Святост в света

Автор : схиарх. Йоаким Пар

Нашата тема е светостта в света, без значение дали сте в брак или сте сами. Светът и хората днес се намират в бедствено състояние, живеят в разводи, в съсипани бракове, без брак. Целият свят е потресен и ние всички живеем с това. Как ние като православни християни следваме Господа? Как можем да придобием святост?

Веднъж в Ню Йорк имах беседа на тази тема, един човек стана и каза: „Отче, каква святост, аз бих бил щастлив просто да остана жив!” Понякога в нашия живот изглежда, като че ли сме загубили всякакъв контрол, не знаем как да намерим стабилна основа… Водим борба поради тази причина и много често се предаваме. Мислим си, че пътят на Господа е много труден. А от друга страна светът ни зове, той като че ли ни дава смисъл, защото осигурява мигновен комфорт. Обикновено обаче това е на много висока цена. Въпреки това той ни дава комфорт и удоволствие. Също ни дава и средства, за да избягаме от борбата и да не бъдем свързани с никого. Всички имаме такива моменти.

Веднъж дойде един човек и ми каза: „Целият ми живот се тресе. Не знам въобще как да се оправя.” Попитах го къде е проблемът? Той отвърна: „Аз живея в Европа, имам прекрасна съпруга, 3 деца, четец съм в църквата. Ходя всяка неделя в храма, семейството ми също. Най-голямото ми дете е момиче и се готви да встъпи в брак с прекрасен човек. Отвън изглежда, че всичко е наред… Но вътре в мен е съвършена катастрофа. Не знам какво да правя? През целия ден се питах дали, ако престана да си повтарям, че Господ Бог съществува и спра да си казвам да го следвам, ако престана да си казвам, че молитвата е много важна, животът ми ще стане друг. Аз съм такъв, защото си повтарям, че Бог съществува, или защото се заставям да бъда православен християнин. Вътре в мен няма нищо – това са само идеи, поредица концепции. Не мога вече да балансирам с всички тях – с концепцията за брака, за семейството, за бащата, за съпруга, бизнесмена, четеца в църквата… Какво означава всичко това? Просто бягам в кръг и се опитвам да бъда този, който хората казват, че трябва да съм. Не съм свързан с нищо. Защото ме е страх да спра да мисля и да вярвам, какво да правя?”

Не сте ли стигали и вие до такава точка? Имали ли сте такива мисли? „Чувам хора, които са впечатлени от Бога, но аз нямам този опит.” Какво е сбъркано в мен? Какво е сбъркано във вас? Нямаме връзки помежду си. Имаме само идеи – говорят ни в семейството, в обществото, в Църквата кои сме, какви трябва да бъдем, да станем, как трябва да се държим, за какво трябва да мислим. Но всичко това няма никакъв смисъл, докато нямаме връзка с това, което говорим.

Ще ви разкажа и една друга история. В един период живеех с бездомни хора. Бяха 150 и имаше клошари, бивши затворници, наркомани, проститутки… Ние се борехме, опитвахме се да ги учим, да променим живота на всички тях. А те имаха опита от предишния си живот и никакъв опит от новия живот – да живееш с Бога, да живееш в нормално семейство, да се научиш да бъдеш предан и стабилен, любящ и трезвен. Всичко това за тях бяха просто концепции, не техен жизнен собствен опит. Имаше едно момиче, Джойс, на 30-35 години. Беше болна от хепатит, зависима от хероина, проститутка с 5 деца. Нито едно от децата не беше с нея. Постоянно влизаше и излизаше от затвора. Тя дойде пребита една нощ при нас, на висока доза, в 11.30 ч и каза, че умира и иска помощ. Ние я приехме и като всички останали отначало я настанихме в стаята за гости. Съгласи се да премине през програма за детоксикация. Джойс се върна и след 30 дни без наркотици се тресеше, беше раздразнителна. Реших да й дам много лека работа. Имаме библиотека с много канапета – там провеждахме утринните си срещи. Казвам й: „Всичко, което трябва да правиш, е да оправяш възглавниците по диваните, да почистваш масите, да слагаш книгите по местата им и да се грижиш за банята. Целия ден.” Тя се съгласи.

Връщам се, а всичко в безпорядък, банята мръсна Намерих я и й казвам – виж, какво мислиш за това? А тя каза: „За мен това е достатъчно чисто. Много по-чисто от всяка тоалетна, в която съм била аз!” Тя просто нямаше опит в това, което исках да разбере. Когато й казвах да изчисти нещо, тя съответно го съпоставяше с нейния опит, не с моя.

