Преборете се за истината, спасете децата си

Автор: Схиархимандрит Йоаким Пар

Младите винаги са идеалисти. Това е прекрасно, защото те още не са превърнати в циници от разочарованието, непочтеността и грабежа. Хората открадват мечтите им. Хората принуждават младите да бъдат такива, каквито те дори не са сигурни дали искат да бъдат. Децата пристъпват с невинност, а ние ги учим да бъдат подозрителни. Идват с кротост, а ние ги учим да използват насилие. Като деца те искат да се доверяват на всекиго…

Естественият стремеж на младите е да влязат в съприкосновение с това, което е добро. Ние ги плашим, когато казваме, „Внимавай, не съществува добро“. И така им предлагаме едни системи, които по същество са провалени системи. Защото не са създадени, за да ви доведат до това, което вие сте. Те са системи, които искат вие да се пригодите към това, което те искат вие да бъдете. Така че аз не говоря за неподчинения на нищо идеализъм: „Прави каквото искаш“. Говоря за естествената склонност да се стремим към това, което е добро и истинно. Тя трябва да се насочва и отглежда, подхранва, от тези, които знаят каква е истината.

И, разбира се, някой ще каже, че всички казват, че знаят истината, и че това, което правят, е най-доброто за вас. Но ние като православни християни знаем, че всичко трябва да се преценява спрямо абсолютната истина. Абсолютното добро. Абсолютният начин (път) на живот. Господ, Иисус Христос, и общината. На тази основа. Така че младите искат сигурност, те искат всичко да бъде или черно, или бяло. Те искат да се отдадат напълно на нещо, което напълно ще ги задоволи.

И тъй, очевидно е, Христа предлага това. Но той го предлага по един труден начин. Ако искаш да имаш живот, трябва да загубиш живота си. Трябва да умреш за нещата в този свят. Само когато семето падне на земята и умре, може да произрасте нов живот. Така че това изисква доверие, изисква ръководство, изисква да се вземе правилното решение. Ние трябва да помогнем на младите да разберет какво е животът и колко прекрасен е той. Смисълът му не е в това, което разделя човеците, не е: „Или си с нас, или си срещу нас“, а е: „Ние сме с Бога“ и за това всичи сме сътворени. Нека да ти помогнем да видиш това. Да се обичаме един другиго и достигнем до това.

Младите обожават предизвикателствата. Колкото по-трудно направиш предизвикателството, което отправяш, с обещанието за награда, на момента отделяш слабите от силните. Понякога го приемат само заради егото. Друг път казват: „Не ме интересува колко е трудно да се постигне, искам го.“ И това ще разпали силите, които са необходими, за да се постигне.

Това, което трябва да направим, е да не бъде това достъпно единствено за силните. Трябва да научим силните да помагат на слабите. Бог ви е дал сила, дал ви е сила да отидете при него, да се борите със злото. Да се борите с бесовете, но и да помагате на брата си. И така, когато учим на любов, на общност, на грижа за ближния, учим и на разбирането, че трябва да поправиш себе си, преди да поправиш ближния. И че любовта е единствената истинска промяна в растежа ни. Тогава нашата младеж ще бъде силно заинтригувана.

Те не искат религия без вяра. Те не искат църква без общност. Но не общност от хора, които не познават Бога, от хора, които не искат Бога, а искат сигурност. Хора, които не познават Бога, търсят сигурност в Църквата. Църквата не е сигурност, тя е предизвикателство. Църквата не дава личностна безопасност, тя те предизвиква към нещо по-велико. Всеки, които идва в Църквта, и се чувства уютно и спокойно, не е чул посланието. Изобщо не го чува.

И тъй ние, всеки един от хората в Църквата е отговорен за всеки другиго. Ние извъряваме един преход рамо до рамо към спасението. Ако аз вървя днес, а ти си уморен, мое задължение е да ти помогна. Когато започнеш да се отбиваш от пътя, мое задължение е да ти помогна да видиш, че това е пътят, а не онова.

Ние трябва да защитим нашите деца. Да им покажем кои са те, и какъв в действителност е животът. Не да ги накараме насила да бъдат нещо, което те не са. Но да ги освободим, за да бъдат каквито са. Властта е насилие. Ако аз имам власт над теб, аз налагам тази сила върху теб. Но ако използвам авторитета си, позовавам се на това, което Бог ти е възложил. Аз не ти казвам какво да правиш, аз ти показвам кой си ти и ти го правиш. Така че аз не съм заплашван от твоята индивидуалност, защото това ти е дадено от Бога. Това, което аз трябва да направя, е да те науча да разпознаваш този талант. Тази индивидуалност, тези дарби. И следователно ти да ги използваш, за да възхвалиш Господа и те да ти помогнат да възрастнеш. Те не са за това да ги използваш срещу брата си, да го контролираш.

