Св. Максим Изповедник – Писмо до Иоан Кизически
Онези, които по-ревностно желаят да разберат красивите неща и които се подвизават с по-голямо усърдие в науката, към която те спадат, заслужават похвала от всички – и с право, бих казал, – когато заради любовта им към учението, те издирват най-добрите учители на най-великите истини. Защото чрез задаването на въпроси те придобиват (без да понесат никакъв срам) познание и наука за това, което преди им е убягвало и, чрез поставянето на край на тяхното невежество, те очистят себе си от петното, което са си навлeкли поради по-предния им недостиг в теорията или практиката.
Но що се отнася до теб, кое слово може достойно да те похвали? Или кой сред човеците би могъл да обхване, дори с ума си, величината на твоята добродетел? Защото бидейки изпитан пастир на разумни овци, ти ги водиш и връщаш в небесната кошара чрез звуците на твоят духовен кавал. И ти можеш да сториш това, защото си придобил онова, което повечето човеци не успяват да придобият, а именно състоянието на ума, което може да възприеме мистичното познание на Бога. Поради това твоята ръка е поставена на руля на Църквата Христова, която ти умело държиш в прав курс подобно кораб, носещ своя товар – вярата и достойнството на благочестивия живот – къмто пристанището на Божията воля, без да ги изложиш на никоя от бурите и корабокрушенията, които сполетяват онези, които плават по морето на живота.
Затова е и не по-малко забележително, че ти не считаш под достойнството ти да питаш не само онези, които са по-напреднали в премъдростта от теб (ако може да се каже, че действително има такива), но и дори онези, недостойни за уважение и напълно празни откъм ученост, с надеждата, че можеш да откриеш нещо значително сред незначителните човеци. Това е присъщо на теб, дори когато разглежданият въпрос е въпрос, който ти познаваш в пълнота и по който Бог те е направил авторитет сред тълкувателите.
И тъй, когато получих честното ти писмо, призоваващо ме да напиша и изпратя до твоето внимание тълкувания на пасажите, които ни затрудниха в речите на св. Григорий Богослов, над които се трудихме, когато бяхме заедно, аз се удивих на твоята добродетел и възхвалих светлия и висок пример на твоето подобно на Христовото себеотрицание. Наистина аз се трогнах и възхвалих Самаго Господа, който чрез и във твоята личност е възвеличен по всеки възможен начин. Защото Той е, Който те създаде, и Който, по един забележимо красив начин, разкрива дори на мен – макар бидейки само един малък, негоден за нищо и неук човек, съвършено лишен от добродетели и познание – силата да стана достоен Нему посредством Неговите свойства, сила, която е дадена на теб заради самите ти дела и истината.
Виждайки твоята смиреност спрямо този въпрос, аз принудих себе си да отговоря на молбата ти, доколкото това бе възможно, заради теб, необръщайки внимание на това, че мнозина ще ме осъдят, че действам необмислено. Затова те умолявам да удостоиш мен, който очаквам възлюбената и дългоочаквана награда за моето послушание, твоите както винаги горещи молитви, така че Христос, нашият Бог, винаги готовият помощник на всички, които Му се боят, „да бъде приятел на думите ми“, или по-скоро, бидейки самото Слово Божие, Той да ме удостои да изложа всички мои думи благоговейно.
Аз моля, когато четеш това, ти да не търсиш от мен словесна изтънченост, тъй като аз не владея думите тъй, че да ги правя да отекват решаващо в ушите на слушателите, и не зная как да ги заглаждам с добре премерени паузи и прекъсвания; доколкото бивам необучен в установените правила на стила и неопитен в прилагането им на практика, изглежда за предпочитание, наистина желателно, за мен да се съсредоточа върху вътрешния смисъл на това какво е написал нашият велик учител, макар и да правя това с груби изрази и при това само отчасти и не в пълнота. Още те умолявам да не ме кориш за моите отвлечени обяснения, тъй като добре знаеш, че св. Григорий Богослов бе човек дълбокомислен, но сравнително краткословен и затова той принуждава тълкувателите си – дори онези, които владеят необикновенно умело словото и великолепието на философията – да разгледат нашироко и засегнат голям набор от въпроси. Колко повече важи това тогава, когато се отнася за човек тъй занемарен като мен.
Ако обаче присъщата ти божествена ревност те подтикне да поправиш написаното от мен, за да стане по-явно и издържано, или дори да коригираш смисъла на моите думи и да ги приведеш в по-възвишен стил, ти ще имаш съвършеният дар, а именно молитвите на св. Григорий до Господа на всички, защото аз зная, че няма да понесеш неговите свещени мисли, които се носят високо над земята, да бъдат влачени надолу от моите осакатени и куцащи набързо написани бележки. Съобразявайки се с твоето писмо, по тази причина, аз предприех изследване на всеки от въпросните откъси и приложих в писмен вид резултатите, като прося да отсъдиш написаното като добър и милостив съдия.
