Много хора, предимно от средите на интелектуалците, критикуват християнството въз основа на кървавите войни, описани в Стария Завет. Съвестта им е смутена от факта, че винаги, когато израилтяните са тръгвали срещу някой народ, са имали Божията подкрепа. Как е възможно Този, Когото наричат любов, Сам да благославя едно масово убийство, каквото е войната? Как християните наричат Иисус Христос дълготърпелив, всеопрощаващ и многомилостив, а в Негово име воюват? Какви светци могат да бъдат онези, които през целия си живот са били посветени на военната служба и са използвали оръжие? Тези три въпроса съществуват реално в човешкото съзнание и затова изискват реалните си отговори. С пълната яснота за недостижимостта на Божествените тайни предлагаме един опит за отговор.

Наистина ли Бог подкрепя войната? Пацифистите учат, че няма война, която да е морално оправдана, независимо дали целта й е защитата на държавата. Основа за тази мисъл дава големият английски философ Франсис Бейкън, който казва, че не може една война да е справедлива, след като крайният резултат е винаги смъртта на хиляди хора. Тази мисъл на Бейкън е в пълно съответствие с Христовото учение за любовта.

Св. ап. Павел казва на римските християни, че смъртта е отплата за греха (Рим. 6:23), т.е. смъртта е цената, която прародителите доброволно, по силата на дадената им като най-висш дар свобода, са избрали да платят, за да престъпят Божията забрана да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото (Бит. 2:17). Тази цена не е само физическата смърт, а пълната дисхармония в устроения като добро човешки живот. Човекът е изгонен от рая, нарушена е хармонията в отношенията му с другите живи твари. На нейно място идва страхът. Божият образ в човека е избледнял. Като естествено развитие от грехопадението идва и последвалото братоубийство, извършено от Каин (Бит. 4:8). Насилието става начин за решаване на междучовешките проблеми. Човек вижда колко лесно е да вдигне ръка срещу друг човек и не Бог, а той сам избира за девиз на живота му да служи: „Око за око, зъб за зъб“.

Какво означава да воюваш в името на Бога? Резултатът от една война е масова смърт, казва Франсис Бейкън. Следователно по думите на св. ап. Павел това е цената, която милиони сами избират да платят за личните си и за общите грехове, които има народът, към който принадлежат.

Искаме да живеем в мир, а постоянно воюваме, дори и в най-малката обществена единица – семейството, наречено крепост на християнството. Искаме да спим спокойно, а неуморно кроим планове как да навредим на другите. Преди две хиляди години Божият Син ни даде пример на саможертва и любов, като пожертва Себе Си за нашите грехове. Ние обаче продължаваме да следваме примера на Каин. В сърцата си подхранваме омраза, а за нея няма приятели, а само смъртни врагове.

Няма баща, който да оставя без наказание грешките на сина си. Това той прави не за да демонстриа сила и власт, а за поука. Така над онзи народ, който се обърнал към Бога, но въпреки това служи на лукавия, Бог Отец изпраща като наказание враг, чужд на вярата му. Изправени пред такава беда, хората се сещат за Бога, търсят Го, защото Той е единственият им помощник. Войната, която водят и в която милиони загиват, всъщност е изкупление. Врагът е отблъснат, но не защото Творецът желае смъртта на хората, а защото човекът е разбрал предназначението си да бъде миротворец, да живее в мир и разбирателство, да гради този мир всяка една минута от своя живот.

Защо почитаме светците воини? Отговорът на този въпрос е по-лесен. Ключът към него се крие в ранните векове на християнството. Голяма част от първите слушатели на новото учение са били войници от римските легиони. Когато тези хора са приемали християнската вяра, тя е променяла коренно мирогледа им. Да, те отново жертвали живота си, но този път не по бойните полета, а като изповедници и защитници на Христовото име, измъчвани и убивани от доскорошните техни приятели. Не като воини герои, а като мъченици за вярата почитаме св. Димитър Солунски, св. Мина, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, св. Георги и още много други.

„Аз съм живот, който иска да живее сред друг живот, който също иска да живее“, казва Алберт Швайцер. Нима е трудно да приложим тази мисъл в отношението си към другите?