Когато не разбирате взаимоотношенията с Бога, не разбирате какво значи да обичате, да бъдете послушни – просто чувате думи, но не можете да ги свържете с опита. По този начин се отнасяме към всичко. Така всичко, което виждаме и чуваме, филтрираме през призмата на нашия опит. Ако искаме някой да разбере нещо повече, трябва да променим призмата. Трябва да им покажем. Именно затова Господ Иисус Христос е дошъл, защото нашата призма въобще не е можела да разбере Божията любов. Всички са живели в състоянието на Адамовото грехопадение. Когато пророците говорели за Бога, ставало дума за Някого, Който е на небето, а не тук. Иисус Христос дойде и донесе Бог тук. За да имаме връзка с Него. Така промени призмата, през която гледаме.

Как намираме Бога – обичайки се един другиго. Той е казал: ако Ме обичате, обичайте се един другиго. Ако казвате, че обичате Бог, когото не виждате, а не обичате ближния, когото виждате, сте лъжец. Ние сме точно в това състояние. Къде е проблемът? Че не знаем какво означава да обичаме. Ние казваме – ти си пияница, ти си крадец, не искам да имам взимане даване с теб… Това ме разстройва. Ти ми харесваш, а ти не. Защото първото нещо, което виждаме, е проблемът, а не личността. А трябва да виждаме това, което вижда Бог. Бог вижда този, когото обича. Затова продължава да ни обича, затова и ние с вас още не сме мъртви. Той продължава да ни дава шанс да Му отвърнем. Той не вижда лъжеца, не вижда този, който пада, не вижда тези, които го игнорират, преди всичко Бог вижда този, когото обича. И продължава да ни отговаря, защото ни обича. Именно това иска и от нас – да виждаме в ближния си този, когото обичаме. И защото го обичаме, ние можем да му помогнем, можем да променим другите и себе си.

Как да правим това в света? Това е невъзможно без любов. А любовта е невъзможна без взаимоотношения. Връзката е невъзможна без общност. Не може да го постигнете сами. Но как да го направим заедно? В брака, в монашеския живот, в дружбата, в служението на другите. Църквата е общност и именно там ние познаваме Христа. Там се учим да обичаме един другиго. В светата Евхаристия ние ставаме едно. Именно оттук тръгваме.

Най-великата от всички добродетели е любовта. Любовта е винаги за другите, а не за себе си. Аз и преди съм ви казвал – ако с някого имате връзка и искате да сте с него, а при това казвате: „обичаш ли ме?”, този човек трябва да бяга от вас като луд. Защото такъв човек не иска да ви обича, а вие да го обичате. Този човек ще се превърне в психическа гъба, която ще ви изсмуква. Защото мисли постоянно за себе си. Единственото, което трябва да чуваме от другия, е „Аз те обичам!” Любовта не прави разлика. Господ Бог не казва: „Аз те обичам, защото…” Не казва: „Аз ще те обичам, ако…” Той ви обича напълно винаги. Без значение какво правите вие. Това е и което Бог очаква от нас – да Го обичаме без условия, с целия си разум, с цялото си сърце и душа. А също и ближния.

Ако правя разлика и не обичам някого, това е защото някой не отговаря на моя стандарт. Любов без послушание е нещо, което не те прави стабилен. Послушанието към този, когото обичате, ви прави свободни от чудовището. Помислете – кое е чудовището? Вие сте чудовището! Да обичаш някого и да си послушен към него, те прави свободен от цялата ти лудост. Първо обичаме Господ и ако сме му напълно послушни, ставаме свободни. Любов без задължения не е любов – аз се нуждая от теб, на мен ми е нужна някаква сигурност, ако не се нуждая, всичко е свършено. Това не е любов – любовта я има винаги. А не с безброй условия – да имам това и това, за да получа онова и т. н… Това е любов към себе си. Господ казва – люби Бога, обичай ближния и своя враг, Той никога не е казал: „Обичай себе си.” Да обичаш Бога означава да имаш връзка, да обичаш ближния, но също да обичаш и врага си. А в обичта към себе си няма връзка. Вие се затваряте в себе си и очаквате да дойде някой да ви обича?! А през това време какво правите – обичате само себе си! Нямаш взаимоотношения и се превръщаш в чудовище.

Източник: Православен свят