магьосници, дори им плаща, за да направят магия. Какви нещастни хора!
Египет – библейската страна прибежище
Нина Комарова
Пророчество за Египет.
– Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето на Египет ще се стопи в него“ (Исаия 19:1).
В представите на съвременния човек богатата на история и загадки страна Египет се асоциира най-често с пирамидите, храмовете в Луксор, уникалните гробници в Долината на мъртвите и неизброимо количество от исторически паметници и артефакти, с които е осеяна египетската земя. За християните Египет е значима част от Светите земи, арена на много библейски събития, но най-вече това е страната, спасила Светото семейство с божествения Младенец. От древни времена Египет давал подслон на бежанците, бягащи от Палестина при настъпил глад и липса на препитание поради природни несгоди или гонения. С Египет е свързано началото на Стария Завет и началото на Новия Завет. Така в 12 глава на Книга Битие се разказва как Авраам слиза със Сара в Египет „да поживее там, понеже гладът се усили в оная земя“.
По-късно Йосиф, синът на Яков и един от предобразите на Иисус Христос в Стария Завет (Бит. 39-50), е продаден в робство на египетски търговци, но благодарение на вярата си в Единия Бог е въздигнат до най-високия пост в държавата слеkд фараона, което му позволило да засели еврейския народ в найплодородните земи в Египет (Бит. 41:37-44).
„Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде“ (Лука 8:50)
Ик. Емил Паралингов
Сред многото чудеса, които Господ Иисус Христос извърши, докато „живя между нас“ (Иоан 1:14), е и изцелението на дванадесетгодишната дъщеря на началника на синагогата Иаир, и на страдащата дълги години от кръвотечение жена (Лука 8:41-56).
„И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране…“ (Лука 8:41-42).
Да си началник на синагога е висока длъжност с влияние и в религиозния, и в обществения живот на иудеите. Такъв човек се очаква да смята себе си, че не е „като другите човеци“ (ср. Лука 18:11) и да се поставя по-високо от тях. Иаир едва ли е бил толкова високомерен, но и за него със сигурност не било лесно да падне на колене пред един странстващ Учител, Който „няма де глава да подслони“ (вж. Лука 9:58). Много хора смятали, че Господ Иисус Христос е именно такъв, а още повече, че освен Господните ученици, около Него постоянно пълзели като тъмни сенки и искащите да Го уловят в нарушение на закона и пророците (вж. Мат. 21:46). Това били първосвещениците и фарисеите, хора от обкръжението на Иаир, разбиращи много добре, че чрез притчите си и всичко, което казва, Христос изобличава именно тях като лицемери и слепи водачи, водещи последователите си повече към геената, отколкото към царството Божие (ср. Мат. 21:45, 23:13-33). Как такива властимащи човеци ще реагират, когато видят или разберат, че един от техните е паднал „пред нозете на Иисуса“ (Лука 8:41). Че моли за помощ Този, Когото толкова много мразят и искат да погубят (вж. Марк 3:6)?
Съборността като богословска и канонична категория
Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
Да дадем всеобхватно и изчерпателно определение за Църквата е невъзможно по причина на нейната богочовешка природа. Църквата не може да бъде сведена до обикновена човешка институция. Нейната същност и историческа реалност обхваща в себе си не само много аспекти на видимия свят, но и на невидимия – тя съчетава в себе си не само човешкото, но и божественото поради своето вътрешно единство с Бога. А Бог не може да бъде вписан в рационалните категории на ограничения човешкия разум. Св. апостол Павел, използвайки брака като метафора за живота на Христовата Църква, заключава: „Тази тайна е велика: но аз говоря това за Христос и за Църквата“ (Еф. 5:32).
В Св. Писание на Новия завет липсва каквото и да е определение за Църквата, макар думата „църква“ да се среща 110 пъти. Вместо определение свещените писатели ни говорят за Църквата чрез езика на образите, метафорите, алегориите и притчите, описвайки я в разнообразни символи и разкривайки чрез тях различни аспекти от нейното битие и единството ѝ с нейния Основатели Глава Господ Иисус Христос. Св. апостол и евангелист Йоан предава думите на Господа, където Спасителят оприличава Църквата на лоза с нейните пръчки (Йоан 15:1-8), на Пастир и стадо (Йоан 10:1-16). В притчата за добрия самарянин Господ говори за Църквата като за лечебница, в която човешката природа получава изцеление от Лекаря на душите и телата. Св. апостол Павел, разкривайки учението за Църквата, си служи с образа на строящо се здание (Еф. 2:19-22), на брачен съюз (Еф. 5:23; 5:32), на дом (семейство) (1 Тим. 3:15; Евр. 3:6), на град Божий (Евр. 11:10), на глава и тяло (Еф. 1:22-23). Обединяващото начало във всички метафорина Църквата е Богочовешката Личност на нашия Господ Иисус Христос – Той е формиращият фактор, основата и съединяващата връзка между членовете на Църквата. В Него и чрез Него намират основание и същностните (отнасящи се към самата същност на Църквата и по необходимост произтичащи от нея) свойства на Църквата, изведени в деветия член от Символа на вярата, сред които е съборността.
Св. Порфирий Кавсокаливит. За молитвата и умната молитва
„Когато се молим – съветваше старецът, – трябва да се обръщаме към Бога със смирен, просещ и умоляващ тон. Да стоим с благоговение, с простота и мекота, мирно и спокойно, с безкористност, с радост, славословие и благодарност. Най-напред с любов, с божествен
ерос, с копнеж да говорим и да общуваме с Възлюбения Христа. Да искаме да бъде Неговата воля, а не нашата. Затова нека не Го търсим само когато имаме нужда да ни помогне в житейски трудности, болести и други проблеми. Трябва да бъдем в постоянно и непрекъснато общение с Него във всичко, което ни се случва.“
Най-напред трябва да търсим Небесното Царство. Как да се съединим с Христа. Как да постигнем спасението на душите ни. Как да изпълняваме Божиите заповеди. Как да станем достойни. Защото дори да имаме само малко егоизъм, възпрепятстваме Божията благодат.
С блага съвест и свято намерение трябва да се подготвяме за среща с Христа във времето на молитвата и така по човеколюбивото Божие устроение Христос ще осъществи тази среща на любовта с нас, за да ни предаде благодатта си.