Тъй че познавайки Бога и достигайки съзнанието кой съм аз – е дело на общината. Ние всички сме едно. Така че младите желаят този вид принадлежност, трябва да ги оставим да видят, че светът ги вкарва в един модел, който не съответства на това, което те са. Човекът не е сътворен, за да убива. Човекът не е създаден, за да ненавижда. Човекът не е създаден, за да взима, смисълът му е в това да укрепя живота, да се грижи за живота. Човекът не е създаден да мрази, а да обича. Човекът не е направен, за да взема, а да служи.

Обаче институциите ни, понеже не познаваме Бога, ни карат да отречем всичко това. „Не е за общността. За мен е.“ „Затова трябва да защитя себе си.“ А това означава, че трябва да бъда по-силен от теб, а ако ти се приближиш до мен и се почувствам заплашен, трябва да те унищожа. Преди ти да ме унищожиш. Така че, казва се, че ние сме врагове, не сме братя, а противници. И тогава лудостта се разраства и засилва.

Затова християнинът трябва да бъде човек, който може да вижда. Човек, който е готов да отдаде себе си изцяло. За живота. За любовта, за истината. Ние сме благородни. Ние сме като средновековните рицари. Борейки се за правдата. Но никога не се борим за собствената ни слава, нито за личната ни изгода и никога за сметка на някого другиго. Ние трябва да бъдем благородни. Винаги да бъдем слугата. Защото Сам Господ Иисус Христос е Бог и човек, който дойде на този свят с всичката власт, с всичкото познание и всичката истина, и каква роля прие? Не на цар, Не на воин. Не на свещеник. А на слуга. Така че това е образецът.

Искате да бъдете съвършени? Бъдете слуга на всички. И това не означава да бъдете идиот. Не означава да бъдете човек, който няма никакво познание. Добрият слуга знае толкова, колкото и господаря му, но винаги помни, че не той е господарят. Той е там, за да помогне на господаря, но с познанието си за това какво знае господаря, той се превръща в съвършения слуга. А слугата не казва „Изяж това“, а е готов. Така че когато Господарят каже, „Искам пържени картофи“, те са пред него. Тъй като познавам духа на господаря, аз предугаждам какво той желае. Това правим като християни. Ние предугаждаме какво Господ иска да извършим в света. И това, което той желае, е ние да обичаме и да се грижим един за другиго. Това е единственият смисъл на живота.

Познавам хора, които са в затвора. Грижа се за хора, които умират от спин. Занимавал съм се с бездомни хора. Приемал съм алкохолици, наркомани, в дома ми, и когато всичко поставим настрана, когато всичко изчезне, ние всички сме абсолютно еднакви. Всеки изпитва болка, всеки обича, всеки се страхува, всеки се нуждае, а повечето от нас не получават онова, от което имат нужда. Защото търсим на всичките неправилни места. Ти не можеш да ми дадеш живот. Само Бог може. Ти следва да ми помогнеш да достигна до това. Да ми помогнеш да съзная това, можеш да ме подкрепяш, за да имам способностите да се протегна към това, и ако аз съм прекалено нисък, ти да ме вдигнеш. Аз имам нужда от теб. Ти се нуждаеш от мен. Ти не си Бог и аз не съм Бог. И ние няма да придобием пълнота един от другиго, а единствено ще придобием пълнота заедно в Бога.

Така че нека да се заемем с това, за което сме тук. Да покажем на нашите млади, че всичко, от което се нуждаят, за да бъдат човеци, е вътре в тях. Това е като да притежаваш съвършеното електронно устройство, и докато не го включиш в източника на енергия, то не работи. Независимо как го разглобяваш и сглобяваш наново, независимо колко е скъпо, или пък евтино, то не работи без източника на захранване. А нашият източник е Бог. Ако не се включим в източника, ние сме просто едно скъпо устройство, което не върши това, което трябва да върши. Така че нека се включим. От това имаме нужда. Да научим нашите деца кой е източникът и да ги включим към него. Тогава те няма да търсят всички погрешни източници на енергия, които унищожават устройството. Вземете едно устройство, което е проектирано да се захранва с определено количество енергия, ако му захраните повече енергия, ще го изгорите…

Ако имахте един милиярд евро, вие нямаше да ги сложите в отвореното ремарке на колата си, да ги разхвърляте на свободни купчини, и да обикаляте улиците на Санкт Петербург. И освен, ако не сте идиот, не бихте очаквали парите да са останали в ремаркето, когато спрете колата. Някой би ги откраднал, вятърът би ги издухал, и тях вече нямаше да ги има.

Ние разполагаме с нашите безценни деца, слагаме ги в отворено ремарке, и караме по булеварда, като даваме на всекиго да ги граби на парчета. Ние трябва да ги защитим, да ги пазим. Това мисля аз за нашите деца. Ние проваляме нашите деца, не са те провалилите се. Ние ги поставяме в един болен свят и им казваме: „Светът ще ви научи кои сте“. Не. Грешим. Господ да ни е на помощ…

Ние трябва да им покажем Христа и да им кажем, че ние сме лоши образи Христови, но се опитваме… И ето тук се проваляме. Тук успяваме. Вие станете по-добри. Имайте по-голям успех от моя. Гледайте Христа, не мен. Гледайте добрия човек.