Great Signs of God’s Grace: Regarding the Discovery of the Holy Relics of St Kyranna of Thessaloniki and St Akylina – Angelina

В памет на блаженопочиналия митрополит на Иерисо, Света Гора и Ардамерио Никодим /Анагносту/

„Дивен е Бог в Своите светии! Жив е Господ Бог!” Така възкликват и днес православните християни, когато в тези лукави дни на духовна криза и отстъпление ставаме свидетели на Божии чудеса. Такива безспорно са събитията, за които ще разкажем сега. Те ни укрепяват, показвайки ни, че Бог е същият и вчера, и днес, и утре, и вовеки! /ср. Евр. 13:8/ и е с нас „през всички дни до свършека на света” /Мат. 28:20/.

През 2011 г. и 2012 г. православните християни от с. Осса, епархия Лангада на Еладската православна църква, изживяха велики знамения на Божията благодат, като се удостоиха да открият безценно духовно съкровище – светите мощи на новомъчениците Кирана Солунска и Акилина – Ангелина от с. Зангливери. Новият епархийски митрополит Иоан /2009 г./ още при въдворяването си обяви, че си е поставил за цел прославлението на родената в с. Осса св. Кирана Солунска. По този повод и по случай 260 годишнината от мъченическата й кончина в епархия Лангада се организираха множество мероприятия и религиозни тържества, в които взеха участие Вселенския /Цариградския/ патриарх Вартоломей, Еладския архиепископ Иероним, повече от тридесет гръцки архиереи и множество свещеници от цяла Гърция. Почитта към св. Кирана в родното й село Осса датира още от дните на мъченичеството й в Солун. На мястото на родния й дом днес е построен храм, посветен на светицата. В селото е запазен като действащ и стария храм „Св. Архангели”, в който св. Кирана била кръстена, черкувала се, причастявала се, учела се на грамотност и се възпитавала в християнската вяра. Пазило се и преданието, че в селото са скрити мощите на светицата, пренесени три години след погребението й в Солунските християнски гробища. В благоговейното си желание да има молитвеното застъпничество на св. Кирана, не само духом, но и в телесно присъствие, чрез намиране на светите й мощи, митрополит Иоан се обръща за съвет към монах Максим Иверит, кодикограф на манастирския събор повече от 35 години. С богат опит в историческите проучвания за намирането на свети мощи, светогорецът посъветва разкопаване в дясната част на светия олтар в стария храм на с. Осса „Св. Архангели”. Още при първите удари на кирката се показали стари каменни плочи и целият храм се изпълнил с неизказано благоухание. То било с аромат на роза, а „благоуханна роза” е наречена мъченицата в нейния тропар. Не след дълго благоговейното желание на митрополит Иоан станало реалност. Били открити светите мощи на св. Кирана. Това велико събитие се случило на 19 септември 2011 г. Били извършени медицински и др. научни експертизи, които доказали възрастта, пола и времето на смъртта на намерените останки, напълно съвпадащи с данните от житието на светицата. Велика била радостта на всички – владика, честен клир и народ. Първата архиерейска света литургия, на която станало официалното оповестяване на чудесното събитие, била оглавена от приснопаметния митрополит на Иерисо, Света Гора и Ардамерио Никодим и съвпаднала с 30-тия юбилей от неговото архиерейско служение. В проповедта си честния иерарх, заедно с благодарността за явеното чудо, отправил и гореща молитва към св. Кирана да го удостои сам той да доживее деня на откриването на мощите на св. Акилина, родена и пострадала в с. Зангливери, намиращо се в неговата епархия. На това дело той се бил посветил от първите дни на митрополитското си служение и вече тридесет години всички търсения оставали безрезултатни…

Десет дни след откриването мощите на св. Кирана, благочестива жена от с. Ормилия,п-в Халкидики, носеща името на светицата и дългогодишна поклонница в храма й в с. Осса, видяла на сън мъченицата да й казва: „Не съм сама в храма „Св. Архангели”. С мен е и приятелката ми Ангелина”. Жената уведомила ефимерия на храма о. Тома Фардис, а също и митрополита на Лангада, Лити и Рендини Иоан, но те се отнесли крайно предпазливо към думите й. Още повече, че името Ангелина не говорело никому нищо.

