Нина КОМАРОВА

„И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба“, „дето беше лежало тялото Иисусово“ (Мат. 28:1, Йоан 20:12).

Taка свидетелстват светите евангелисти за първите поклонници на гроба Господен. Всеки, който е изпълнен с вяра и е преживял благоговейния трепет пред светостта на Гроба Господен, може да разбере каква неудържима сила е теглила св. Мироносици към това свещено място, където „благообразният Йосиф сне от дървото „пречистото тяло Господне, с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи“ (Тропар, 2 гл.). Тази сила е любовта, тайната, която била явена на света в цялото си величие на мрачната Голгота. Синът Божий дойде, за да яви на свега жертвената любов на Бога.

През 130 г. сл. Р. Хр. император Адриан посетил след потушаването на еврейското въстание (68-70 г.) разрушения Йерусалим и разпоредил върху руините му да се построи римска колония – Елия Капитолина. Той изградил през 136 г. езически храмове, посветени на капитолийските богове: Венера (на Голгота) и Купидон, а върху Гроба Господен – храм на Юпитер, за да преустанови почитането на тези светини от първите християни. Само че по този начин обозначил с точност местата на Христовото Разпятие н Възкресение.

При разкопки в непосредствена близост до Голгота и Божи Гроб през 326 г. св. царица Елена открила св. Кръст Господен. Император Константин Велики заповядал премахването на езическите капища и изграждането на най-великолепен храм, достоен да покрие най-святото Място в света. Строителството било възложено на двама архитекти – Зиновий и Евстатий. Според свидетелството на църковния историк Евсевий Кесарийски освещаването на новия храм станало през 336 г. от участниците на поместния събор в Тир, които дошли на поклонение на Гроба Господен. В памет на това събитие бил установен празникът Възкресение Словущего (31.08/13.09).

Според свидетелствата на пилигрими и на св. Кирил Йерусалимски и Евсевий Кесарийски тогавашният храм бил необикновено красив, богато украсен, имал водовместилище и басейн, в който се кръщавали децата. Храмът преживял няколко разрушения и опожарявания. През 614 г. при нашествието на персите бил ограбен и разрушен, но св. Модест (Йерусалимски патриарх, 629-633 г.) започнал възстановяването на храма на Гроба Господен.

През 629 г. император Ираклий успял да отвоюва от персите Йерусалим и сам възстановил светия Кръст на Голгота на 14 септември. Така възстановен храмът просъществувал до 746 г., когато при силно земетресение сериозно пострадал, но през 800 г. патриарх Тома с помощта на император Карл Велики отново възстановил храма.

Много превратности преживял Йерусалим и неговото „Сърце“ – Храмът на Гроба Господен… През ХII век, по случай 50-годишнината от освобождаването на Йерусалим, кръстоносците преправят външния вид на храма, издигнат от император Константин Мономах, като през 1172 г. завършват и издигната от тях храмова камбанария. Но през 1187 г. Саладин отвоюва Йерусалим от кръстоносците, зазижда втория вход на храма на Гроба Господен и затваря храма. По молба на византийския император Исаак Ангел през 1191 г. в храма е допуснато православно духовенство. На следващата година английският крал Ричард Лъвското Сърце подписал мирен договор със Саладин, който дал правото поклонници да посещават Божи Гроб, но след заплащане на голяма входна такса, и то само на големи празници. Тази практика продължила чак до 1834 г., когато Ибрахим паша прекратил издевателството над поклонниците.

От ХII в. до сега храмът на Божи Гроб се поддържа и укрепва с помощта на християните от цял свят и правителството на Йордания.

През ХIХ и ХХ в., до 1917 г., големи дарения започнали да правят и руските царе, като така почти една трета от Светата земя и светините ѝ станали притежание на дореволюционна Русия. Основен принос за придобиването на много от светините и осигуряването на безопасно поклонническо пътуване по Светите места имало Руското палестинско общество в Светата земя. Най-вече благодарение дейността и тридесетгодишното служение там на архимандрит Антонин Капустин. Този бележит духовник успял с помощта и посредничеството на свой приятел, православен арабин, да откупи много от Светите места (защото османската власт не разрешавала придобиването на собственост от християни и друговерци). Негова заслуга е и провеждането на разкопки и откриването на Съдните порти, които днес се намират в храма „Св. Александър Невски“ – подворие на Руската задгранична църква.

Първото, което вижда пристъпилият през единствените врати на Храма, е Камъкът на помазанието. В древност до еврейските гробни камери имало изсечени каменни плочи на земята, върху които преди погребението телата на починалите се полагали за помазание с благовонни масла и се повивали в плащаници. Такива могат днес да се видят в Хеврон, в подножието на руския храм, посветен на Светите праотци, в непосредствена близост до Мамврийския дъб. Върху Камъка на помазанието било положено сваленото от кръста тяло на Спасителя и тук Пресвета Богородица оплакала своя божествен Син. Днес над камъка висят запалени кандилата на Православната, на Католическата и на Арменската църква.

