Този текст е предизвикан отговор на всички отрицатели на въвеждането на предмета „Религия – Православие” като задължителен в българските училища. Именно тяхното отрицание, разкриващо и духовното им състояние, е най-ясното доказателство за необходимостта от този предмет.

I
Позволете ми да направя две признания… Не обичам и не участвам в интернет дискусиите и никога – или по-точно старая се никога да не взимам отношение по въпроси, за които нямам нужната база знания. Или от които не се интересувам и не следя тяхното развитие. Като футбола например. Какво мога да кажа по въпроса за някой футболен мач, когато не се интересувам от футбол? Какво значение има тогава за мен играта на футболистите – добра или лоша е? Затова и смятам, че не е морално от моя страна да хуля, обиждам с нецензурни думи, да ги ругая… И съм се питал, какъв е смисълът на този спорт, когато двадесет и двама играчи в продължение на деветдесет, а понякога и повече минути, в студ и жега, в сняг и дъжд, тичат след футболната топка, а стотици ги наблюдават от трибуните. И същите тези стотици изливат недоволството си /а често и доволството си/, като замерват футболистите с бутилки, рушат стадионите, дори нападат и извършват побои над самите футболисти, треньори и съдии…

Разбирате ли ме?… Точно това е моето впечатление от дискусията във вестник „Капитал” относно въвеждането на предмета „Религия” като задължителен в българските училища и детски градини. Некомпетентност, незнание по елементарни въпроси, свързани с религията като духовно преживяване, с християнството, в частност – Православното християнство, с Българската православна църква, и същевременно претенции за всезнаене и непоклатимост на мнението… По-лошото от това обаче е откритото нежелание да бъде чут и разбран инакомислещия, чиито мисли се ръководят от вярата му в Бог. Срещу него се излиза със същите мотиви, с които след 1944 г. комунистите атеисти, безбожници и богоборци тръгнаха на смъртен бой с вярата. Вероятно в името на светскостта и свободата на човешкия дух и нейното избавяне от робството на религията, те изпратиха десетки духовници в лагерите или убиха в затворите, рушаха храмове и манастири?

Тяхните мотиви бяха абсолютно същите като тези на отрицателите на предмета „Религия”. Тогава излиза, че комунизмът в България не си е отишъл, а е пуснал дълбоки корени в сърцата и умовете на много хора.

А ето защо не обичам и не участвам в интернет форумите. Защото не мога да приема „свободата и правото” толкова лесно да обругаваш, подиграваш, иронизираш и обиждаш, да замерваш със словесна кал и камъни, скрит зад фалшиво име, лъжливо име, не виждащ, – а от тук и неинтересуващ се от човека срещу теб. Не се замисляш, че той също има своите чувства. Не е стена или безвъздушно пространство, а някой, който страда и го боли, когато се сблъсква с толкова много злоба, толкова много жлъч, толкова много омраза за това, че в ХХI век си е позволил да вярва в Бог…

Всичко, което имам да казвам, го казвам очи в очи с хората от амвона по време на проповед, в разговори, каквито имам всеки ден. А когато ми се наложи да участвам в такъв форум, винаги използвам истинското си име. Името, което съм приел в Тайнството Св. Кръщение и от което няма защо да се срамувам. Когато съм прав и съвестта ми не ме изобличава, с името си свидетелствам правотата си. Когато не съм прав и съвестта ми ме изобличава, отново с името си нося отговорност за своята неправота…

И така, обични мои, питам всички вас, които с такова настървение браните светскостта си, от къде у вас се натрупа толкова много злоба и негативизъм, от къде у вас тази убеденост, че децата ще се превърнат в безмозъчни роботизирани машини, ако научат нещо повече за Бог, вярата и Църквата? Нима си мислите, че само с две лаически изречения в учебника по литература, етика и философия, каквито примери мога да дам, и с квалификации, като „фанатизъм”, „анахронизъм”, „промиване на мозъци” и т. нат. може да се обясни религиозното чувство, което и днес във времето на свръхнауката продължава да е живо в милиони хора по света?… Моля ви, замислете се с ръка на сърце, какво всъщност знаете за това, срещу което с такава ярост възставате. Опитали ли сте се поне един път да разговаряте нормално с един вярващ човек, без да го иронизирате и подигравете, с желание да го разберете, а не да покажете колко много сте над него, заблудения? Също така с ръка на сърце потърсете дълбоко в себе си истинската причина да сте против предмета „Религия – Православие” и ще видите, че такава няма. Има незнание и… инат…

Задайте си и въпроса: след като науката доказа, че няма Бог, защо милиони хора по света продължават да вярват не просто в някаква велика сила, а в точно определен Бог. Ако сте искрени търсачи на отговора, ще видите, че не е толкова лесно да се отговори на този въпрос.. А и детето, което расте и се възпитава в този многообразен свят, част от който са и вярващите хора, виждайки свещеник, едва ли ще получи достатъчно изчерпателен отговор за него, ако му се отговори „това е поп”. Децата питат и питат, и питат, и ако не получат от вас задоволителен за тях отговор, ви лишават от своето доверие…

