Св. Теодор Византийски, покровител на о. Лесвос
Св. Теодор се родил през 1774 г. в с. Неохорио близо до Константинопол. Родителите му били добри християни, които се грижели за християнското възпитание на децата им. Григорий, един от двамата братя на св. Теодор, бил епископ на гр. Адрианопол /дн. Одрин/.
В млада възраст св. Теодор решил да стане художник и започнал да учи за това при известен майстор, който рисувал в султанския палат в Константинопол. Но там, кой знае защо, и на какъв натиск бил подложен, или поради младостта си, огънал се и се отрекъл от Христовата вяра. Не минали много години и се осъзнал. Причина за това станала страшната чумна епидемия в Константинопол. Тя го накарала да се сблъска със смъртта на хиляди хора и да се замисли за отвъдния живот, за Бога и за душата си. Така заблудената овца сама потърсила пътя назад към спасителната кошара.
Св. Теодор избягал от двореца, преоблечен с бедни моряшки дрехи, за да не го познае никой, със стомна на рамо и начернено със сажди лице. Излязъл от палата, отишъл на пристанището, където намерил кораб, тръгващ към о. Хиос, и по Божия воля се установил там. Островът станал за св. Теодор място за духовно възраждане и израстване, на велико покаяние и решение да жертва живота за Христос, от Когото, поради неразумието на младостта си, се бил отрекъл.
На о. Хиос се срещнал с подвизаващия се тук в един манастир в местността Вронтадос св. Макарий Нотарас, бивш Коринтски архиепископ. В този манастир се запознал и с монах Неофит Хиоски, който по-късно го придружил и на о. Лесвос и станал свидетел на мъченичеството на св. Теодор. В близост до тези свети мъже, т. нар. „отци-Коливади”, той започнал да чете много книги. В житията на светците се впечатлил от силната любов, която хранели те към Христа, тъй че жертвали и живота си за Спасителя. Св. Теодор си казал: „Аз, който се отрекох от Него, ще трябва хиляди пъти да загина, та със собствената си кръв да изчистя греха си.” И взел голямото решение. Решил да се яви пред турските власти и да заяви сам съжалението си, че е станал мохамеданин и че е християнин, готов да пострада до смърт за вярата. Но не искал да изложи на опасност монасите от манастира на св. Макарий на о-в Хиос, затова, придружен от монах Неофит, отишъл в Митилини на о. Лесвос. Отец Неофит описал и мъченичеството на св. Теодор.
Св. Теодор се явил пред турския съдия и заявил, че вярата му била златна и му била отнета от турците, които му дали тяхната вяра, но тя била бакърена. Сега им я връща обратно, за да получи пак своята. „Християнин съм и християнин ще умра”, казал св. Теодор. Отначало турците го помислили за луд. Но скоро разбрали, че говори сериозно, решен да посрещне и смъртта, за да защити вярата си. Опитали с обещания, със заплахи, само и само да го притиснат и накарат да се отрече от вярата си. Затворили го в тъмницата на крепостта. Позволили на жестоки турци да идват денем и нощем в затвора и да го измъчват. Но св. Теодор оставал непоколебим. Молел се и стоял неотклонно в православната си вяра. А Господ му давал смелост и сила. Когато видели, че няма да промени решението си, заповядали да го обесят.
Обесили го извън крепостта на 17 февруари 1795 г. Тялото му останало според заповедта на турците три дни, висящо на въжето. След това с тяхно разрешение го взели петдесет митилински християни и го погребали в двора на църквата „Св. Богородица – Златокоса”. След три години, когато решили да извадят светите му мощи, видели, че тялото се е запазило нетленно. Взели го с благоговение и го скрили в криптата на митрополитския храм. Тук то се намирало до 1832 г…
През 1832 г. започнала ужасна смъртоносна чумна епидемия, която поразила населението на гр. Митилини. Всеки ден умирали все повече и повече хора. Жителите на града се принудили да изоставят домовете си и да се разпръснат по околните хълмове, надявайки се, че така ще избегнат разпространението на болестта. Властниците също изоставили постовете си и се укрили в планините. Но нищо не можело да спре страшната болест и смъртта. Правителството изпратило група турски лекари от Константинопол, заедно с много лекарства. Това също не довело до никакъв положителен резултат.
Но това, което не постигнали човешките усилия, било постигнато от Божията благодат по молитвите на св. Теодор Византийски.
През тези решаващи дни и особено в нощта на първия петък от Великия пост, св. Теодор се явил в сънно видение на протосингела на митрополията на Митилини Калиник, по–късно Митилински митрополит и Александрийски патриарх, и му поръчал да каже на митрополита да събере разпръснатите християни и да отслужат бдение в митрополитския храм, изваждайки и мощите му от криптата. Протосингелът не обърнал внимание на този сън, но след още една седмица, отново в петъчната вечер сънувал още по-живо същия сън, а светецът бил още по-сериозен. Този път протосингелът веднага изтичал и съобщил на митрополита заповедта на светията.
Митрополитът се срещнал с турския управител на острова и поискал разрешение да се съберат всички християни и да се помолят на Бог да ги спаси от болестта. Турските лекари, дошли от Константинопол, се противопоставили. Не искали да става такова събиране на много хора от страх да не се разпространи още повече страшната епидемия. Но управителят, виждайки, че все повече хора умират въпреки мерките, предприети от лекарите, дал позволение за отслужване на бдението.
Всички християни с голяма вяра се събрали в храма, който се изпълнил отвътре, отвън и по околните улички с хора. Плачели, молели Бог и призовавали помощта на светеца, за когото научили, че се явил насън на протосингела. Зазорило се и молитвата продължавала. По време на ранните сутрешни часове митрополитът заедно с протосингела слезли в криптата на храма, извадили с благоговение мощите на св. Теодор и направили лития около храма. От този момент и нататък не умрял нито един християнин или турчин от чумата. Жителите на града нарекли св. Теодор техен застъпник, закрилник на града и на целия остров Лесвос… И турци, и християни говорели за дивното чудо и изразявали благодарността им към този светец.
Оттогава честните мощи на светеца не били върнати в криптата, но са изложени на мястото, отдясно на св. Олтар, където стоят и до днес в сребърна рака като „безценно богатство”.
Като закрилник св. Теодор Византийски пазел острова и по време на Втората световна война. През 1940 г. макар и италианците да бомбардирали много цели на остров Лесвос, бомбите не избухвали въобще. За спомен от чудесното изцеление от чумната епидемия, от 1936 г. по инициатива на митрополит Иаков I, се установил нов празник – през четвъртата седмица след Пасха да се извършва литийно шествие с мощите на светеца, което винаги протича със събранието на многохиляден народ от всички краища на този трети по големина гръцки остров.
