Защо постим

Автор: Прот. Стивън Фрийман

Неделя 8-ма след Неделя подир Въздвижение, 15 ноември, постави началото на Рождественския пост (40 дни преди Рождество Христово). По този повод излагам някои мисли за смисъла на поста.

Днес общо взето обществото ни не разбира особено живо и добре какво представлява постенето. Голяма част от хората в това така наречено християнско общество отдавна са загубили всяка жива връзка с историческата памет за християнския пост. Положението наподобява това, все едно те да бяха евреи, които чули, че има такова нещо като кашер-храна, и решили да си създадат свои си правила какво да се яде и какво да не се яде, защото никой от тях не знае какво е кашер.

Има и някои, които са запазили нещичко от традиционния християнски пост, но под натиска на модерния свят, те свеждат традицията до нивото на една саможертва, която е почти безсмислена.

Наскоро прочетох (макар да не помня къде точно), че отказът от Исихазъм е източникът на всяка ерес. По-простичко казано, можем да напишем, че да познаваме Бог в истина, да участваме в живота Му, да се съединяваме с Него чрез смирението, молитвата, любовта към враговете и покаянието преди всичко и за всичко – е предназначението на християнския живот. Исихазъм (от гр. – исихия ще рече тишина) е православното предание за непрестанната молитва и вътрешно безмълвие.

Но тези неща не могат да се разберат правилно, ако ги отделим от познанието на Бога и участието в Живота Му, съединяването с Него посредством смирение, молитва, любов към враговете и покаяние преди и за всичко.

Именно този път на вътрешно познание на Бога (с всичките си съставни части) е правилното разбиране на поста. Ако постим, но не прощаваме на враговете ни – постенето не ни помага. Ако постим, но това не ни доближава до смирение – постенето не ни помага. Ако постенето не ни прави още по-силно съзнаващи факта, че ние имаме дълг и отговорност към всички (ние сме грешни пред всекиго), то тогава то не ни принася никаква полза. Ако постенето ни не ни съединява с живота на Бога – който е кротък и смирен – тогава то отново не ни принася никаква полза.

Постенето не е диета. Смисълът на постенето не е в спазването на християнските кашер-изисквания. Смисълът на постенето е в глада и смирението (което нараства, когато позволяваме на себе си да бъдем слаби). Смисълът на постенето е в това да позволим на нашето сърце да се съкруши.

Забелязал съм, че повече добро достигат някои хора, които се провалят в поста през постния сезон, отколкото онези, които „добре са спазили поста”. По правило митарите винаги влизат преди фарисеите в Царството Божие.

Защо постим? Може би по-уместният въпрос е „защо се храним”? Христос използва думи от Св. Писание в разговора с лукавия, когато казва „не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие”. Ние се храним, все едно животът ни зависи от това, а той не зависи. Ние постим, защото животът ни зависи от словото Божие.

Няколко години служих като капелан в болнично отделение. Тогава, седейки ден след ден до леглата на умиращи пациенти, аз научих малко нещо за това как ние хората умираме. Факт в света на медицината е, че мнозина стават „анорексични” преди смъртта, тоест спират да желаят да се хранят. Често роднините, дори докторите, от загриженост насилствено хранят пациенти, които няма да оживеят. Интересна е зависимостта, че пациентите, които стават анорексични, изпитват по-малко болка от онези, които са насилствено хранени, бидейки анорексични. (Нищо от горе-написаното не се отнася за психологическата анорексия, която измъчва мнозина от нашите деца. Тя е трагедия).

Като че ли пред смъртния одър нашето тяло има мъдростта, която ни е липсвала през по-голямата част от живота му. То знае, че това, от което има нужда, не е храна – а нещо повече. Душата търси и копнее за живия Бог. Тялото и болката й се превръщат в нещо, което я отвлича. И тъй, по Божията милост, това, което ни отвлича, бива намалено.

Християнството като религия – като теоретична система от обяснения за рая и ада, за възнаграждение и наказание – е християнство, което е изкривено от своята същност. Ние или познаваме живия Бог, или нямаме нищо. Или приемаме Тялото Му и Кръвта Му, или нямаме живот в нас. Отказът от Исихазъм е източникът на всяка ерес.

Защо постим? Постим, за да живеем като умиращия – и когато умираме, да се родим за вечен живот.

Източник: Glory to God for All Things