Хълмът Голгота (Лобно място), на който Господ Иисус Христос бил разпнат, и пещерата в градината на Йосиф Ариматейски, където Той бил погребан, в евангелските времена се намирали извън градските стени. В непосредствена близост били портите на града, наричани „Съдни“, понеже тук отново се прочитала присъдата и чрез свидетелство за невинност тя можело да се отмени, но преминел ли осъденият през нея, никой не можел да спре вече изпълнението на екзекуцията. Там през 417 г. император Теодосий П изградил олтар с кръст от злато и скъпоценни камъни, в който била вградена частица от истинския Кръст. Лобното място се извисява на три метра над земята и днес до Голгота водят 17 стъпала. Масивни пиластри разделят храмовото пространство на две части: католическа – на мястото, където Христос бил разпънат и пригвозден към Кръста, и православна – там, където се е възвисявало Христовото Разпятие, а над вдлъбнатина в земята, обкована със сребро, стои православният престол. Преданието разказва, че когато Христос издъхнал и земята се разцепила (Мат. 27:51), капки от скъпоценната Кръв на Спасителя оросили появилия се в пукнатината череп на първия човек Адам и го очистила. С живота си Адам донесъл смъртта, а Христос със смъртта Си победи смъртта и върна на човечеството възможността за вечен живот – това символизира и изобразяваният череп в основата на Христовото Разпятие.

Под големия сив купол на Храма на Божи Гроб, в средата на кръглата ротонда се извисява пещерата на Гроба Господен, превърната в мраморен параклис – Кувуклия, с два предела. В първия има малък мраморен престол с вградена част от камъка, който затварял Гроба Господен; поставен е на мястото, където е стоял Ангелът, известил светите жени Мироносици за Възкресението на Спасителя.

През нисък вход от предела на Ангела се влиза в самата Христова гробница, осветявана само от кандила, тя е с дължина 2м и ширина 1,5 м и в половината ѝ е разположено каменното ложе, върху което три дни е лежало тялото на Спасителя. На стената над него има три икони на Възкресението. Тук всяка година на Велика събота чрез благодатната молитва на Йерусалимския патриарх Православната църква получава чудното слизане на Благодатния огън. Дори когато през 1549 г. православните не били допуснати в храма, огънят разцепил една от колоните отляво на входа на Храма и така отново дал свидетелство за истинността на православната вяра.

В Кувуклията всекидневно се извършват три богослужения – православна св. литургия, арменско и католическо, като св. Ложе е Престол и жертвеник. На западната външна част на Гроба Господен има малък коптски параклис с част от скалата на гробницата на Йосиф Ариматейски, в която бил положен Господ Иисус Христос.

Точно срещу Кувуклията е разположен най-големият и благолепен храм в Храма на Божи Гроб, посветен на Христовото Възкресение и принадлежащ на Йерусалимската патриаршия (наричан Католикон – гр.). Каменна ваза, поставена в храмовото пространство пред иконостаса, символизира центъра на християнския свят – „пъпа на земята“. Около храма на Възкресението в ниши са разположени параклиси (предели), принадлежащи на различни конфесии, на местата, свързани с последните часове от живота на Спасителя, сред които са: тъмницата, в която държали Христос, докато приготвяли екзекуцията; на мястото, където войниците хвърляли жребий за Христовите одежди; параклис на Поруганието и възлагането на Трънения венец, със запазена част от колоната, към която бил вързан Христос и бичуван; параклис на стотника Лонгин, пронизал с копието си мъртвото тяло на Христос на Кръста, но разкаял се и завършил живота си като мъченик за Христа; мястото на явяването на Христос на св. Мария Магдалина. В подземие е разположен арменски храм от ХII в., посветен на св. царица Елена, която започнала разкопки на това място. А още 22 железни стъпала надолу водят към най-ниската точка в храма на Божи Гроб, където тя открива Кръста Господен.

Днешното състояние на храма на Божи Гроб е в резултат на присъствието в него на 6 християнски конфесии и факта, че е собственост на две мюсюлмански семейства, което прави поддържането му и реставрацията много трудни.

За православния поклонник от векове е особено изживяване докосването до най-святото Място, откъдето просиява слънцето на нашето Спасение – Христовото Възкресение. Особено е чувството, което изпитва вярващият по време на нощната св. Литургия на Божи Гроб… В ритъма на биещото си от вълнение сърце той сякаш чува призива на Христа: душата Ми е прескръбна до смърт; остани тук и бъди с Мен, и днес ще бъдеш с Мен в рая…

Приемането на Светите Тайни на Божи Гроб е особено благодатно и сякаш кара душата да проумее, че Евхаристията е Тайнството, което по чудесен начин, независимо от времето, пространството и православния храм, в който се извършва, винаги ни пренася на Божи Гроб, в лоното на Небесния Йерусалим, където непрестанно ехти: «Христос възкръсна! – Наистина възкръсна!». Тази пасхална радост винаги съпровожда всеки завърнал се от Божи Гроб, но още по-блажени са вярващите, които не са видели, но са придобили по пътя на Любовта Небесния Йерусалим и Възкръсналия Христос в душите си.

Източник Църковен вестник, 1-15 май 2021 г., бр. 9