На празника на св. вмчца Варвара в Драма

Когато си в Драма в навечерието на 4 декември, не може да не ти направи впечатление радостното оживление, царящо в целия град. Поводът е предстоящият празник на небесната покровителка на града – св. вмчца Варвара.

В късния следобед на 3 декември, ако не знаеш къде се намира посветения на светицата храм, не е необходимо да го търсиш специално. Стига само да тръгнеш след първата група празнично облечени хора, която се изкачва по уличките в посока старата градска част. А такива групи са много. Те излизат от всеки дом, улица и малък сокак, с каквито центърът на Драма е пълен. Стари и млади, мъже и жени, семейства с деца. Всички обзети от една обща духовна радост… Ето какво означава в двадесет и първи век да се прилага на дело написаното от св. ап. Лука за първите християни: „А всички вярващи бяха заедно… единодушно престояваха в храма… с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога…” /Деян. 2:44, 46-47/

Нашата поклонническа група, дошла в Драма специално за празника на св. Варвара, тръгва след една такава група от възрастни жени. Скоро излизаме пред една от най-големите градски забележителности – изворите на св. Варвара. Извиращата от земята вода е образувала няколко свьрзани едно с друго езера и рекички. В близост до тях се намира и малкият храм, носещ името на светата мъченица, откъдето започва празничната лития. До него обаче не можем да стигнем. Всичко е изпълнено с многохиляден народ. Когато литията мине покрай нас, ще се включим в нея.

Силният ек на фанфари и барабани огласяват нейното начало. Думите са слаби да опишат това, което Бог ни е удостоил да видим и преживеем. Истинско тържество за прослава не само на изповедническия и мъченически подвиг на св. Варвара, но и тържество в прослава на Бог, Дивен в Своите светии…

Слушам фанфарите и барабаните и мислено се пренасям в един далечен, далечен величествен момент описан в Стария Завет – обсадата на Иерусалим. Когато „Господ рече на Иисуса /Навин – б.а./… и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града, и свещениците да тръбят с тръбите; щом затръби юбилейния рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи…” /Иис. Нав. 6:1, 3-4/.

Така и станало. Рухнала тогава не само една стена. Рухнали всички крепостни стени на Йерихон. Рухнали „до основи” /Иис. Нав. 6:19/… Това е пример, който в духовен смисъл можем да отнесем към мъченичеството на св. Варвара. Както рухнали йерихонските стени при тръбния звук и гласа на Божия народ, така пред твърдостта при „ужасните страдания”, преживени от светицата, рухнала измамната сила на бащата богоборец Диоскор. А разбитите от жестоките удари устни на св. Варвара, шепнещи чудна молитва – „всеки човек, който ще… спомене – мен и моите страдания! Да не се приближи до него ненадейна болест и да не го грабне неочаквана смърт” – били онзи „висок глас” на изобличение на бесовското безсилие пред непоклатимата вяра в истинния Бог. Вяра, каквато св. Варвара имала – потърсена от сърце, постигната с разума, изпитана в опита и доказана в горнилото на страданията…

Оркестърът преминава покрай нас. След него, носещи хоругви със своите отличителни знаци и патронни светии, вървят представители на различни културни дружества от целия Драмски район, облечени в традиционни народни носии. Най-голямо впечатление ни правят дружествата на кападокийските и понтийските гърци. Мъжете са с черни кърпи на главата, черни елеци, черни пояси с накичени в тях ками и пищови, черни потури и ботуши. А жените са с малки шапчици прилични на близкоизточните тюбетейки и шалвари…

Драма е град, тясно свързан със съдбата на прокудените през 1922-1923 г. от Мала Азия гърци. Градът не само е приютил голям брой от тях, но и св. свщмчк Хризостом, Смирненски митрополит, убит по особено жесток начин от турците през 1922 г. в престолния си град Смирна /дн. Измир/ е бил от 1901 до 1910 г. Драмски митрополит. На негово име днес в Драма се строи голям православен храм…

Радост изпълва сърцата на всички ни, когато в две стройни редици покрай нас преминават малките иподякони. Колко трогателни със сериозността си в този тържествен момент са те, издигнали високо рипиди и кръстове?! Деца, съзнаващи важността на поставената им задача. Щастливи деца, доведени от благоразумни родители при Христос, „за да възложи върху им ръце и да се помоли” /Мат.19:13/ за тях. Деца на днешното време, на които не е попречено да дойдат при Него, „най-прекрасният от синовете човечески” /Пс. 44:3/…

Гледам тези деца, като живи огнени пламъци на вярата в червените си иподяконски одежди, и с болка си мисля за нашите български деца. Какви усилия се полагат, за да им се попречи да срещнат, познаят и обикнат Бога. Какво усърдие от страна на държавата да ги направи безбожни, т.е. безродни за Царството Небесно. Сродни по дух с бащата на св. вмчца Варвара Диоскор, родните ни управници изграждат „високи и изкусно изградени кули”, където затварят като заложници българските деца, обграждайки ги с „прилежни възпитателки и слугини”, за да ги съблазняват със знания полезни, но преходни. А ги лишават от познание за вечното и непреходното – Бог и Неговата любов. Не са ли подобни тези наши държавни мъже и жени на обезумелия и забравил бащинската си обич Диоскор. И те като него „според закона” искат да пронижат опитващите се да научат децата, че има Един Бог „Отец, Син и Дух Свети, Трите Лица на Единия в Троицата Бог, Които… просвещават и оживяват всяка твар и дихание…” Тези думи казала св. Варвара на баща си и той „извадил меча… се втурнал да я гони, подобно на вълк, преследващ агне”.

