Митрополит Кирил като управляващ Маронийска епархия (1941-1944 г.)

 Д-р Ваня Стоянова

С установяването на българската военна и административна власт във Вардарска и Егейска Македония, Западна Тракия и Западните покрайнини през април 1941 г. се създават условия за връщането им в диоцеза на Българската екзархия.i В църковно отношение присъединените територии се организират в четири нови епархии Скопско-Велешка и Охридско-Битолска в съответните административни области на Вардарска Македония и Струмишко-Драмска (а от началото на 1943 г. само Драмска) и Маронийска на територията на Беломорската област. Начело на тях застават временно: управляващи архиереи титуляри на епархии в старите предели на страната. За Беломорието те са определени по принципа на близкосъседството. Така, начело на Маронийската епархия застава Пловдивският митрополит Кирил, а Струмишко-Драмската минава под временното управление на Неврокопския владика Борис.ii

Според първоначалния проект на Светия синод Маронийската епархия трябва да обхване земите на запад от р. Марица и на изток от р. Места т.е. Западна Тракия с градовете Ксанти, Гюмюрджина, Дедеагач, Софлу, Димотика и Фере.iii Последните три града обаче остават в буферната зона между България и Турция с гръцки административен персонал и в епархията реално се включват духовните околни на Гюмюрджина, Дедеагач и Ксанти, който става областен и епархийски център. През януари 1943 г. към нея се прибавя и Кавалската духовна околия.iv

Получил назначението си на 29 април 1941 г. митрополит Кирил записва в дневника си: Моята работа става тежка. В Тракия са останали малко българи. Едни избягаха, други бидоха изселени (конвенцията Моллов-Кафандарис). Техните места заеха малоазийски гърци. Свещениците са гърци. Владиците гърци. Тракия и Македония (гръцка) са под юрисдикцията (номинална) на Цариградската патриаршия, а не на Еладската пърква (Атина). Направили са така, за да не остане Цариградската патриаршия без паство. Нали и Патриаршията си е тяхна? А по цял свят разгласят старата легенда за „Вселенската“ патриаршия. „Вселенска“ е почетна титла, без съдържание. Тя си с фактически гръцка. Но твърде забавно е това, което гърците са сторили. Нас ни обвиняваха във филетизъм, че на една политическа територия сме искали да съществуват две църковни юрисдикции в Отоманската империя две църковни власти патриаршеската и екзархийската. Страшна ерес! Българите дръзнуват да искат българска църковна власт, а не гръцка! Нещо нечувано.

Но тук в Тракия и Македония на една и съща политическа територия сами установяват две църковни юрисдикции – на Патриаршията и на Еладския Синод. Принципът е важен. Значи може. Може, но за тях. Та то е все едно кому ще бъдат подчинени, шом и двете власти са гръцки. Не е ли това филетизъм? И още какъв!

Какво ще трябва да бъде моето отношение към гръцкото „най-православно“ духовенство? Нали съм и аз „схизматик“, пък при това и по-долна категория човек? Българин! Какви неприятни срещи устройва историята на тоя „избран и благороден“ народ. Схизматик и варварин съм аз. Отношението ми ще се определи от няколко начала:

1) Св. Евангелие и духът на християнската вяра

2) Каноните на Църквата

3) Чистите традиции на Църквата“v

След откровените до горчива самоирония, но верни на фактите разсъждения, които митрополит Кирил нахвърля в личния си дневник с неравен на места стил, идва ред на практическите действия.

Митрополит Кирил е наясно какво го очаква. Предстои му да управлява област с наследени конфликти и с десетилетия наслагвани негативни настроения между двата православни етноса, при това при числен превес на гърците след големите демографски промени от началото на 20-те години. Знае и какъв е дългът му – на духовен пастир на всички християни, но и на висш архиерей на българската църква, призван по традиция и съвест да закриля българското население – бежанско, местно и завръщащо се в областта. В практическите решения трябва да се наложи трезвият разум и вярната преценка на текущите и перспективни задачи, които стоят пред БПЦ в Беломорието. Думите на външния министър Иван Попов, че църквата не бива да се намесва в никакви дела, конто биха увредили нейния престиж, архиереите в Светия синод и митрополит Кирил лично приемат за ръководен принцип.vi

Маронийската епархия се устройва съгласно предписанията на действащия в страната Екзархийски устав. Поради липсата на подготвен български клир от местното население там се командироват свещеници от вътрешността, а при наличието на кандидати те се назначават и на постоянно място. По изключение, изрично за енориите в епархията се допускат и служители с незавършено богословско образование. Тук трябва да отбележа, че български свещеници се изпращат в онези селища, в които има българи.vii