Вдъхновен от увенчаните с успех проучвания по намиране мощите на св. Кирана,  митрополит Никодим също се обърнал за помощ към о. Максим Иверит. Светогорецът откликнал с готовност и заедно с протосингела на епархия Иерисо, Света Гора и Ардемерио архим. Хризостомос Майдонис посетили родното място на св. Акилина с. Зангливери. Това станало през октомври 2011 г.  О. Максим предложил да се изследват едно по едно всички вероятни места на погребението на светицата, според запазените устни предания сред местните  жители. Според най-популярното от тях, след смъртта си св. Акилина била погребана в турските гробища на селото, но през нощта трима младежи откраднали тялото й и го погребали на друго място, уговаряйки се да запазят всичко в пълна тайна. Домът на св. Акилина, намиращ се в началото на с. Зангливери е запазен до днес и обновен. В съседен дом възрастна жена, Мария Гунда, показала стар семеен минеологий от 1845 г., където на стр. 442, на датата 27 септември, с черно мастило е означено и се чете – 27 септември – ден на св. Ангелина /на този ден се чества св. Акилина/, а името Акилина било зачеркнато. Тази подробност подчертава и приснопаметния о. Атанасиос Теологос /ярка личност в селото, оставил незаличима следа в църковния живот и ктитор на новопостроения храм „Св. Акилина”/, в книгата си „Св. Акилина от Зангливери”/. А именно, че името Акилина на местния диалект се произнася Ангелина.

Няколко месеца по-късно, през януари 2012 г., друга жена от Солун имала следното сънно видение. Явила й се висока руса девойка, с изключителна красота, нарекла се с името Ангелина и й заръчала да прочете Молебния  канон на св. Партений Лампсакски, поради предстоящата тежка операция на митрополит Никодим. Факт, пазен в тайна от близките до митрополита… Също така, явилата се наредила да не се търсят мощите й на други места, защото вече е известно къде са скрити, и показала точното място – в двора на стария храм „Св. Архангели” в с. Осса, седем стъпки от южната врата при светия олтар, измерено от старинен вграден в стената кръст. Земята при мястото, което показала светицата, станала прозрачна и се видели костите й, в свита поза, но в изправено положение. Освен това добавила: „И костите са наранени от горчива червена вода”. След това разказала какви нечовешки мъчения претърпяла. Била повесена на ръцете си и я удряли с пръчки с набити по тях гвоздеи, които потапяли в гърне, напълнено с червена течност /отрова/. Била привързана към приспособление за мъчения, като горните и долните крайници били  стегнати върху железни остри колела, а ребрата били остъргвани от остри гвоздеи, поставени отстрани на това устройство. Колелата се движели и разкъсвали плътта й. Крайниците й се разрязали и почти откъснали от тялото. Отровата, с която поливали раните, изгаряла плътта й. Болките били непоносими. Виковете й се чували в цялото село. Така я биели и измъчвали безкрайни часове. От безмилостното мъчение цялата земя се обагрила в червено. Тялото й се превърнало в една страшна рана.

Жената уведомила о. Тома Фардис за своя толкова жив сън, в който светицата посочвала точно къде се крият мощите й. Свещеникът и митрополит Иоан отново се отнесли предпазливо към казаното, защото в продължение на години много хора сънували св. Акилина  но мощите й не се откривали. Все пак о. Тома решил да огледа двора на храм „Св. Архангели”. Направило му силно впечатление, че въпреки обилния снеговалеж снегът на посоченото от жената място бил стопен. Нямало причина това да се дължи на минаващи отдолу тръби или други подобни фактори. Това явление се наблюдавало и било известно отдавна на местните жители. По благословено стечение на обстоятелствата в с. Осса пристигнал и митрополит Иоан, придружаван от о. Максим Иверит, както и от архим. Игнатий Ригана, главен архиерейски наместник в епархия Йерисо, Света Гора и Ардемирио. О. Игнатий разказал, че подобно явление се наблюдава на стълбището в сградата на Светия Кинотис на Света Гора в Карея. На стъпалата, където станало убийство на православни монаси от латинците при патриарх Иоан Век, също така не се задържал сняг, макар и цялото стълбище да бивало обилно заснежено. Не оставало нищо друго осен да разкопаят мястото. И наистина, Бог увенчал с успех усилията на Своите раби, презрели късния час и минусовите температури, изпълнени със свят копнеж да се поклонят на онази, която 248 години като светилник под крина очаквала да блесне и озари душите и сърцата на вярващите.

