Автор: ставроф. иконом Иван Л. Кондаков

„И като минаваше, видя един човек, сляп по рождение“ (Иоан 9:1)

Братя и сестри,

Когато някой от нас страда от телесен или душевен недъг, склонни сме да мислим, че Бог ни е наказал за голямо прегрешение. Срещнем ли нещастник, мислим, че той носи последиците на лични или наследствени прегрешения. Така мислили и учениците на Господа Иисус, когато видели пред храма един млад просяк, сляп по рождение. Те запитали Иисуса Христа: „Кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“ (Иоан 9:2)

Иисус отговорил: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му… Плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия. И му рече: иди се умий в къпалнята Силоам. Той отиде, уми се и се върна прогледнал“ (Иоан 9:3-7). Но иудеите не повярвали, че е бил сляп и е прогледнал, докато не повикали родителите му. Те отговорили: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем или кой му е отворил очите“ (Иоан 9:20-21). Бояли се, че може да бъдат отлъчени от синагогата, ако признаят силата на Иисуса Христа. Прогледналият обаче твърдо държал а Христа и казал на иудеите: „Открай век не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден“ (Иоан 9:32). Ядосани, иудеите го изпъдили вън. След това Христос го намерил. Изцереният Му се поклонил. Спасителят казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невидещите, а видещите да станат слепи… Фарисеите, които бяха с Него… Му рекоха: нима и ние сме слепи? Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях, но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава“ (Иоан 9:39-41).

Тук изпъква признателността на изцерения и преклонението му пред Иисуса Христа като на Бог, и дързостта и злобата на иудеите, които сляпо държали за съботата и Закона.

Но отново остава открит въпросът: защо този млад човек се е родил сляп? Слепотата му не може да е наказание за личен грях. Бог не зачита грешките на малките деца до 7-годишна възраст, а камо ли да се говори за грях преди раждане. Може би родителите му са виновни? Има наистина болести, които се наследяват и последиците от греха на родителите се предават често на ред поколения.

Чухме как отговорил Христос на учениците Си: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде да се явят делата Божии върху му“. Можем да си представим, как ще е наострил уши нещастният човек да чуе каква е причината на неговата слепота. Сигурно и всеки от нас ще иска да знае, какво се крие зад страданието. Ние търсим причината, а Иисус Христос сочи целта и завършека му. Той не говори за началото и продължителността на едно страдание, а определя неговия смисъл. Всяко наше изпитание е наистина изпитание-проверка и всяко действие има своите последици от днес за утре и за вечността. В случая със слепородения правилно е да се пита: не поради какво той страда, а за какво. Той не страда поради личен или наследствен грях, а за една определена цел: да се явят Божиите дела над него в очите на хората. Чрез това страдание слепият ще познае Божията сила и ще прогледне. Досега душата на слепия била в непрогледен мрак. От днес обаче той ще вижда не само с телесните си очи, които Иисус Христос му отваря. Той ще стане нов човек, за да изповяда пред другите: „Открай век не се е чуло, някой да е отворил очите на слепороден. Ако Той (Иисус, с. м.) не беше от Бога, не можеше да направи нищо“ (Иоан 9:33-34). Проглеждането пък на слепия ще послужи на една още по-велика цел: чрез него ще повярват много други хора и ще се освободят от своя собствен мрак.

Така е, когато страданието завърши с благополучна промяна. Но ако то остава да тегне десетки години, а понякога и цял живот, занемява всяка мъдрост. За нас е много трудно, може би и невъзможно да установим, кога едно страдание е отплата за извършен грях и кога то иде върху човека с една висока нравствена цел: да го предпази от злото, да го утвърди в доброто, да го подготви за голямо дело или подвиг. Божият промисъл е скрит и тайнствен. Няма защо да съдим другите и да търсим отплата за техните грехове. Бог е, Който ръководи съдбините ни. Ако Той допусне някакво страдание, достатъчно е да знаем, че Той ни води към Своя велика цел.

Господ Иисус излекувал слепия, за да открием великото Божие дело. Изцерението ни сочи още по-ясно целта на страданието. Спасителят употребил нещо, което друг път не е правил: плюнка и калчица. Странно лечение! От гледна точка на хигиената то не ни допада. Лекарите от онова време са имали много познание, които учудват и съвременните медици. Не можеше ли Господ Иисус да употреби някакво друго познато тогава средство? Плюнката и особено калта вредят на очите. Св. Димитрий Ростовски обяснява странния случай на изцерението. Той казва, че Иисус Христос сложил пръст на очите на слепия да му напомни, че е създаден от пръст и в пръстта ще се върне. Ти, човече, си временен жител на тая земя и всяко твое страдание се свършва с твоята смърт. Сега ще се отворят твоите очи и ще се разкрие целият свят със своите прелести. Ти ще виждаш злато и скъпоценни камъни, които ще мамят очите. Но помни, че ти си пръст! Загради погледа си с онази божествена сила, която те излекува! Затвори очите си пред житейските прелести! Пази очите си от плътския грях! Не забравяй, че ще дойде ден да даваш отчет за всеки твой поглед! Днес Господ използва една малка част от материята, за да разчисти пътя на твоя дух, който отсега ще вижда живота в неговата красота и природата в нейния чар. Сега ще прозреш същността на своята душа и ще схванеш, че всичко, което се докосва до Божията сила, става божествено. Ти сега страдаш. Но какво е едно временно страдание в сравнение с вечността? – То е длетото и чукът, с които се извайва човешкото спасение.

Страданията съсредоточават и задълбочават човека, укрепват волята му и мобилизират съпротивителните сили. Те правят човека съобразителен, предвидлив и търпелив. Те приучават човека да понася неизбежното и мъжествено да се бори за отстраняване на ония несгоди, които се намират в негова власт. Мнозина дължат успехите в живота и знаменитостта си на срещнати и мъжествено превъзмогнати от тях мъчнотии. Може би Омир и Милтон не биха оставили на света безсмъртните си епични поеми, ако тяхната слепота не би ги съсредоточавала в самите тях и насочвала към развиване предимно на тяхната поетическа дарба. Навярно ако Данте не бе изгнаник и не бе осъден на смърт, Флоренция щеше да има един по-добър кмет, но за сметка на това светът щеше да бъде лишен от безсмъртните стихове на неговата „Божествена комедия“. Бетовен бил почти глух и сърцето му се разкъсвало от мъка, когато създал най-великите си творби.

Братя и сестри,

Бог не оставя човека само да се наслаждава като животните, за които стомахът и продължението на рода са крайната им цел. И когато му дава блага, и когато го подлага на изпитания, преследва неговото спасение. Едно будно религиозно-нравствено съзнание винаги може да види зад строгостта и тежестта на страданията Божията любов, която не търси само въздаяние на неправдата, но и наказва за нравствено поправяне и възрастване.

Велик и всемогъщи Боже, отвори очите ни да виждаме Твоите дела и да се прекланяме пред Твоя тайнствен промисъл! Амин!