Света Теодора (815 – 867) е императрица на Византия от 842 до 856 г., по чиято дейна инициатива започва християнизирането на български народ. Заради което и нейният син, император Михаил III, става по-късно кръстник на светия цар Покръстител на българите, Борис I Михаил.

Тази свята жена се е родила в градчето Евиса, сред планинската малоазийска област Пафлагония (сега в Армения) през 815 г. Нейни родители били друнгарият (управител на областта) Марин и добродетелната Флорина (по-късно инокиня Теоктиста), отличаваща се със своята отдаденост на православната вяра. Благочестивото семейство имало общо шест деца, четири дъщери – Каломария, София, Ирина (която се омъжва за брата на патриарх Фотий) и Теодора, и двама сина – Варда и Петроний.

През 830 г. майката на император Теофил, регентката Ефросиния, свикала благородните и красиви девойки от цялата импертия, сред които синът ѝ, да си избере съпруга – императрица на Византия. След изпитателен подбор, последни останали църковната поетеса Касиана (Касия) и младата Теодора. В невъзможност да избере измежду двете, отчаян и огорчен, император Теофил изрекъл на висок глас: „Добре ни учат учителите, че чрез жената се ражда зло“. На което поетесата Касиана репликирала, че от жената произлиза и доброто. Подобни думи се сторили невъздържани на императора и той спрял вниманието си на Теодора. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил били венчани в църквата „Св. Стефан“ на двореца „Дафна“, в Константинопол. Скоро след това Ефросиния се оттеглила в манастир и оставила Теодора за единствената Августа на империята.

Света царица Теодора родила на император Теофил седем деца – пет момичета и две момчета: Текла, Анна, Анастасия, Пулхерия, Мария, Константин, починал като дете през 835 г., и Михаил – бъдещия император.

Само че император Теофил бил отявлен иконоборец. Той продължавал иконоборската политика на своя баща, Михаил II. Докато подобно на своята майка Флорина, Теодора силно почитала иконите (Флорина по-късно основала манастира „Гастрион“ и приела монашество с името Теоктиста). Така с Теодора в императорския палат и семейство се появило тайно и иконопочитанието. Теодора се опитвала да се застъпва пред съпруга си за иконозащитниците, но се оказала принудена да пази в тайна от него и от другите придворни своята лична почит към иконите. Тя носела под дрехите си иконите, а много криела и в своята половина от двореца.

Историческата хронография (Theophanes continuatus) разказва как Теодора била заварена от шута Дендрис да се моли пред икона и той я издал на императора. Разразил се семеен скандал, в който разгневеният Теофил обвинил съпругата си в идолопоклонничество. Въпреки всичко, Теодора тайно от съпруга си успяла да възпита децата си в иконопочитание. Те често гостували в дома на майка ѝ Флорина. Едно от малките ѝ дъщери веднъж дори се похвалила на баща си как в дома на баба им имало прекрасна кукла, на която се молели и я целували с благоговение. Теофил не наказвал тъща си, но заповядал на децата му повече да не посещават баба си. Някои историци дори отбелязват, че цялото обкръение на императора било на страната на иконопочитанието, за което знаел и самият той.

На смъртния си одър Теофил посочил Теодора за регент на малолетния им син Михаил, като настоял обаче да не отстъпва от неговата политика и да запази положението на приятелия му, патриарха иконоборец Йоан VII Граматик.

След неговата смърт на 20 януари 842 г. Теодора официално станала регент на малолетния император Михаил III. Тя управлявала заедно с регентски съвет, който се състоял от логотета Теоктист, брат ѝ Варда и дядо ѝ Теодор, който също бил страстен иконопочитател.

Регентството на Теодора постигнало важни вътрешни и външнополитически успехи: ред военни успехи срещу арабите, полагане усилия за християнизирането на българите и хазарите. Благодарение на далновидната си финансова политика императрицата успяла да напълни и държавната хазна, като самата тя избягвала разкоша и разточителството.

Но една от основните цели на императрицата след смъртта на съпруга ѝ била възстановяването на иконопочитанието и слагане край на църковната криза поради ереста на иконоборството, която тресяла империята вече близо едно столетие.

Няколко дни след смъртта на Теофил регентството свикало църковен събор (Константинополски събор, 842 – 843 г.).