Децата искат да знаят всичко. В това „всичко” влиза и знанието за света на вярата. Това знание обаче трябва да бъде преподавано само от преподаватели, които имат живо отношение към нея, които я познават от опит. Именно това им знание – от опита – ще ги води по правилния педагогичен път, които не налага, а с благост и любов насочва, оставяйки свобода на избор…
Защо толкова много държите да сте произлезли от маймуните и това насила да бъде наложено на децата, като единствено вярно? Къде тогава е правото им на избор? Кой наистина им го отнема?…

II
Ние сме готови да дадем и направим най-доброто за децата си. А какво разбираме под това „най-добро”?!… Главно солидна материална среда, обезпечаване на техните нужди, което често е равно на задоволяване на всяко желание в името на „неограничените възможности на човешкия дух”, добро образование, което да им подсигури добра реализация в живота, най-често извън България и др. Наистина естествено е едни родители да желаят най-доброто за децата си. Но ето, преди време попитах мой познат какъв човек беше майка му и той ми отговори: беше просто добър човек. Знаете ли колко трудно, колко непосилно трудно е да възпиташ един „просто добър човек”. Дали за това е достатъчно светското образование, езиковите курсове, спорта…!!! Особено когато под светско, както излиза от дискусията, се разбира безбожно и богоборческо…

Вижте колко ясно е посланието на св. ап. Павел: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед що звънти, или кимвал що звека” /1 Кор. 13:1/. Каква полза ще има за децата ни да владеят един или няколко чужди езика, а да не знаят основния език на човешките взаимоотношения – езика на любовта…

„Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, ча да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм” /1 Кор.13:2/. Каква полза от всички умения и знания, които придобиват децата в училище, ако не придобият онова знание, върху което се крепи целият свят: „Възлюби Бога от целия си ум, цялото си сърце и цялата си душа… Възлюби ближния си като себе си…”

„Да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо не ме ползва” /1 Кор. 13:3/. Каква полза да осигурим на децата си материално задоволяване, дори да ги превърнем в герои, след като не сме им осигурили възможност да научат, че „любовта не завижда” /1 Кор.13:4/. Детето, което от малко е възпитано в знание на това, ще се научи да има ясна преценка за нещата около него, да се радва и на най-малкото което получава, като е винаги благодарно и оценява грижата, която неговите родители проявяват за него. То никога и при никакви обстоятелства няма да нарани човек, водено от завист…

„Любовта… не се превъзнася, не се гордее” /1 Кор. 13:4/… С това знание детето от малко ще се научи да уважава всеки човек, да знае, че светът не се движи около една единствена личност, нейните интереси и желания, а е съставен от многообразието на милионите човешки същества, които именно по силата на любовта общуват реално и градивно помежду си…

„Любовта на неправдва се не радва, а се радва на истина” /1 Кор. 13:5/. Ето как можем да напрвавим нашите деца истински герои. Като ги научим да отхвърлят неправдата и винаги се борят за истината.

„Другите дарби,… ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат”, а „любовта никога не отпада” /1 Кор. 13:8/.

Убеден съм, че някой ще каже: съгласни сме с всичко това, но то може да бъде преподавано и в един общ предмет „Етика”, а не в час по Религия. Не, не може. Защото е важно да знаем, че добро, любов, толерантност не са абстрактни понятия, не просто някакви състояния, а такива, които имат своята основа в Източника на съвършеното добро, на съвършената любов, която полага душата си за всеки човек – Личността на Господ Иисус Христос…

Да именно „Личност”… Не „нещо”, „сила” или др. абстрактно понятие, а „Личност”. И човекът е личност и като такъв общува с другия очи в очи. И носи отговорност за думите и постъпките си…

В заключение ще цитирам финалния текст на Синодната концепция.

„От православна гледна точка е желателно цялата система на образованието да почива върху основите на християнските ценности и култура. Въпреки това Църквата, като следва многовековната си традиция, се отнася с уважение към светското училище и е готова да изгражда взаимоотношенията си с него, като се ръководи от признаването свободата на всеки човек. При това Църквата смята за недопустимо умишленото налагане на учащите се на антирелигиозни и антихристиянски идеи, които водят към увеличаване на враждата, омразата и насилието помежду им…” Което на практика става и в училище, и извън него…

И накрая задавам отново същите въпроси: Кой е нетолерантния? Кой е разделящия? Кой кого дискриминира? Онези 10 000 души които се включиха в шествието в София не са ли също родители: бащи и майки, баби и дядовци? Свободни граждани на България, които, подобно на всички хора, изпълняват своите трудови задължения? Не са ли данъкоплатци?

Да, различни са от атеистите. Различни са със своята вяра. Тази вяра, която ги учи да благославят гонителите си, да благославят, а не да кълнат; да бъдат в мир с всички човеци /Рим. 12:14, 18/.

В Тайнството Кръщение Православната Църква се моли кръщавания да бъде „разумна овца” в Христовото стадо. Т.е. такъв човек, който не сляпо, а по своя воля и с разума е избрал да бъде православен християнин. Детските души наистина са чисти, неопетнени, добра глина, от която, попаднала в добри ръце, може да произлезе добър резултат. Но и добрата глина, попаднала в лоши ръце, може да доведе до лош и гибелен за мнозина резултат. Да не позволим това да се случи…

Прот. Емил Паралингов