В две Свои притчи Господ Иисус Христос сравнява Царството Божие с „имане скрито в нива, което човек намери, и укри, и от радост за него отива, та продава всичко що има и купува тая нива” /Мат. 13:44/. И още с „търговец, който търси хубави бисери, и като намери един скъпоценен камък, отиде та продаде всичко, що има, и го купи” /Мат. 13:44-46/.

Подобно имане и скъп бисер, но неоценими с никакви човешки мерки, са мощите на нашите светии. В случая на онези от тях, чиито свети мощи по една или друга причина са пребивавали дълго време в забвение, било под земята, било в някоя пещера /св. Петър Атонски – 12 юни/, на морското дъно /св. свщмчк Климент, папа Римски – 25 ноември/ или са престояли „под открито небе”, оставяйки „цели и съвършено неповредени от каквото и да било тление”, а напротив „изпълващи с прекрасно ухание въздуха наоколо”, какъвто е случаят с мощите на св. прпмчк Николай Нови Вуненски – 9 май /вж. ставрофорен. Ик. Павел Гърбов, „И в България просияли”, СИ, с. 136/.

Намирането мощите на светиите отварят за нас небесната врата и, преминавайки през нея по невидимата за телесните ни очи небесна стълбица /ср. Бит. 28:12/, слизат при нас, за да ни помогнат да издигнем сърцата си нагоре, към Отца във висините /ср. Иоан 16:28/. Те ни „говорят, търсят, настояват за храмове и вяра, за богослужения и отдавания, сливайки миналото с настоящето, събаряйки преградата на вековете, за да споделят даденото им царство с нас тук и сега, в съвременността, притегляйки ни в прегръдка към себе си” /Анула Христова/.

Бог разкрива истинността на мощите чрез дела на чудотворство, произтичащи при намирането им: „слепи проглеждат и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват…” /ср. Мат. 11:5/. От друга страна, което е особено важно, се потвърждават думите Христови, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” /Лука 20:38/. Така и светиите, напуснали земния живот чрез неизбежната за всеки човек смърт, продължават да бъдат сред нас, да се грижат за нас, изпълнявайки даденото ни от тях обещание: на онова място, където ще почиват светите им мощи и ще се почита паметта им, ”нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни болести… а на това място да се възцарява мирът, благоденствието и изобилието… от земни плодове…” /молитва към св. свщмчк Харалампий/…

Датите на намирането на светите мощи от най-ранни времена станали паметни, за тях се съставяли служби и в тези дни започнали да се отслужват празнични богослужения, като всички християни били изпълнени с „онази радост, която е имала блажена Елена, когато намерила Честния Кръст” /из Свето Тайнство Брак, Требник, с. 116/. Със същата почит и с тържествено богослужебно честване се ознаменувало и пренасянето на мощите на светиите от мястото на намирането им до онова място, на което самите те показвали, че искат мощите им да пребивават постоянно. Така например за Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения, отбелязвано от Православната църква на 22 февруари, е записано в житийното възпоменание за този ден: „Светите мощи били принесени със слава в църквата, а безбройно множество хора със свещи и псалмопения съпровождали шествието” /Жития на светиите, м. февруари, с. 525/…

Друг подобен празник е Пренасяне мощите на св. Николай в Бари, отбелязвано на 9 май. В житията на светиите за месец май за това събитие пише: „Светите мощи заминали от Мир в 11-ия ден на април, а пристигнали в Бари в деветия ден на месец май, неделя вечерта, и още в понеделник сутринта изцелили 47 болни мъже и жени, страдащи от различни недъзи… Като виждали преславните му чудеса, гражданите /на Бари – б.м./ се преизпълнили с голяма радост и съградили голяма и прекрасна църква на името на светителя и чудотвореца Николай и сковали за мощите позлатен сребърен ковчег… Поставили мощите на светеца в сребърната рака, а след това епископите и велможите я пренесли в новата голяма църква и я положили в олтара…”/Жития на светиите, м. май, с. 247/.

По Божие допускане намирането на мощите на някои светии се предхождало от множество видения, като самите светии се явявали на едни на живо, на други – на сън. Бог обаче предупреждаващ ни каква тежка участ очаква всеки, който съблазнява ближния си /ср. Мат.18:6/, както Сам Той, така и светиите Му никога няма и не могат да бъдат съблазнители. Затова всичко се устройвало така, че да не се похули Божието име и вярата да се посрами, а да се прослави То още повече и вярата още по-силно да се укрепи. Виждаме това особено в случаите, когато светиите искащи мощите им да се разкрият, се явявали не само на един човек, а на няколко човека, като едно и също повтаряли на всички тях, докато явеното на сън, чрез „устата на двама или трима свидетели” /Мат. 18:16/ по-късно се разкривало наяве и доказвало истинността на сънищата.

Пример в това отношение е намирането мощите на св. Петка-Параскева Епиватска, чиято памет се чества на 14 октомври. Преподобна Петка напуснала още в млада възраст родния град Епиват и подвизавала се в пустинята дълги години, когато се завърнала в него, никой от онези, които я познавали, вече не бил сред живите. Както пише в житието и тя била погребана, като „непозната чужденка”, а мощите ѝ, запазени нетленни, останали никому неизвестни под земята, дотогава докато Бог не решил да ги яви на света.