За да се прекрати официално иконоборството, царица Теодора решително отстранила от патриаршеската катедра иконобореца Йоан VII Граматик. За целта написала писмо до патриарха, с което го молела да се оттегли от катедрата. Той поискал да му дадат време за размисъл, през което време успял да инсценира опит за убийство, като си нанесъл лека рана и обвинил императрицата, че тя е изпратила хора, за да го убият. Веднага било проведено разследване, което доказало, че патриархът се е самонаранил нарочно, за да предизвика смут в обществото. Така на Събора Йоан Граматик бил низвергнат заради направения „опит за самоубийство“, отлъчили го от църквата и го заточили в имението му.

Съборът от 843 г. избрал и нов патриарх иконопочитател – свети Методий Константинополски (паметта му се чества на 14 юни); приел Томос за необходимостта от възстановяването на почитта към иконите; потвърдил решенията на Вселенските събори, като най-вече възстановил учението на Седмия вселенски събор за иконопочитанието и предал иконоборците на анатема.

Света царица Теодора се явила пред Събора с молба отците да не анатемосват покойния ѝ съпруг и да го опростят от греховете. На възражението на патриарх Методий, че Църквата може да опрощава греховете само на живи хора, които са се покаяли, императрицата отвърнала, че Теофил преди да почине се е разкаял за всичко сторено и целунал иконата, която тя му донесла. Съборът удовлетворил молбата на императрицата и наредил в продължение на няколко седмици във всички храмове да се четат молитви за спасение душата на покойния император.

Съгласно решенията на Събора, всички архиереи иконоборци били отстранени от катедрите им и заменени с иконопочитатели.

В чест на този Събор, който възстановил иконопочитанието, царица Теодора организирала в Първата неделя от Великия пост (11 март 843 г.) велелепно църковно тържество във величествения храм „Св. София“, с което се и поставило началото на ежегодния църковен празник Тържество на Православието. С този празник и досега всяка година Православната църква отбелязва значението на решенията на този Събор за цялото православно християнство, с които било възстановено истинското учение на Православието.

За целта в Константинопол с пищни шествия били пренесени светите мощи на знаменитите иконопоборници Теодор Студит и патриарх Никифор, пострадали заради вярата си и починали в изгнание. Начело на шествията били лично царица Теодора II и синът ѝ – невръстният император Михаил III.

Гробницата на първия император иконоборец Лъв III Исавър била разрушена. А върху византийските монети отново се появило изображението на Господ Христос.

Започнало и преследване на отявлените иконоборци и еретици. Така например, царица Теодора организирала военни походи срещу огнищата на павликянството в Мала Азия. Имуществото на хиляди павликяни било предадено на църковната хазна, но с това така и не се сложило край на разпространението на тази ерес, чиито последователи застанали на страната на нахлуващите арабски нашественици.

Невръстният император Михаил III растял в това време под надзора на чичо си Варда, от когото получил, според историческите хронографи, възможно най-пошлото възпитание, отдавайки се на пиянство и разпуснат живот, което му спечелило прозвището Пияницата. Често организирал шутовски сборища и осмивал дори църковните служби. Варда целял с това сестра му, царицата, да бъде отстранена от регентството и той да остане единствен наставник на младия император.

През 856 г. по настояване на Варда шестнадесетгодишният Михаил III заповядал да убият логотета Теоктист. Това разтърсило вече до край царица Теодора и тя проклела своя син, свикала през същата година Синклита и след като дала отчет за състоянието на държавната хазна, официално се оттеглила от регентството и напуснала палата със своите дъщери, предавайки властта на Михаил III.

Хрониките разказват, че тя била постригана за монахиня и заедно с четирите си неомъжени дъщери заживяла ограничено и бедно в двореца „Кариан“. Там, вече като преподобна, Теодора водела тих молитвен живот, а по-късно видяла убийството на брат си, както и това на сина си, убит през 867 г. от ръката на Василий I Македонец, който заел императорския престол.

Кога точно е била преместена манастира „Гастрион“, основан от майка ѝ Теоктиста, не се знае с точност. Приема се, че това е станало 8 години преди праведната ѝ кончина, която настъпва на 11 февруари 867 г. Нейното нетленно тяло било положено в същия манастир.

През 1460 г. турците предават мощите на св. царица Теодора на жителите на остров Корфу, където се съхраняват и до днес в съборната митрополитска катедрала.

Императрица Теодора е канонизирана за светица от Църквата заради заслугите ѝ за възстановяването на иконопочитанието и учението на православната вяра.

Православната църква почита паметта ѝ на 11/24 февруари.

Съставител: Анула Христова

Източник: Църковен вестник, бр. 5, 16-28 февруари 2018 г.