Светите мощи на св. Акилина били открити на 8 февруари 2012 г. късно вечерта, на неголяма дълбочина, точно както посочила и светицата в съня на жената от Солун. Костите били с жълтокехлибарен цвят, като някои от тях били обагрени в розово – червено. Митрополит Иоан и сега изискал да се направи медицинска експертиза за определяне пола, възрастта и времето на смъртта на намерените останки. Господ устроил така, че съдебния лекар при Медицинска Академия, гр.Солун, д-р Н. Василиадис, се намирал в епархията и веднага дошъл на място. Той установил пола и възрастта, а с метода въглерод С – 14 се определило и времето на смъртта. Всичко съответствало напълно на житието на св. Акилина. Не могло да се даде научно обяснение за розово-червеното оцветяване на някои от костите – най-вече теменната кост, лявата хълбочна кост и лявата лакътна кост, което категорично не се дължало на външни фактори /оцветяване от багрилни вещества в  почвата/. Обяснявало се единствено чрез съня, разкриващ ужасните мъчения на светата – червената отровна течност, с която поливали раните й,п роникнала дори до костите, запазили се до днес като вечно свидетелство за изобличаване на престъплението и за осъждане на беззаконниците.

Но въпреки намирането на светите мощи на св. Акилина, митрополит Иоан не бързал да обяви официално находката. Трябвало да се обясни убедително каква е причината мъченицата да бъде погребана на десетки километри от с. Зангливери, където според св. Никодим Светогорец пострадала.

В най-новото житие на светата, съставено от о. Анастасиос Теологос, „Св. Акилина от Зангливери”, издадено през 1984 г., се отбелязва местното предание, според което турците, победени от крехката девица, за да скрият срама си, я погребали в своето гробище. Но християните решили да не оставят тялото в поругание, затова трима младежи /имената им се знаят – Циоплас, Калимерис и Буклас/ дали клетва в пълна тайна да откраднат светата и да я отнесат на неизвестно място. Турците така и не разбрали за тази кражба, тъй като според обичаите си никога не отваряли гроба след погребението на покойника /докато християните извършват т.нар. пренасяне на мощите/. Затова и св. Никодим Светогорец, когато 30 години по-късно описва мъченичеството на св. Акилина, не споменава нищо от горните факти, нито дори къде била погребана светата. Следователно според свидетелството на местното предание става ясно, че тялото й било погребано в с. Зангливери, но  отнесено  по-късно на друго място.

Възможно ли е това друго място да е с. Осса и има ли причина тялото на св. Акилина да бъде пренесено на толкова отдалечено разстояние?

Според житието на св. Акилина /”Нов мартирологий”, Атина, 1961 г., с. 186-188/ светицата пострадала през 1764 г. на 18 г. възраст. Тоест тя се родила през 1746 г. и била единственото дете на своите родители. Около 1747 г. още младенец, кърмена от майка си, баща й Георги се отрекъл от Христовата  вяра, за да се спаси от смърт, тъй като убил съсед турчин при някаква разпра. Съпругата – християнка не понасяла този срам и не приемала мъжа си отстъпник от вярата. Фактът, че нямали други деца показва, че бащата напуснал дома си, изоставяйки жена си и дъщеря си и вероятно живеел с някоя туркиня в турската махала на с. Зангливери. Четири години по-късно всички в селото били разтърсени от новината за смелото мъченичество на една слаба девойка от околността, Кирана от с. Осса. Това събитие предизвикало възхищение и утвърдило вярата на поробените християни. Но тази новина наскърбила още повече християните от Зангливери, спомняйки си как преди четири години техният съселянин, здрав и силен мъж, в страх пред смъртта се отрекъл от Христа. Срамът за майката на Акилина бил непоносим. Същевременно тя виждала в подвига на младата мъченица Кирана светъл пример за всички жени – християнки, пример, който тя и дъщеря й може би трябвало да последват. Така майката посветила живота си да възпита св. Акилина с този светъл пример, като често й говорела за св. Кирана и жалкото отстъпничество на родния баща. И когато дошъл онзи час, осемнадесет годишната девойка да изповяда вярата си, тя показала същата смелост, каквато показала и св. Кирана. Св. Акилина претърпяла ужасните мъки и, преди да издъхне, уверила майка си, че така както говорели, опазила вярата в Христа. Святата душа на Акилина се възнесла на небето и срещнала тържествуваща св. Кирана, но многострадалното й тяло понесло ново оскърбление – било погребано в турските гробища. Със сигурност майката на светата, а и други християни от селото, свидетели на чудесата след смъртта на мъченицата, не можели да понесат това поругание над светозарните й и благоуханни мощи. Затова, презирайки всички опасности, откраднали тялото, за да го погребат тайно на подобаващо място. И това място било именно в близост до св. Кирана и така, както душите им са заедно на небесата, така и телата им да са заедно в земята.