Част от гръцкия клир напуска областта още по време на германската инвазия, преди идването на българската църковна власт. Останалите демонстрират, в най-добрия случай, външна лоялност. За никого не е тайна обаче, че обективно те могат да оглавят антибългарската съпротива на недоволното от променената политическа ситуация гръцко население. Каква трябва да бъде съдбата му – това е въпрос, който най-често занимава Светия синод, когато стане дума за „инородно“ духовенство. След дълги дискусии в конкретните действия надделява компромисът между националната идея и християнския дълг. Изискват се заплати от държавния бюджет за оставените на служба гръцки свещеници, пенсии за уволнените по възраст, помощи за съкратените. Официален език в областта е българският, но гръцкият е запазен частично в богослужението. Лично Кирил настоява да не се изтриват никакви надписи на гръцки език в църквите без предварително да е ясно за каква стенопис или икона става въпрос. В митрополията се назначават служители, които освен български владеят писмено и говоримо и гръцки. И това се прави в името на престижа на БПЦ, която признава правото на всеки етнос на свой клир и богослужение на собствения си език, както и заради надеждата, че поне част от гръцкото духовенство би могло да бъде привлечено на нейна страна.viii

Отношенията с него, разбира се, не са идилични. Самият митрополит Кирил казва: „Нашата църква е християнска и трябва да съобразяваме своите действия с евангелските закони. Поради това, ние, съборът на епархийските архиереи, не бива да препоръчваме мерки на насилие върху инородното православно население в новоосвободените земи. Напротив, наш дълг е да закриляме всички християни и да се грижим за напредъка на вярата и за спасението на душите. “ Но като отчита несправедливостта, извършена над българите в Тракия, той продължава: „Не намирам за възможно от морално гледище да оставим да продължи докрай извършеното над нашите сънародници насилие, за да не би да попаднем под обвинението, че препоръчваме насилие върху други. Като имам предвид това, мисля, че и към гръцките свещеници ще се наложи да се приложат някои мерки“.ix В действителност, броят на и без това раздробените и не според нормите на Екзархийския устав енории в Маронийската епархия е намален като при това част от клира е освободен. Други са уволнени по неблагонадеждност, но не им се пречи да служат без заплата от бюджета. От останалите на служба се изисква декларация за лоялност към БПЦ и държава. Списъците им подлежат на одобрение от областната управа, но протосингелът на епархията архимандрит Горазд се ползва с доверието на областния управител и фактическирешенията се взимат самостоятелно в епархийската канцелария, според инструкциите на митрополита.x

Какви са реалните функции на българското духовенство в епархията? За разлика от периода до Първата световна война, сега с образованието се занимава Министерството на народното просвещение, а БПЦ се концентрира върху въпросите на вярата. Но не единствено върху тях. Освен че разнася божието слово на роден език и то в населени места, където живеят българи, българският свещеник, заедно с учителя и кмета, е най-важната жива връзка с хората. Към литургиите и религиозните беседи се прибавя участието му в благотворителни мероприятия, читалищни изяви, организация и честване на официални празници, сътрудничество в местния печат, застъпничество за изпаднали в немилост по политически причини граждани от български и гръцки произход. Лично митрополит Кирил се ангажира с ходатайство за отмяна или намаляване на вечерния час на гърците в областта, за изравняване на хранителните им дажби с тези на българите и прочие протекции, които целят умиротворяването на региона и намаляването на социалното и етническо напрежение в него.xi Той често посещава областта и дели присъствието си на големите религиозни празници между двете катедри – Пловдивската и Маронийската. По време на обиколките си се среща не само с официалните власти, но търси контакт и с обикновените хора от паството си, за да бъде вярно информиран за състоянието на подведомствената му епархия. По това време събира и теренен етнографски материал, който по-късно обнародва в изследването за българите мохамедани в Ксантийско и Гюмюрджинско.xii

До изтеглянето на българските власти от Беломорието през септември-октомври 1944 г. не се избират титулярни митрополити за македонските и тракийските епархии. Митрополит Кирил, както и останалите архиереи остават временно управляващи. Въпросът за редовния каноничен избор на митрополити в присъединените земи се обвързва с идеята за избор на предстоятел на БПЦ с ранг на патриарх, който вплита в конфликт църква и държава в продължение на повече от две години по време на войната. Спор наглед формален, но всъщност засягащ автономния статут на Църквата и правото ѝ на самостоятелни решения и действия в общата държавна политика. Въпреки че разбира и заявява необходимостта от редовното църковно устройство на присъединените територии, Кирил е солидарен с мнозинството от Синода, отстоявайки каноническите причини за тяхното упорство.xiii През август 1944 г., когато възможностите за маневриране се изчерпват и политическата обстановка бързо се променя, той препоръчва избор на предстоятел по действащия Екзархийски устав и гъвкавост за намирането на изход от задънената ситуация, за да не би „заради нецърковните разбирания на правителството ла лишим църквата от народни и църковни водачи в новоосвободените земи“.xiv И в този случай в гласа му надделява разумът и умереният подход към конфликтните въпроси. Неговите предложения обикновено стават част от решенията на Светия синод при дискусиите за вдигане на схизмата, когато препоръчва само сондажи, и то от името на правителството, при обсъждането на начина, по който ла се осигурят свещенослужители за новите епархии, в отношението му към небългарското население и клир и пр. Становищата му са плод на търсен баланс между принципите на вярата, традициите на църквата, „националните интереси“, етнодемографските и политическите реалности.

