Synaxarion of St Akylina, Who Suffered Martyrdor for Confessing our Faith on 27 September 1764

Макар и жена по природа, Акилина

мъж по смелост в мъченията се показа

Тази свята девица и Христова мъченица Акилина била от околностите на гр. Солун, от село, наречено Зангливери, прилежащо към Светата Ардамерийска Епископия, дете на благочестиви родители. Причина за мъченичеството й било следното. Случило се един ден бащата на светицата да се скара с някой турчин съсед, тъй като в селото живеели и християни, и турци и, удряйки го /по внушение на лукавия/, го убил. Когато бил хванат от управниците на селото, те го завели при пашата в Солун, за да го предаде на смърт, но страхувайки се да умре и в желанието си да се спаси,  окаяният се потурчил и не бил погубен. Тогава светицата била младенец още на гръдта на майка си.

Турците настоявали бащата да потурчи и дъщеря си, но той им отговарял да не се тревожат за това, защото е в негова власт когато поиска да я потурчи; а майката, която не оставила светата вяра, не преставала непрестанно да поучава дъщеря си да стои здраво във вярата и никога да не се отрича от Христа.

Когато Акилина навършила 18 години, турците отново настоявали същото, баща й я повикал и й рекъл: „И така, чедо мое, турците всеки ден ми казват да се потурчиш. Ето аз първи трябваше да се потурча, а сега и ти, направи го дори още днес, за да не ме притесняват повече. Но светата, горяща от неизказаната Христова любов, с велика смелост отговорила: „Да не би да съм маловерна като теб, за да се отрека от моя Създател и Творец, Господ Иисус Христос, Който понесе заради нас Кръст и смърт? Да не бъде никога! Аз към готова да претърпя всякакви мъчения, дори и смърт заради любовта към моя Христос”.

О, досточудни слова, не на дъщеря на трижди окаян баща, а на истинска дъщеря на Небесния Цар Христос!

Тогава бащата, виждайки непоклатимата й воля, я предал на турците, като казал: „Аз не съм способен да принудя дъщеря си да се потурчи, каквото искате сторете с нея. Като чули това, те се смутили и веднага изпратили хора на властта да отведат мъченицата, а благословената й майка, като видяла пратените слуги, побързала към дъщеря си и й дала следната заръка: „Ето чедо мое възлюбено, сладка дъще Акилина, плод на утробата ми, настъпи онзи час, за който всеки ден те поучавах, и така, прояви послушание и послушай, чедо мое, заръките ми. Бъди мъжествена в мъченията, които трябва да претърпиш и не се отричай от Христа.

А дъщерята, обляна в сълзи, отговорила: „Не се страхувай, майко моя, и аз това искам, и нека Бог да бъде мой помощник и моли се за мен”. И така се разцелували помежду си с плач и сълзи.

Слугите завързали светицата и я отвели в съдилището. Отдалече последвала любящата майка възлюбената си дъщеря, така както овцата следва агънцето, отвеждано на заколение, тъй като майчината любов не й позволявала да се отдели. Но слугите я задържали отвън, а Акилина отвели вътре пред съдията, който й рекъл: „Ще станеш ли туркиня?”. Светицата отговорила: „Не, няма да стана! И да не ми бъде това никога, да се отреча от вярата си и от моя Владика Христос!”.

Като чул това, съдията се ядосал и заповядал да съблекат светицата по риза, да я завържат за един стълб и да я бият с тояги, което и станало, и двама слуги я биели дълго време, но тя понасяла мъжествено това мъчение. След това отново довели светата пред съдията и останалите турци, а те започнали да я ласкаят, да й предлагат различни дарове и обещания, само и само да се отрече от вярата си, но Христовата невеста, имайки в сърцето си любовта към небесния жених Христа, сметнала всичко това за нищо. Един богат и по-високопоставен от другите турци й казал: „Потурчи се, Акилина, и аз ще те взема за снаха, ожени се за сина ми”. А Христовата мъченица с неизказана смелост отговорила: „Нека дяволът вземе и теб, и сина ти”.

Като чули това турците се разпалили от ярост и завързали светицата както и по-рано и я били дълго време. Отвързали я отново и за трети път съдията я разпитвал: „Не се ли срамуваш да бъдеш бита гола пред толкова хора /защото ризата се разкъсала от толкова много удари и светата останала гола/. Или се потурчи или ще начупя костите ти една по една.” А светата отвърнала: „И от какво да се вдъхновя във вашата вяра, че да се отрека от моя Христос. И чрез какви чудеса на вярата ви да повярвам, вие, които още преди гроба миришете цели”… О, мъченическа смелост, о, величие на духа, достойно за небесна похвала! О, отговор не на крехка девойка, а на мъжествен гигант!

Като чули това турците, видели се посрамени с голям срам, и как другояче да се почувстват, изобличени от словата на истината, разгорещени от ярост за трети път били светицата толкова немилосърдно, че я оставили полумъртва. Земята наоколо се обагрила в кръв, плътта и падала на парчета. Отвързали я и я предали на някой християнин, който бил там, за да я отведе в дома на майка й. Тя приближила дъщеря си, която едва дишала. „Какво направи дъще моя?”, питала.

С много усилия успяла да накара светата да дойде на себе си и тя, виждайки майка си, отговорила: „И какво друго да направя, майко моя, освен онова, което ми заръча, и тъй, както говорехме, опазих изповеданието на вярата ми”. А майката, като чула тези думи, вдигнала ръцете и очите си към небето и прославила Бога. Така Акилина предала душата си в Божиите ръце и получила мъченически венец. А нейните свети мощи, о чудо, веднага изпълнили цялото онова място с дивно благоухание. Те благоухаели и по пътя, по който носели тялото за погребение. През нощта небесна светлина осветявала гроба на мъченицата като ярка звезда. И които християни видели това, прославили Бога, чиято сила и слава да бъде во веки. Амин.

Превод от гръцки:
Анна Паралингова
По ΣυναξαριονΑγιαςΑκυλινης. Εμαρτυρησεν η Αγια Ακυλινα
(Εκ του Νεου Μαρτυρολογιου Αγ. Νικοδημου)