Но им пречим и ние – духовници и миряни. Ще кажете как?! Колко деца на свещеници израстват днес в храма? С радостите от общуването с Христос под църковния купол? С възпитаваното в тях чувство, че са част от съборното семейство на Вселенското Православие? Със съзнанието, че баща им не работи „свещеник”, а изпълнява най-великото служение, което може да съществува? Служение, което и ангелите не извършват…

Колко миряни, подписвали се редовно през годините в подкрепа на задължителното изучаване на православно вероучението в българските общообразователни училища, отиват в неделя с децата си на църква. Не за да си запалят свещичка „за здраве и късмет”, а за да се осветят с присъствието си на неделното възкресно богослужение, и те и децата им, и да приемат Светите Тайни – Тялото и Кръвта Христови? Въпроси, върху които си заслужава да помислим…

Две дълги колони на свещениците и монасите от Драмска епархия следват иподяконите. Четирима свещеници носят на специална носилка икона на тържествуващата в този ден св. вмчца Варвара. Зад тях, носена на открит военен автомобил е близо човешки ръст икона на Св. Богородица – Вратарница…

Царствено шествие… Царицата небесна, Майката на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, е дошла да влезе в радостта и да почете заедно с нас, подобострастните човеци, онази, която „съкрушила вражеските мрежи… с помощта и оръжието на кръста” /тропар на св. Варвара/ и „последвала Бога… потъпкала идолското поклонение. Страдаща сред подвизите… с висок глас възпявала: Троицата почитам, Едно Божество” /кондак на св. Варвара/…

Покланяме се смирено, когато иконите минават покрай нас. Покланяме се и на следващите ги и благославящи множеството архиереи: митрополитът на о. Керкира Нектариос, първенствуващ по време на литията, Назианският еп. Теодорит, представител на Цариградската патриаршия, и домакинът, Драмския митрополит Павел… Архиереите са следвани от кмета на Драма, официални лица от местната управа, гости на празника и многохиляден народ, към който се присъединяваме и ние.

С радостен празничен звън камбаните на митрополитския храм „Въведение Богородично” посрещат литията. На едно не много голямо площадно пространство в общ двор съжителстват два големи храма – старият митрополитски храм от византийско време, в момента в реставрация, и новият, построен през ХХ в…

Добра е тази практика, до стария храм, когато стане малък, за да събере увеличилата се по численост енория, да се построи нов по-голям храм. В нея можем освен практически смисъл да открием и духовен. Той е в това, чрез двата храма един до друг да се покаже приемствеността във вярата и непрекъсваемата връзка между поколенията православни християни, живели по тези земи. Да се свидетелства, че днешните православни гърци са добър плод от онези семена, който е засял в Древна Елада св. ап. Павел. А той още при своето първо идване на европейския континент достигнал много близо и до Драма…

Споделям едно предположение по този въпрос… На двадесет и шест километра от Драма се намират добре съхранените останки на древният Филипи /Деян.16:12-40/. Тук св. ап. Павел дошъл от Неаполис /дн. Кавала/, благовестил за „Бога Всевишний и… път за спасение” /Деян. 16:17/, кръстил една „богобоязлива жена от град Тиатир на име Лидия” /Деян. 16:14/, търговка на „багрени платове”, и бил затворен в тъмница заради проповедта си. След освобождението си от тъмницата св. ап. Павел продължил на юг към Амфиполис /Деян.17:1/. Но приелата християнството св. Лидия като „вярна Господу” /Деян 16:14/ или някои от повярвалите в Христос филипяни са могли да станат благовестници на словото Божие в съседния на Филипи град – Дирама /дн. Драма/…

Влизаме в препълнения вече храм. Празничната Вечерня е започнала. На архиерейския трон първенствуващ във Вечернята е Назианския еп. Теодорит. На десния клир огласят богослужението псалтите на митрополитския храм. На левия – поканения специално за празника хор за източно-църковно пеене при Патриаршеската катедрала в Букурещ, Румъния. „Стройно”-то /Пс. 32:3/ пеене на румънските псалти буди истинска възхита. Пеят на румънски, показвайки съвършено владеене на източно църковната музикална хармония и интонация. Песнопенията, които следва по ред да изпълнят, излизат от едно сърце и едни уста. Това прави силно впечатление на всички…

Вечернята свършва. Бавно, с търпение, изчакване и отстъпване на място, богомолците минават да се поклонят и целунат иконата на Св. Богородица – Вратарница, изложена за поклонение срещу архиерейския трон. Оттам отиват да се поклонят и на иконата на св. Варвара и св. й мощи и излизат навън. А там вечерта се е превърнала в ден. Светят домовете, светят уличните лампи, светят коледните украси по сградите. Светят и свещите, поставени върху специално изработените от гражданите на Драма стиропорени лодки, и които носят сега, за да ги пуснат в изворите на св. Варвара.