След войната от гръцка страна идват обвинения, че българските власти, в конкретния случай църковните са ограбили управляваните от тях територии. Отговорът на Светия синод е равносметката за изразходваните средства по пера и изоставено имущество. За Маронийската епархия то се изчислява както следва: За извършени ремонти и поправки на сградния фонд за четирите отчетни години са дадени над 4 240 000 лв.xv за заплати на български и гръцки свещеници и персонал при митрополията и архиерейските наместничества 12 612 446 лв. за веществени разходи наеми, обзавеждане и пр. 1 754 069 лв. за подломагане на културни начинания, помощи за духовни учреждения и комитети, безплатна духовна литература, стипендии на частни лица и учащи се 177 120 лв. за възнаграждения на епархийски съветници и пунктови свещеници 726 011 лв.xvi Въпреки разликите в курса на лева при изразходването на средствата и при тяхното отчитане (ноември-декември 1944 г.) посочените суми и пера по разходването им свидетелстват за стремежа на българската църковна власт да осигури нормалния ред в епархията като равностойна част на екзархийския диоцез. БПЦ действа в Западна Тракия като елемент от общата държавна политика, но запазва и отстоява автономност и собствен стил в църковното управление и връзката с православното си паство. Междуетническите отношенията в областта не излизат от познатия и доминиращ за времето си модел, но са смекчени от толерантността и адекватния на военнополитическата обстановка тон, налаган и провеждан от висшия клир на църквата в лицето на управляващия я архиерей.

_

i Виж по темата Г. Даскалов. Изграждане на българската администрация и политическа система в новоосвободените земи на Западна Тракия и Изгочна Македония. 1941-1944 г. - Военноисторически сборник, № 6. 1993. 103-128: Д. Йончев. България. Беломорието. Военнополитически аснекти. София. 1991; В. Стоянова, Българската православна църква в Беломорската област 1941-1944 година. - Исторически преглед. 4-5. 1993. 140-155; Църковно-административната уредба на Тракия и Макелония и изборът па патриарх на Българската православна църква. - Минало. 2. 1994, 55-65: Църква и национално обединение - Българската православна църква през Втората световна война. - В: Религия и църква в България. Научна конференция София. 27-19 ноември 1997. С. 1999. 261-270: С. Елдъров. Скопско-Велешката епархия на Българската православна църква през 1941 г. (документи). - Македонски преглед, |. 1997.117-136; Хр. Темелски Залезът на Българската екзархия и Македонската православна църква. – Македонски преглед, 3, 2000. 43-74

ii Централен държавен архив на Република България (ЦДА на РБ), ф. 791к, оп. 1. а.е..67, 37-38.

iii Пак там, а.е. 66, л. 175.

iv Църковен вестник, бр. 1-2, 5 ян. 1943.

v ЦДА на РБ, ф. 1318к, оп. 1, е.е. 5, л. 81-85.
vi Пак там. ф. 791к, оп. 1, а.е. 67, л. 102.
vii Пак там, л. 108-110.

viii В. Стоянова, Българската православна църква в Беломорската…, 145-147.

ix Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ), ф. 2, оп. 1, ас. 67, л. 83-84.

x ЦДА на РБ, ф. 1318к, оп. 1. а.е. 381, л.9

xi Пак там, л. 8, 60; а.е. 750, л. 3.

xii Виж напр. Църковен вестник, бр. 21, 16 май 1941; бр. 27, 17 юни 1941; бр. 31, 25 юли 1941: бр. 32-33, 5 септ. 1941; бр. 36, 26 септ. 1941; бр. 40, 24 окт. 1941; бр. 7, 13 ян. 1943; 00. 9, 26 февр. 1943; бр. 13. 26 март 1943; бр. 16, 16 апр. 1943; бр. 21, 21 май 1943; бр. 23, 4 юни 1943 и пр.; ЦДА на РБ, ф. 1318, оп. 1, а.е. 5, л. 2, 3, 91-92.
xiii Според Светия синод изборът на патриарх като обединител на нацията трябва да предшества избора на редовни епархийски архиереи. Светската власт настоява за обратния ред като при това иска патриаршеският избор да стане по устав с наложени от нея промени, конто висшите архиерей считат за недопустими от канонично гледище заради грубото нарушение на църковната автономия. Всъщност, само Софийският митрополит Стефан има особено мнение - Синодът да се съобрази с мнението на двореца и сменящите се, но единни по този въпрос правителства да не остават новите епархии без титулярни управляващи. Мнението му не е лишено от основание, но и от личната му заинтересованост като Софийски владика, какъвто трябва да бъде и
църковният глава. По-подробно въпроса виж В. Стоянова. Църковно-административната уредба
xiv ЦДА на РБ. ф. 791к, оп., а.е. 72. л. 76.
xv Пак там, а.е. 132. л. 70-71

xvi Пак там, л. 11-12.