Подготвихме ли се за Рождество?

Автор: митрополит Августин Кантиотис

Възлюбени в Христа, бих искал да ви задам един въпрос, който задавам на себе си и задавам и на вас. Подготвихме ли се да посрещнем големия празник Рождество Христово?

Има два вида подготовка: материална и духовна. Материалната ни подготовка е малко или много завършена. Домакините са почистили домовете си, съпрузите са приключили – или почти прикличили – с пазаруването, а децата чакат подаръците. Всеки е написал рождественските си картички, подписвайки ги с обичайното „Честито Рождество“ и „Честита Нова година“. Това е светското изражение; аз не се интересувам от него. Мен ме интересува духовната подготовка, онази подготовка, която ни прави готови да отпразнуваме подобаващо великото събитие, Въплъщението на Божието Слово. Малко на брой хора са подготвили себе си подобаващо. От хиляда християни, аз се съмнявам дали дори един от тях истински ще посрещне Рождество. Изглежда ли преувиличена моята сметка? Нека видим.

Как посрещаме Рождество днес? Една част от християните ще го отпразнува според „както е обичайно“, така да кажем. Чувайки камбаните на Бъдни вечер, те ще излязат и вземат участие в службата по навик. Това определено е по-добре от това изобщо да не присъстваме; поне е нещо.

Други ще подражават на чуждестранни обичаи и традиции, като забравят напълно църковния празник; с други думи, те ще преминат през Рождество без Христовото благоухание. За православните християни Рождество няма смисъл, ако го посрещнем без църковни богослужения, без молитва, без изповед, без Свето Причастие, без прошка, без даване на милостиня. Наистина, лукавият е засял ново семе в нашата родина и то пониква навсякъде както гъбите никнат в торта. На Бъдни вечер хората организират тези т.н. ревейон – чужда практика, чужда дума – те дават празненства в луксозни хотели и други подобни места, далеч от Църквата, далеч от песнопенията, далеч от Божествената литургия, на места, където хората се събират и забавляват със светска музика, с храни, питиета и всичко друго, което произтича от тези неща. Тази практика е трън в полето на родината ни. Ако продължи да се разпространява, духът на светскостта ще превземе напълно християнския празник.

Някои посрещат Рождество „както е обичайно“, други организират тези ревейон и заменят църковния празник с нещо напълно светско. И още, другите, какво правят? Напускат. Не са доволни тук. Гърция не им е достатъчна. Имат пари, които да похарчат и така заминават на пътувания и туристически обиколки. На Бъдни вечер, когато камбаните звънят, тези хора ще бъдат далеч от домовете си, на различни места и не само в рамките на държавата ни. Те не се задоволяват тук, те се качват на самолет и отиват да празнуват Рождество в Рим, в Лондон, в Париж, на различни места.

Те, възлюбени, както и всеки друг, който открито се е отрекъл от вярата, изхвърлят Рождество от сърцата си. За голям брой хора, тогава, Рождество не е нищо друго, освен още една възможност да притъпят отегчението си; истинското съдържание на празника не представлява никаквъв интерес за тях. Да! В онзи ден вие ще имате всичко! Ще имате големите си салони, богато украсените килими, вашите завеси, луксозните си прибори за маса, вашите питиета, вашите ястия, вашата музика, вашите екскурзии. Всичко ще имате! Вие няма да имате едно нещо обаче. Ще ви липсва най-ценното нещо: това, което дава смисъл на празника! Без него, какво Рождество може да очаквате да имате? Вашето Рождество ще бъде Рождество без Христос!

Защо обаче? Как се случи това? Как стана тъй, че нещата се стигнаха до този момент? Това е епохата, която пророк Исаия предрече. Ще дойде ден, каза той, когато хората ще бъдат пияни, но не от вино. Този ден е тук. Съвременният човек е пиян, но не от вино (Исаия 29:9). Защото да бъде пиян от вино в тези дни без съмнение е грях, защото пияници няма да наследят царството Божие (1 Кор. 6:10). Съществува обаче един по-лош вид пиянство: горко на онези, които са пияни, но не от вино, казва прор. Исаия.

От какво тогава е пиян съвременният човек? Един се опива от любовта към славата. Друг от любовта към парите; трети се опива от жени и неприлични гледки; друг се опива от картоиграене, от игри на късмета; още друг – от пристрастяване към спортни отбори; друг – от пиеси и филми; друг – от забавления и разкош. Аз специално съм забелязал, че не малка част са пияни от политика, нещо, което се е превърнало в страст единствено у нас в Гърция. Казвам това като човек, който се държи далеч от партийната политика. Ако можехте да разтворите сърцето ми, вие не ще откриете нищо друго освен моята родина и моя Христос. Тук в Гърция съществува една патологична привързаност към политиката. Дори пред Рождество празникът ще бъде засенчен от разговори за политика. Никъде другаде не може човек да открие подобно явление.

Напоследък още забелязах, че мнозина се опиват от онова силно вино, описано в Откровението; онова вино, което духовният Вавилон ще даде на властимащите и на хората да пият. Онова вино, казват тълкувателите, е духът на езичеството, нравствената поквара на света. Това вино е толкова силно, че дори да отпиете само няколко капки, то ще ви причини това да загубите вярата си, да забравите всичко. Най-силното вино, следователно, не са парите, или жените, или срамните похоти, или други чувствени удоволствия, а бива космополитният дух на модерния живот, еманципирането от от предаността (б. п. – набожността), познанието, изпълнено с гордост, науката на атеиста, атеистичният бунт, отхвърлянето на Бога и обожествяването на човека. Именно това вино е опило мнозина в нашата епоха.

Човеците са пияни, следователно, от различни вина, които им се предлагат от властелина на тази епоха в златната му чаша. Знаете ли на какво приличат тези човеци? Аз ще ви покажа с помощта на един пример.

Полагам усилия, с Божията помощ, да бъда учител. Така отивам в едно село, в което се опитвам да намеря някого и да го науча на нещо за Христа, за вярата, за светите тайнства. Той слуша, но други хора наоколо ми казват: „Не си губете времето, той е пияница! Не си правете труда да седите с него и да му говрите!“ Ето такъв е светът днес… пиян, но не от вино! Струва ли си да говори човек на такива хора?

Но аз ви умолявам, братя мои. Аз не говоря на пияници, на човеци, които са замаяни от идолите. Моята надежда е, че аз говоря на верните, които познават само едно пиянство, онова свято пиянство, описано от Псалмопевеца, който ни призовава да „вкусим и ще видим колко благ е Бог“ (Псалм 33:8). Надявам се вие да държите ушите си отворени за „блазе ономува, който е придобил мъдрост и я предава в ушите на ония, които слушат“ (Сирах 25:12).

* * *
От книгата Εμπνευσμένα Κηρύγματα Ορθοδόξου Ομολογίας και Αγιοπατερικής Πνοής (Orthodoxos Kypseli: Thessaloniki, 2011), 27-31. Превод Rev Dr John Palmer.

Източник: pravoslavie.ru