Св. Лука Войно-Ясенецки: Слова за страданието. Слово първо

Св. Лука (Войно-Ясенецки)

Сърцата ви потръпнаха от страшното сказание за кръстната смърт на Спасителя, което прочетох. Това е нужно и вам полезно, та всякога сърцата ви потръпват, колчем се взирате в Христовия кръст или го спомняте.

Помнете гнусните и страшни образи на богоубийците: първосвещеници, книжници и старейшини (за които говорих предишната неделя). Отвърнете сърцата си от предателството срещу Господа Иисуса Христа, сторено от Неговия собствен ученик, като от нещо най-гнусно, най-непоносимо за човешкото сърце, най-страшно, съществувало някога на този свят.

О, Господи! О, Господи, как страшно е това! Ученикът, апостолът да предаде на смърт своя Господ. Навярно неведнъж ви е гнетил въпросът как е възможно, защо Господ Иисус, Всезнаещият Бог, избира Иуда сред дванадесетте апостоли? Нали е знаел, знаел е Той що за човек е Иуда, знаел е, че ще Го предаде!

Знаел е като Всеведущ, знаел е всичко. Това, което извършва Иуда, е предсказано от пророк Давид повече от 1000 години преди Рождество Христово – в 68-ми псалом: Жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него”, и: „достойнството му друг да вземе (Деян. 1:20).

В друг псалом той говори от името на Господ Иисус Христос: Който е ял хляба ми, дигна против мене пета (Пс. 40:10).

Това, както и всичко друго, случило се в живота на Господ Иисус Христос на земята, още до сътворението на света, е предопределено в Божия Завет; предначертано е падението на Адам и Ева, предвидена е дълбоката развратеност на човешкия род. А взетото решение ни поразява с безконечната безграничност на породилата го любов – любов към погиващия човешки род: изначално е предрешено, че Второто Лице на Светата Троица, Бог Слово ще се въплъти, ще слезе на земята и със Своята проповед и смърт на кръста ще спаси погиващия човешки род. И тъй, всичко е предвидено отнапред, всичко е предвъзвестено от пророците.

Христовите страдания, описани от св. прор. Исайя, са тъй ярко и силни, сякаш той сам присъства. Ето защо той е наречен Ветхозаветният евангелист.

Защо, по каква причина Иуда е избран сред учениците? Понеже трябвало да се изпълни предначертаното в предвечния Божий завет и предвъзвестеното от пророците.

Това може да ви учуди и да се запитате: а не ли е можело да се случи другояче?

Не нам, не нам (Пс. 113:9) е дадено да разсъждаваме! Това било угодно Богу – щом Бог е определил така, значи именно то трябвало да се случи!

Господ произнася на Тайната Вечеря страшните слова за предателя Иуда: Eдин от вас ще Ме предаде… добре щеше да бъде за тоя човек, не бе се родил (Мат. 26:21, 24).

За да проумеем защо Иуда бил нужен като оръдие за предаването на смърт на Господ, нека припомним, че Бог неведнъж от дълбока древност е избирал за съсъди на Своя гняв хора, потънали в грехове; хора, безнадеждни, загубени за истината; избирал ги е като оръдия на Своите Божествени действия. Такъв бил фараонът, който не искал да пусне израилския народ от Египет; такъв бил и страшният цар Навуходоносор, такъв бил и Иуда.

Ала защо Бог допуска да се раждат такива зли хора – отново ще попитате – и ако се раждат, не би ли било по-добре да умират.

Отново критика на Божиите пътища, отново разсъждения върху това, което не разбирате! Нека проумеем, че Бог никого не сътворява зъл. Злите не се раждат зли, те стават такива, понеже сами избират пътя на злото. Злите биха могли да станат добри, да избегнат страшната участ на Навуходоносор, на фараона, на Иуда, ако поискат това.

Помнете основната и най-важна истина – Бог не привлича никого насила към Себе Си, Той не заставя никого със страх и ужас да Му се подчинява. Не забравяйте, че само чистата свободна любов към Бога е Нему угодна.

Подчинението от страх няма никаква нравствена ценност.

Иуда, ако бе поискал, можеше да не бъде страшният предател, в какъвто се превърна.

О, какво велико добро видя и чу той от своя Учител! О, как кротко се отнасяше към него Спасителят даже в онзи страшен час на Тайната вечеря, когато този вече бе готов да тръгне, за да предаде Господ на книжниците, фарисеите и първосвещениците.

