Едно нещо сигурно ще направи впечатление на онзи, който за първи път отваря православния църковен календар. Това е големият брой светии (извън почитаните от древност), свързани само с определена поместна църква, но тачени от всички православни. В това няма нищо чудно, а е още едно доказателство за универсалността на християнството. Така както Господ Иисус Христос дойде за всички и изпрати Своите апостоли по цялата земя, така и просиялите в христолюбие с примера си сгряват сърцата на всички православни и могат да помогнат на всички хора независимо от религията, която изповядват. Един такъв светъл пример за вярващите е и великият руски подвижник от XIV в. св. Сергий Радонежски Чудотворец.

<вижте ВИДЕО запис на Беседата от събота 27.09.2014 г. тук>

Неукрепналите във вярата вероятно се смущават от факта, че за някои светци се казва, че са избрани от Бога още от майчина утроба. Не трябва Творецът да бъде обвиняван в предпочитания към едни за сметка на други. Такава една мисъл е грешна и греховна и е склонна да отрече Божията любов, която не дели хората, а ги огрява едновременно. Привидната избирателност на Бога е резултат от Неговия план за спасението на човешките души. Бог е Всевиждащ и като такъв знае всяко едно сърце. Копнежите и тревогите на това сърце са ясни пред Него. Бог знае и силите на всеки един отнас доколкото сами сме твърди във вярата и доколко имаме нужда от постоянна подкрепа. Както учителят открива по-надарените деца, поощрява ги и ги дава за пример на другите, така и Бог открива и показва на света онези, които ще бъдат стълб и крепило на вярата и на техните плещи ще легне грижата за по-слабите, неуверените и колебаещите се.

Угнетен и потиснат бил руският народ във времето, когато се родил св. Сергий Радонежски. Близо век и половина той се намирали под монголско робство и подлагани на постоянни унижения, много от русите се отказали от православната си вяра. Повечето обаче се опирали именно на нея, за да се съхранят в обкръжението на езичниците монголи. За да ги подкрепи, Бог показал чрез знамение, че скоро сред тях ще се яви “велик избраник и светъл израстък“, който ще бъде не само светило за православните, но ще даде начало и на освобождението им от робството.

Още докато се намирал в майчината утроба, бъдещият светител показал своята радост в Бога и ревност по Него. Малко преди неговото раждане майка му Мария отишла на църква. В храма се отслужвала св. Литургия и три пъти по време на литургията отрокът радостно извикал от утробата й. Един път на Трисветата песен, втори път по време на Хрувимската и трети път – при възгласа „Вонмем! Святая святим“. Божият промисъл показал, че детето, което ще се роди ще бъде защитник на Божието триединство,подобен на херувим и достоен свещено служител.

Св. Сергий се родил на 3 май 1319 г. в дома на болярина Кирил. Нарекли го Вартоломей, защото в деня на кръщението му (11 юни) Църквата почита паметта на св. ап. Вартоломей. Радост изпълвала всеки, който следял отблизо израстването на момчето, надарено с доброта, смирение и дълготърпение. Може би затова близките му се натъжавали, виждайки, че въпреки високите нравствени качества, то изоставало в учението и съучениците му постоянно му се подигравали за това.

Гордостта на знаещите е интересен въпрос за изследване от страна на православните психолози. Разумът е духовно богатство, но и опасно оръжие. Знаещият чрез силата на разума, даваща му възможност да се докосне до много тайни, може да убие всяка невинна и неопитна душа. От друга страна, имащ възможност да разбира по – добре Свещеното Писание, той може да изпълни сърцето си с благодат и същата тази благодат да предаде и на по-слабите в знанието от него.

Колко често и ние, подобно съучениците на св. Сергий, сме се подигравали на изоставащите в уроците, и въобще сме се подигравали на по – слабите от нас. Презирали сме ги и сме странели от тях. А какво би станало, ако изведнъж разумът ни изчезне и станем безпаметни? Ще има ли тогава как да разберем, че преди всичко е сърцето и точно то е най – добрият помощник, и в най – труден момент. Свикнали чрез разума си да покоряваме недостижими височини, изведнъж ще видим колко страшен е мрака на безпаметноста, и може би в ужаса които ще изпитаме ще разберем, че знанието е истинска светлина само когато е свързано със сърцето.