Там където лежали светите мощи на преподобната морето изхвърлило тялото на удавен моряк. Оставено непогребано под слънчевите лъчи, то скоро започнало да мирише. Наблизо се подвизавал стълпник, които помолил местните хора да погребат разлагащото се тяло. Когато започнали да копаят гроб, открили нетленните мощи на св. Параскева, „но понеже бяха неопитни, пренебрегнаха станалото като незначителна работа, и захвърлиха там зловонния труп заедно с нетленното тяло и го засипаха с пръст”. Тогава светицата се явила на един благоговеен и христолюбив човек на име Георги в сънно видение и му казала: „Скоро вземете моите мощи и ги положете на почетно място…” Същата нощ се явила и на една благоговейна жена на име Евфимия със същото нареждане. Сутринта двамата споделили виденията си и „всички се спуснаха към гроба, взеха нетленните мощи на преподобната, със свещи и кадила радостно ги положиха в църквата „Св. Апостоли”, дето лежаха и извършиха много знамения” /Жития на светиите, м. октомври/.

По подобен начин, но в средата на ХХ в. били намерени светите мощи на митилинските мчци Рафаил, Николай и Ирина. Близо петстотин години те престояли скрити под земята, докато в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. светиите започнали да се явяват на „малки и големи… образовани и неграмотни…вярващи и невярващи. Дори и на благочестиви православни християни, живеещи далеч в чужбина” /В. Рали, „Споделено царство”, СИ, 2013 г./. Това довело не само до намиране на мощите, но се разкрила цялата история на никому неизвестни до този момент светии, както и чудната, но мъченическа история на двата средновековни манастира, съществували над с. Терми между 9-ти и 15-ти век.…

Наистина, както пише богослова П. М. Сотирхос, „Църквата не може да приеме /и то с право/ провъзгласяването на лица за светии единствено по доказателства от сънища и видения. За тях, както се знае, има еднаква вероятност и да не произхождат от Бога, а да са примка на лукавия или на лукави хора, които се възползват от лековерието и простодушието на добронамерените души”. Същото в пълна степен се отнася и за обявяването на намерени тленни останки за свети мощи. В случая обаче с намирането мощите на св. Рафаил, Николай и Ирина не става дума за измамно въображение, лековерие на простички хора, религиозно-народно творчество или подмяна на фактите. Защото хората, на които се явявали светиите, не били случайни, а били православни християни с „постоянен молитвен живот и често откриване на скритите помисли пред духовник в изповед…” /А. Христова/. Така всичко което преживявали насън и наяве, разкрито пред изповедника или енорийския свещеник, получавало „съответната санкция на Църквата, чиято Глава е Сам Иисус Христос…”/А. Христова/. И самият човек, на когото били дадени съответните откровения и съновидения, имащ редовен църковен живот, нямало как да се заблуди в тях и остане сам и изгубен в смъртната сянка на сънищата.

Освен това „цялата история на явяванията на тримата светци от Терми” била възприета с най-голяма духовна трезвост от известния иконописец и църковен писател Фотис Кондоглу. Познат на православните хриситияни в Гърция „като силно и разумно богобоязлив” човек, който „не било никак лесно да бъде убеден в нещо съмнително…”, Ф. Кондоглу прозрял великото Божие чудо, извършено за нас чрез явяването на света на такава дивна троица светии, и не само нарисувал първата икона на светиите, но оставил и великолепен разказ за всички „свещени разкрития и находки” в Терми, в книгата си „Велико знамение”.

С боговдъхновени слова прославил св. Рафаил, Николай и Ирина и най-добрия православен химнограф, светогорският старец Герасим Микраянанит. В Акатиста към тях, той ги възпява така: св. Рафаил – „Укрит в Терми през много години в земята, Рафаиле богоносни, по чудесен начин се откри на вярващите, със силата на славни видения и знамения, удивлявайки всички с чудеса…”/Песен 6/; св. Николай – „Като извървя богомъдро пътя на мъченичеството, остана скрит под земята много години, Николае блажени, в Терми и наскоро се откри по чуден начин…”/Песен 7/; тримата заедно – „Като светилници, запалени на о. Лесбос, наскоро се открихте на света, с отблясъците на вашите чудеса…”/Песен 11/…

Св. Йоан Дамаскин пише в „Точно изложение на православната вяра” относно почитането мощите на светиите: „Владиката Христос ни дари мощите на светиите като спасителни извори, от които многообразно се изливат благодеяния и блика миро от благоухание. И нека никой не се съмнява в това! Защото щом като по Божия воля в пустинята бликнала вода от здравата и твърда скала /вж. Изх. 17:6/, когато Бог пожелал това, а за жадния Самсон – и от магарешка челюст /вж. Съд. 15:18 19/, то нима е невероятно, че от мъченически мощи изобилно изтича благоуханно миро?…”

Нека никой не се съмнява и нека никой не изпитва Божиите мисли и пътища /ср. Ис. 55:8/. Да, св. ап. Йоан Богослов ни съветва: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога…”/1 Йоан 4:1/. И всеки благоразумен православен християнин знае с какво внимание трябва да се отнася към сънищата. Но не бива да забравяме, че пак Бог е този, Който дава на човека съня /ср. Бит. 2:21/ и има власт над него. Затова Му се и молим: „„Дай, Господи, и на мене, недостойния Твой раб, Твоето спасение, когато съм на леглото; просвети ума ми със светлината на Твоето свето Евангелие, душата – с любовта към Твоя кръст, сърцето с чистотата на Твоето слово, тялото ми – с Твоите спасителни страдания, мисълта ми опази с Твоето смирение и ме дигни навреме да Те славословя. Защото си препрославен с безначалния Твой Отец и Пресветия Дух во веки! Амин!”/из Молитва на св. Антиох/.

Дивен е Бог в Своите светии!…

Иконом Емил Паралингов

Всички цитати в статията са от книгата на Василики Рали „Споделено царство”, Синодално издателство, 2013 г.