Протопр. Георги Шавелски

„Постящеся телéсне, постúмся и духóвне“*

Настъпва времето на Великия пост, когато трябва да очистим, да обновим и нашите души, и нашите тела за достойно посрещане на великия празник Възкресение Христово.

А какъв трябва да бъде тоя пост, в какво трябва да се заклю чава, с какви упражнения той трябва да се съпровожда?

Кратък, но ясен отговор на тия въпроси дава църковната великопостна песен: „Постящеся телeсне, постимся и духoвне“. Според тая песен, която вярно отразява духа и смисъла на Христовото учение, постът трябва да бъде въздържание не само от страна на тялото, но и от страна на духа, ограничаване на потребностите, влеченията и страстните желания както на едното, така и на другото; постът трябва да бъде училище на умереност, на въздържание, на тренировка за цялото човешко същество. Погледнете само от тая страна на поста, представете си при това всичкото онова зло в нашия живот, което се предизвиква от нашата невъздържаност, разпуснатост, от нежела нието да следим себе си, да се въздържаме, да си отказваме някои неща, да се ограничаваме от други, да принуждаваме себе си към трети, и вие ще разберете, че това велико установление, водещо своето начало от незапомнени времена и досега поддържано от Църквата, е необходимо за човека, е благодетелно, целебно, спасително за него.

Няма да е преувеличение, ако кажем, че повечето от бедите и нещастията в нашия живот произлизат от нашата не въздържаност, от нашето неумение – в едни случаи, от нашето нежелание, в други, да ограничим, да задържим, да спрем себе си. Огледаите се около себе си, потърсете около себе си сквернословци, завистници, клеветници, чревоугодници, развратници, безделници!

Вие мислите: те са се родили такива? Не! Ако от рождение и да са унаследили от родителите си някои предразположения към едни или други пороци, едни или други лоши качества, то те са могли след това с духовни трудове, с внимателно наблюде ние и с упорна работа над себе си да победят тия предразполо жения, да развият в себе си противоположни добри качества и да избегнат разяждащите ги сега пороци. Но те не са работили над своята душа, давали са свобода на злите свои желания, на свои наклонности, позволявали са на тия наклонности – безпрепятствено да се проявяват, и на тия желания – да се пре върнат в страсти . И сега те са роби на своите страсти.

Отидете в кръчмите, в кафе шантаните и в други от подобен род заведения, вгледаите се във влизащите и излизащите от там! Между тях ще видите хора с изгаснали погледи, с отекли лица, със заплиташ се, сквернословещ език, които не съзнават онова, що сами говорят, не познават близките лица; едни от тях пропиляват трохите, нужни на семейството им, други, облечени в дрипи, забравили труда и търсещи безделие, изяждат чуждия труд и губят свои сили. Ако всички тия хора навреме бяха се опомнили, навреме бяха се заели с работа над себе си, бяха се въздържали, не бяха дали воля на своите недобри пориви и желания, тогава едни от тях не биха разорили своите семейства, други не биха дошли до такова състояние, когато животните биват по чисти, по разумни и по полезни от човека.

Отидете в тъмниците и в затворите, погледнете на затворе ните там престъпници: крадци и разорители на чуждото благо получие, които са лишавали другите от мир и покои и са изгубили своята чест, доброто име и свободата си; погледнете на разбоиниците и убииците; разпитаите за техния живот, разузнайте как са дошли до престъпленията, които са ги довели в тъмницата – и вие ще додейте до същия извод: ако всички тия лица, преди да се развратят и озверят, по внимателно бяха се отнасяли към своето душевно състояние и по строго към свои те постъпки, ако бяха отстранявали от себе си недобрите мисли и желания, бяха пазили сърцето си от разврат, ако в благоприятно време бяха налагали на себе си и пост телесен, и пост духовен, то те не биха били включени в числото на ония, чието място в тоя живот е в тъмниците, а в бъдещия, ако се не опомнят и разкаят, в други места на мъчение.

Работата над самия себе си, постягането себе си, в едни слу чаи – ограничението, в други – подбуждането, в трети – обновлението на себе си, са необходими за човека. Без всичката тая работа не може да се развива, както следва, неговият живот. Музикантът от време на време трябва ла постяга струните на своята цигулка, иначе цигулката ще се развали и ще начене да издава несъответстващи звуци. Когато на някои метал се пока же ръжда, нея по скоро я очистват; оставена без внимание, тя може дълбоко да проникне, да се разпространи по целия предмет и да го направи негоден. Атлетите и борците ежедневно повтарят своите гимнастически упражнения, за да не се ослабят техните мускули, а тялото им да не загуби подвижността си. Същото нещо иска и човешкият организъм. Човек от време на време трябва да обтяга благородните струни на своята душа; трябва внимателно да следи да не би тя да се покрие с ръжда, да не би да се вмъкне в нея греховната гнилота и да би да я разяде; трябва постоянно да упражнява в добро всички сили на душата, да предпазва своето тяло от леност, както и от развитието в него на разни гибелни страсти.