Чуйте какво казва Христос за Своя предател. Господ би могъл сурово и гневно да изобличи Иуда пред всички. Ала Спасителят не го прави, а вместо това с дълбока печал се обръща съм учениците Си: Eдин от вас ще Ме предаде.

Господ не назовава името на предателя. Той чака не ще ли угасне в сърцето на Иуда страшната мисъл за предателството, дали в последния момент не ще се разкае за злодеянието, което замисля; няма ли да се откаже от намерението да предаде Бога.

Но злото в сърцето на Иуда вече е достигнало такава огромна сила, че той не се свени заедно с другите ученици да попита: Да не съм аз, Рави?.

Той, окаяникът, знае, че ще Го предаде и въпреки това се осмелява да пита не е ли той предателят.

Ала Господ и тогава не изобличава предателя пред всички ученици. Той тихо му отговаря: Ти каза. Това означава: ти сам призна – ще Ме предадеш. А сетне му подава светия хляб. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него, свидетелства св.ап. Иоан (Иоан 13:27).

Как страшно е това: самият сатана да влезе в човешкото сърце, било то и Иудиното…

Но как е възможно – сигурно ще възкликнете – след като Иуда приема от Господните ръце светия хляб, станал Негово Тяло, веднага след това сатаната да влезе в сърцето му?

Ако евангелистът повествува това, значи точно така е било и действително сатаната влиза в сърцето на Иуда. В него дяволът си издига обител, също както Светият Дух прави Своя обител в сърцата на чистите и праведни хора. Иуда става дом на сатаната.

Какво ли трябва да се случи, та човешко сърце изцяло да бъде завладяно от дявола, какво трябва да стане, та сатаната да влезе в човек?

Възможно е. Сатаната не веднага се вселява в човешкото сърце, той няма власт да влезе в него, особено ако това сърце е осветено от великите тайнства на покаянието и причащението. Сатаната не може направо и дръзко да насили сърцето, ако там обитава Светият Дух, понеже дяволът не може да е наедно със Светия Дух: няма място за Велиара там, където обитава Бог.

Сатаната не веднага влиза в сърцето на Иуда. Той изкушава и по-рано Иуда, скланя го към зло и предателство и продължава да го изкушава дълго време, вероятно в продължение на всички апостолски години на Иуда, а може и по-рано. У евангелист Иоан четем, че Иуда бил крадец: той носел кутията, в която пускали пожертвуванията, и крадял от нея. Значи, и преди, до апостолството, Иуда бил крадец и сребролюбец.

Кога сатаната обхваща изцяло сърцето на Иуда? Тогава, когато у този окончателно съзрява решението да предаде Спасителя, и Светият Дух го оставя, и той става дом на сатаната. Запомнете това. Но не мислете, че единствен Иуда е дом на сатаната: имало много хора, до такава степен потънали в зло, лъжи, убийства, кражби, че и в тях се вселявали зли духове. С тях се случвало онова, за което Господ Иисус Христос казва: Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род (Мат. 12:43-45).

Злият род става арена и обиталище на зли духове.

А ние, християните, какъв извод да направим за себе си от всичко това?

Нека не забравяме, че този ужас от вселяването на злия дух грози всекиго от нас, дори и да се молим, дори и да се причастяваме със Светите Тайни, понеже Тялото и Кръвта Христови не са амулет, не са нещо, което механично предпазва от всяко зло, от всякакви козни на дявола и неговите паднали ангели. То е велика, безмерна Божия помощ в борбата ни с изкушенията от злите духове, но ако сърцето ни е чисто, ако постоянно, всеки миг и ден не грешим.

Нека пазим в сърцето си великите слова на Спасителя: „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят” (Мат. 11:12). Нека воюваме непрестанно с пороците и страстите си и не осъждаме никого, помнейки, че и сред нас има немалко предатели – не така страшни като Иуда, но все пак предатели.

В старанието ни да придобием Царството Божие, да ни подаде Своята всесилна помощ нашият Господ и Бог наш Иисус Христос, Комуто слава и държава с Безначалния Му Отец и Пресветия Дух вовеки.

Амин.

19 март 1950 г.

Източник Проповеди за цялата година. Дванадесет слова за Христовите страдания