А там вече има повече хора отколкото по време на литията. Явяването на тези извори станало по чуден начин. Още във византийско време на това място имало голям храм, посветен на св. Варвара. Когато османските завоеватели превзели града, съборили храма и решили на негово място да построят джамия. Но станало чудо. Бог не допуснал поругаването на светинята. От основите на съборения православен храм започнала да извира вода. Така се образували изворите на св. Варвара. Когато се появили езерата, православните християни започнали всяка година в деня на светицата да пускат в тях ръчно изработени лодки с поставена на тях запалена свещичка. По този начин символично запалвали свещ в съборения от турците византийски храм…

Стотици корабчета и лодки и сега са пуснати в езерата. Отраженията на свещите във водата създават мистичното впечатление, че са запалени в невидим за телесните ни очи храм. Присъстваме на среднощно бдение, в което се сливат в едно миналото и настоящето. Богослужението ни изпълва със сила, с твърда и непоколебима увереност в онова, което Христос ни обеща при Своето Възнесение: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” /Мат. 28:20/. Ние не бива да забравяме това дори и във време на най-тежки изпитания. С това съзнание и „св. Варвара мъжествено търпяла всички мъчения”. И както разказва още житиеписеца, и „при такива изтезания”, каквито изтърпяла тя, „не би могъл да остане жив никой, не само тя – младата девойка, но дори и силен мъж. Но Христовата агница била укрепявана невидимо от силата Божия”. И се молела заедно с измъчваната с нея св. Иулиания: „Боже… укрепи ни и дай ни сила да завършим този подвиг; защото „духът е бодър, а плътта – немощна” /Мат. 26:41/…

Плътта е немощна, защото нейните дела са дела на разрушение, на гибел, но не само за нея, но и за душата /ср. Гал. 5:19-21/. А духът е бодър, защото плодовете му са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон” /Гал. 5:22-23/. Плодове на духа е всичко онова, което е градивно. Като запазването на тази благочестива традиция, родена във време на робство и съхранена през вековете от поколенията жители на гр. Драма…

На 4 декември – св. вмчца Варвара – още много рано се отправяме в митрополитския храм „Въведение Богородично”. Когато пристигаме, Утренята вече е започнала. Заедно с другите богомолци, преди още да започне литургията, взимаме благословение от първенствуващия в богослужението митрополит на о. Керкира, Нектарий. На десния клир, както и на Вечернята, са псалтите на митрополитския храм, на левия – гостите от Румъния.

Трима архиереи, двама дякони, петнадесетина свещеници, около двадесет псалти и на двата клира. Богослужение на два езика – гръцки и румънски, в което молитвено участваме и ние българите, шепнейки в определеното за това време „Символа на вярата…” и „Отче наш…” на български език. Изживяваме великото чудо на православната съборност.

След богослужението се отправяме отново към изворите на св. Варвара. Сега имаме възможност да влезем и в малкия едноименен храм. Покланяме се на двете старинни икони на светицата, едната проскинитарийна, другата на иконостаса. И двете са отрупани с множество сребърни пластинки, поставени в знак на благодарност от хора, изпитали чудесната й помощ.

От храма излизаме в парка. Сега на светло можем ясно да видим и оценим това дивно Божие чудо – изворите с име на света мъченица. Удивително е да наблюдаваш как водата извира направо от земята и да знаеш, че това, което виждаш, е станало в резултат от пряка Божия намеса. Някои от пуснатите предната вечер стиропорени корабчета и лодчици и сега плуват по водата. Други са спряли на пристан на различни места по бреговете. Необезпокоявани, около тях плуват много патици.

Пребиваването ни в Драма е към своя край. Преди да излезем от парка, минаваме покрай тухлена сграда, от която са останали само външните стени. Паметна плоча, поставена до затворената желязна врата, разкрива тъжната за нас българите истина, че това е било склад на търговец, в който по време на Втората световна война българските военни части, окупанти на Драма, са затворили местните евреи преди депортирането им към лагерите на смъртта в хитлеристка Германия. Четири стени, неми свидетели на една от най-страшните страници в историята на ХХ в. История, от която, съдейки по кръвопролитията, продължаващи по целия свят, и през ХХI в. не сме взели никаква поука…

Историята е един от най-добрите учители на човека. Жалко, че той е най-лошият ѝ ученик.

От подготвяната книга „Поклоннически пътеписи от Гърция”
Автор: Прот. Емил Паралингов