Разбира се, това трябва да става не само през време на постите, а всеки ден, всеки час, през целия живот на човека християнин. Тои е длъжен всякога да помни думите на апостола: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1 Кор. 6:12); „грижите за плътта не превръщайте в похот“ (Рим. 18:14); „гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като не разумни, а като мъдри . недеите бива неразсъдливи, а разпознаваите, що е воля Божия“ (Ефес. 5:15 – 17); „аз казвам; живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта. За щото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму“ (Гал. 5:17) и други подобни места. Човек всяка минута трябва да помни, че той е по горно, богоподобно създание, на което от Твореца са дадени особени сили и е посочена висша цел – постоянно да усъвършенства себе си и всичко около себе си, и от което в свое време ще се поиска отчет за всичко, което му е дадено, и за всичко направено от него. Но човек може да се отвлече от само наблюдението, от самоизпитанието, от работа над себе си, може да ги ослаби, а даже и съвсем да ги остави. Предвид на всичко това Църквата сама идва на помощ на човека.

Като някоя многогрижлива и опитна маика, тя сама установява определени времена, през които вярващите да се самоутвърждават в доброто: задължава ги в тия срокове упорито – и телесно, и духовно – да се въздържат и да се очистват, та чрез тия предпазителни подвизи, след като приучат своята воля към спасителни упражнения, да не ги оставят и в по късно време и чрез тях да усъвършенстват своите души, своя живот, и тук на земята благочестиво да живеят, и към небесното царство да се приближават.

Между тия подвизи, през поста Църквата поставя на първо място запрещението на блажна храна, въздържане на тялото. На запознатия с духовния живот е ясно защо Църквата постъпва така. Според учението на св. Отци и учители на Църк вата, плътоугаждането оказва силно влияние на душата: то пра ви човека нахален, изгонва от душата му Божия страх.

Попитал настоятелят на едно общежитие авва Пимен: „Как да придобия страх Божии?“. Авва Пимен му казал: „Как можем да придобием страх Божии, когато нашият корем е станал нещо като сиренарски склад и като бъчва с месо или риба!“.

Но естествено, един само телесен подвиг е малко, не е доста тъчен: необходима е още и духовна борба с всичко недобро, кое то се е загнездило в нашата душа; нужно е да изкореним страстите, да отслабим пороците; нужно е да се упражняваме в доброто и полезното; нужно е, щото във време на постния подвиг, съединен с молитва и с непрестанно помнене на Божия закон, човек да се приучи към борба със злото и с очистени чрез тоя подвиг душа и тяло да излезе готов и вдъхновен за чиста и свята работа в нашия грешен свят.

Ще завършим нашите разсъждения за поста с чудните слова на великия йерарх св. Йоан Златоуст: „Чест на поста съставлява – говори той – не въздържанието от храна, но отдалечаването от греховете, така че оня, които ограничава поста само във въздържане от храна, такъв по скоро го безчести. Ти постиш? Добре, докажи ми това с дела. С какви дела, питаш ти. Ако ви диш беден, даи му милостиня; ако видиш врага си, примири се; ако видиш своя приятел щастлив, не му завиждай. Нека постят не само устата, но и зрението, и слухът, и краката, и ръцете, и всички членове на нашето тяло. Нека постят ръцете, като се па зят чисти от грабеж и алчност към богатства. Нека постят краката, като престанат да ходят на противозаконни зрелища. Много безсмислено би било по отношение на ястията да се въздържа човек и от позволена храна, а с очите си да изпояжда и онова, което е запретено. Нека пости и слухът; а постът на слуха ще бъде това: да не приема, да не слуша злословия и клевети: „Не обръщаи – говори се в св. Писание – внимание на празен слух!“ (Изх. 23:1). Нека и езикът пости от сквернословие и ру гатни. Каква полза, ако се въздържаме от птици и риби, а братя та си хапем и ядем? Защото злословещият яде братовото си тяло, гризе плътта на ближния си“.

И тъй, „постящеся телeсне, постимся и духoвне“!

Протопрезвитер Георги Шавелски. Богословски студии и статии в Църковния печат. Пловдив: Паралингва, 2023, 361 – 365.

„Църковен вестник“ , бр. 10, 28 февруари 1941 г., 106 – 108.

______________ * „Постеики телесно (т.е. с тялото си), нека постим и духовно!“ – стихира през първата седмица на Великия пост