За бъдещето на Църквата във века на пансветовната глобализация

+ ХРИСТОДУЛ, Архиепископ на Атина и цяла Гърция

Проницателни откровения на възлюбения от православния гръцки народ пастиреначалник, направени в предаването „Архондарик“ на ЕТ 1 (Първа програма на Гръцката държавна телевизия), излъчено малко преди настъпването на новия 21-ви век, на 11 април 1999 г. Водещ на предаването е митрополитът на Димитриада и Алмирос г-н Игнатий, а негов гост е архиепископът на Атина и цяла Елада г-н Христодул (+ 28.01.2008).

Колкото повече времето минава и колкото повече средствата за масова информация навлизат твърде дълбоко навътре в непристъпни, бих казал, досега сфери на човешкия живот, толкова повече се ограничава и човешката свобода.

В крайна сметка, боя се, че ще настъпи време, когато съвсем няма да сме свободни. Да, ще казваме, че сме свободни, ще се изтъкават словесни плетеници в защита на свободата, но в крайна сметка ще живеем в такава обстановка от поставени условия, в която индивидуалната свобода няма да има никаква стойност. Защото тя ще е подчинена на нарежданията на чужди центрове за взимане на решения, които по някакъв начин просто ще налагат своето си мнение или воля, без да питат никого.

Например сега по въпроса с намесата срещу една свободна и независима държава (Югославия), някой бе ли попитан?! Не. И кой ще може да попречи това да се повтори днес или утре срещу някоя друга държава, за която на отговорните за това лица ще им се е сторило, че тя не трябва да съществува?! Или че трябва малко да бъде посмалена, защото твърде се е уголемила? Или пък (това да се повтори) срещу хора, имащи смелостта да изразят мнението си, което мнение би смущавало някои? Тоест как такива хора да бъдат разкарани от центъра на общественото внимание? Вече няма по-лесно нещо от това! Защото днес средствата за масова информация имат голяма власт. Телевизията влияе върху живота ни. Не ви ли прави впечатление, че петнадесетина секунди телевизионна реклама струват милиони! Защо? Нима бизнесмените така просто си хвърлят милионите на пьтя? Не! Извършват се логистики и те знаят много добре, че колкото повече се влияе върху човека по отношение на даден рекламиран продукт, толкова повече той се купува. И ако това не се случваше, нямаше да си дават парите за реклама.

Така че, логически погледнато, се вижда, че в условията на глобализация, свободата на човека като личност, като съществуване, лека-полека се смалява, става все по-мъничка и се загубва. Страхувам се, че накрая ще загубим и имената си и ще се превърнем просто в числа, които, разбира се, няма да ни ги сложат директно на челата, макар че и за това доста се говори и пише. Така че с основание започваме да се питаме каква ще е обстановката в света, в който ще живеем през следващите двадесет-тридесет години. В края на краищата новият 21-ви век, който ще е новото време, новата епоха, новият ред на глобализация, обхващаща всички сфери и фази на живота, ще бъде ли той за наше добро, или ще е, за да ни изтощи? Боя се, че по-скоро ще е второто.

Не зная как трябва да се реагира и дали въобще може да се реагира вече на това, когато примката, заложената около врата ти, все повече се затяга. А ще дойде момент, в който тя ще престане да се затяга: едва на онзи предел, когато ще ти се каже: ако пак си позволиш да говориш и да се месиш, ще се затегне още повече. Така че ти, за да си поемеш глътка въздух, ще трябва или да се снишиш, да се подчиниш и следователно – да се нагодиш, или да станеш мъченик, да се измъчиш, да платиш цената на това, което отстояваш, дори и с цената на собствения си живот.

Тогава всеки ден ще е Великден (за мъченика).

Наистина Великден е това, което дава криле на нашата надежда. Затова и казваме, че зад и над всичко ставащо е Божияг Дух и Взор, както и Христос Победител, Който ни приканва да последваме същия път (Неговия). Разбира се, надеждата в нас никога не трябва да угасва и да отстъпва мястото си на безнадеждността. Християните заслужаваме да сме винаги човеци на надеждата, човеци на перспективата.

Всичко това, Блаженейши, се дължи отчасти на развитието. на технологиите. Една от тях вече е навлязла и в онова, което наричаме човек, т.е. в самата човешка индивидуалност. Говоря за генетиката и нейните подклонове. Задавам този въпрос, защото е твърде важен за времето, което предстои. И бих искал да ни кажете как гледа Църквата на Задаващото се положение. Наистина, технологията е факт, който често пъти дарява живот, но едновременно с това крие и опасността да задуши живота.

Няма съмнение, че монетата има две страни. От едната страна са ползите, произтичащи от новите Технологии, особено в биотехнологията и генетиката, като клонове на медицинската наука, които в този момент правят чудеса и благодарение на тях можем да предвиждаме, или по-скоро да се предпазваме, от определени болести. Следователно този прогрес е благотворен за човека и Църквата не може да му каже: не. Тя благославя изследванията, доколкото те се осъществяват в определени общоприети етически рамки. Но от друга страна, Църквата подчертава необходимостта да има определени граници, рамки, които да ограничават абсолютната независимост на учените, така че да не се стига дотам те да могат да правят зло на човешкия род. Вече, поне на чисто теоретична основа, са изказвани такива страхове от опитни учени, които се опасяват, че при един неконтролируем по качество и количество напредък в медицинската технология съществува опасността човекът да навлезе в такива сфери на човешкото съществуване, в които досега не е пристъпвал. Това древните елини са наричали „хула“ или „безчестие“ спрямо Твореца.

Навлизането на човека в такива сфери е винаги опасно, предвид че се освобождават определени сили и на човека му се дава една възможност, възниква пред него един шанс, какъвто досега той е нямал – да урежда съгласуването в природата. Нещо, което досега съвършено и мъдро е правел Сам Бог. Може да се каже, че сега Бог бива изместен встрани, а човекът издига своята Вавилонска кула на мечтите, предоставяща му средства, за които той не е готов или не е способен, или по-скоро никога няма да е способен да управлява. Резултатът е: човекът да си прави лоши сметки, неправилни твърдения и накрая да е един некадърен регулатор на природата. Вследствие на което съществуващите ред и хармония в света да бъдат увредени, да изчезнат и на тяхно място да настане някакъв дисбаланс и по-скоро, такъв едностранчиво развит живот, съвместно с всичките му обуславящи фактори, който да резултира в появата на безброй проблеми, ужасяващи с огромната си опасност вече не само специалистите, но и другите логично мислещи хора, виждащи накъде върви всичко.

Църквата – като отговарям на въпроса Ви – не може да благослови такъв вид неограничена злоупотреба. Затова и преди всичко, първото нещо, което Църквата заявява и декларира, е, че е крайно време да бъдат поставени някакви рамки, някакви етични граници, които да ограничават абсолютната свобода на учените и изследователите и да предотвратяват вероятните злоупотреби с целия човешки род.

Превод Анула ХРИСТОВА

Източник Църковен вестник, бр. 7, София, 1-15 април 2021 г.