Do You Give Forgiveness to Your Neighbour?
Ако ти кажа да постиш, много пъти използваш като оправдание телесната болест. Ако ти кажа да даваш милостиня на бедните, отговаряш, че си беден и трябва да храниш собствените си деца. Ако ти кажа да идваш редовно на църковните богослужения, се извиняваш с различни житейски грижи. Ако ти кажа да внимаваш в църковните текстове, вниквайки в дълбината на Божието слово, се оправдаваш с липсата на богословски познания. Ако ти кажа да се погрижиш за душата на брата си, отговаряш че не приема съветите ти, при все че много пъти си му говорел, а той е презирал думите ти. Разбира се всички тези лъжливи оправдания не струват и са само празни думи, но въпреки това можеш да продължиш да се оправдаваш.
Но ако ти кажа да оставиш гнева и да простиш на брата си, кое от горните извинения ще използваш? Защото, мисля, че не можеш да се извиниш нито с телесната болест, нито с бедността, нито с незнание, нито с грижи или задължения, нито с нещо друго. И наистина, как ще можеш да издигнеш ръцете си към Небесата? Как ще отвориш уста за молитва? Как ще потърсиш прошка? Дори ако Бог иска да прости греховете ти, ти самият не Му позволяваш, тъй като не прощаваш греховете на брата си. Защото, ако ти сам му отмъщаваш или го нападаш, било с думи, било с дело или с клетви, Бог вече няма да действа, след като сам си се заел да извършваш наказание. И не само няма да действа, а и от теб ще потърси отговор,тъй като така си поругал и Самия Бог.