Трябвало обаче да се обясни как било възможно да се осъществи пренасянето  на тялото.

Според архим. Ириней Делидимос, проучващ църковната история на епархия Иерисо, проследявайки старите пътища между селата Осса и Зангливери, отбелязани дори на картите от 1979 г., разстоянието възлиза на 47 или 48 км. С нормален ход от 5 км. в час всеки пешеходец и товарно животно /магаре, кон и др./ биха изминали това разстояние за 10 часа. Пътуването лесно би могло да се осъществи за два дни по пет часа със спиране за почивка и храна. Следователно пренасянето на тялото на светицата по този начин било напълно възможно. Още повече, че пътищата в района се използвали оживено от населението, тъй като в Зангливери /плодородно село в равнината със силна присъствие на турската власт/ ставал голям пазар. На този пазар населението от цялата околност се събирало, за да търгува, обменяла се информация, създавали се приятелски и роднински връзки. На този пазар идвали и много рибари, които ловели риба на двете езера в района – Агиос Василиос и Корония. Те пренасяли улова си с големи плетени кошове върху товарни животни. Именно така би могло да бъде пренесено и тялото на светицата – в голям плетен кош. Това обяснява и намирането на мощите свити в ембрионална поза и в изправено положение – кошът е изтлял, а тялото е останало в необичайната позиция.

Разстоянието не представлявало проблем, но как все пак било осъществено пренасянето, след като районът бил под постоянно наблюдение и с голяма концентрация на турска власт. За да се запази всичко в тайна, би трябвало да се използва тъмнината на нощта. Но за да се вижда, трябвало да се използват фенери, които обаче се забелязвали от далеч и излагали на опасност начинанието. Решение би могло да бъде пълнолунието, когато естествената лунна светлина спомага да се извърши предприетото дело.

За проверка на предположенията си архим. Ириней направил справка в официалната страница на НАСА  с публикувани таблици за лунните фази през годината на мъченичеството на св. Акилина. Светата мъченица пострадала на 27 септември 1764 г. според стария Юлиански календар. Тогава разликата между двата календара била 11 дни, а не 13 както сега. Т.е 27 септември по стария календар съответства на 8 октомври по новия. С велика радост архим. Игнатий установил, че според таблиците на НАСА, наистина имало пълнолуние на 9 октомври – вечерта след мъченическата смърт на св. Акилина, което благоприятствало изцяло осъществяването на майчиния копнеж – дъщеря й да бъде погребана в с. Осса до новомъченицата Кирана…

Неведоми са Твоите пътища Господи и Твоите съдби – велика бездна! Предположенията на немощния човешки ум, с обърканите разсъждения на ограничената от тленните измерения логика, се оказват жалки пред величието на Небесния спасителен Божий промисъл. Душите ни ликуват в светла радост, защото Господ ни открива Своите тайни. Живеем в пълнота единството в Христа – в което престават да съществуват време, място и смърт. Ставаме живи свидетели на отдавна отминали събития и възлюбваме отдавна отминали във вечността личности. Защото те са живи в Господа, живеят с нас и стават наши най-близки и обични братя и сестри. Именно в това живо единство се съставлява и чудото на Православната вяра. Така възлюбихме св. новомъченици Кирана Солунска и Акилина – Ангелина, разкрили ни се в тези трудни дни, за да укрепят вярата ни. Нека им се поклоним и ги почитаме с признателност, защото новомъчениците от турското робство обединяват народите ни чрез вярата в Христа, в когото няма ни иудеин, ни елин, а всички сме едно в Христа Иисуса.

Автор: Анна Паралингова
По ‘Χρονικόν της ευρέσεως των ιερών λειψάνων της αγίας ενδόξου νεομάρτυρος Ακυλίνης – Αγγελίνης της εκ Ζαγκλιβερίου καταγομένης’, Μητροπολίτου Λαγκαδά, Λητής και Ρεντίνης Ιωάννου, изд. Храм „Св. Архангели”, с. Осса, 2012 г.