Страдащ от подигравките, малкият Вартоломей всеки ден се молел Бог да не го оставя без знание за книжната мъдрост. Молел се не защото искал слава и почест, а защото чрез разбирането на книгите е можел да укрепва във вярата. Чрез силната вяра и горещата молитва скоро и мърдостта на книгите станала достъпна за бъдещия чудотворец. Оттогава всяко негово слово удивлявало хората, тъй като виждали пред себе си не опитен старец, а малко момче.

Заслужават внимание думите на един монах, казани на родителите на св. Сергий Радонежски, след като разговарял с юношата: „Господ ви е удостоил с велика радост. Той е избрал вашия син още преди раждането… Знайте, че велик ще бъде синът ви пред Бога и хората заради добродетелния си живот.“ Кой родител не би се гордял с такова дете и кой не би бил щастлив, когато вижда, че то следва правилен и богоугоден път?

Когато извършим грях или се предадем на отчаяние, често ни дават за пример живота на някой светец. Тогава ние вдигаме безпомощно ръце в знак, че този светец е Божи угодник, идеал недостижим за нас. Или казваме, че времето в което живеем е пълно с изкушения, които ни се струват непреодолими със собствените ни сили. За съжаление правим това като оправдание – за да се успокояваме, че сме изпълнили всичко, което зависи от нас.

Истината е, че сме толкова силно привързани към света, та всяко едно отказване от каквато и да било негова част приемаме като лично физическо или душевно осакатяване. И най-лошото е, че любовта ни вече не е разделена между Бога и мамона, а е изцяло отдадена на второто. Затова отсичаме, че добродетелен живот в днешния пълен със съблазни свят не може да се води и оставяйки се на страстите, напразно си мислим, че в съдния ден ще можем да се осланяме само на Божията милост.

Но съблазни е имало и по времето на св. Сергий Радонежски. Тогава също мнозина са се отказвали от бащината си вяра, за да получат богатство или власт. Покорните на монголите князе са се опълчвали срещу архиереите, единствени защитници на националното достойнство. Злото е влизало през същите врати в човека, през които влиза и днес. И последствията са били същите – погубени човешки души.

Как се е борил св. Сергий с трудностите на времето? Как е водил добродетелен живот? Св. Филарет Московски обяснява това: „Той остави света, преди още света да го познава.“ Много точно и ясно светителя е описал целия живот и човеколюбивото дело на Радонежския чудотворец само в едно изречение. Той остави света, всичко онова в него, което разсейва сърцето и се опитва да го вкара в сатанински капани. Оставил света и хората, за да може в уединение да се подготви за служението си на хората.

Житиеписецът на св. Сергий пише, че бесовете най-често го нападали в образа на диви зверове. След грехопадението и хармонията между човека и животните била нарушена. Те започнали да се страхуват един от друг, да се дебнат и убиват, защото всеки виждал в другия заплаха за живота си. Разбира се, като човек и св. Сергий се страхувал, но не оръжие вземал, а търсел защита в молитва към Бога и първоначалният страх бързо изчезвал, като се прехвърлял върху самите зверове. Накрая дошло и такова време, в което зверовете идвали до килията на отшелника не за да го плашат и наранят, а да търсят защита за себе си.

Неправилно е да се мисли, че от нас се иска да бъдем копие на светците, че нашият живот трябва да бъде пълно отражение на техния, че техните постижения са недостъпни за нас, защото те са плод на вярата, надеждата и любовта. А кой може да каже, че няма силна вяра в истината, след като днес се доверява на всяка новина, подадена свободно от средствата за масова информация. Кой може да се откаже от надеждата в Спасителя след като лягаме и ставаме с надежда във временни мателиални блага, осигуряващи земното ни съществуване. И кой би дръзнал да каже, че сърцето му е тясно за любовта, която обича и враговете, след като може лицемерно да търси ползата от същите тези врагове.

Не нещо друго, а тези три добродетели е имал и св. Сергий Радонежски. Дадени му от Бога така, както ги е дал и на нас. Ако все пак смятаме, че сме слаби да вървим по Божия път, то вместо да се отдаваме на отчаяние, нека запомним молитвата на св. Сергий към Божията Майка и тя да ни бъде подкрепа: „Пречиста Майко! Ходотайко, застъпнице и крепка помощнице на човешкия род! Тебе Майката на Иисус Христос призоваваме на помощ… Бъди на всички спасително успокоение и пристанище!“

Автор: Емил ПАРАЛИНГОВ

Църковен вестник, брой 18, 16-30 ептември 1998 г.