Защо и как трябва да се причастяваме

Архим. Антим (Русас), днес Солунски митрополит

Тайната вечеря

Обични ми читателю, Самият Господ Иисус Христос, е установил ни е предал Тайнството на Светото Причастие. Това установяване и предаване на Тайнството е онова велико събитие, състояло се в горницата Йерусалимска, познато на всички християни като Тайната вечеря. Дванадесетте ученици са приели тази велика благодат на Бога към човека и я предали на цялата Църква. Разбира се, Дародаващият и Този, който винаги отслужва Тайнството, е Спасителят Христос.

Свидетелствата на светите евангелисти и на светите апостоли за установяването на това велико тайнство са ясни. Светите Матей, Марко и Лука разказват с подробности за това. Св. евангелист Йоан в шеста глава на евангелието си ни предава словата Господни: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога“ (Йоан 6:35). Всички слова на Господ в същата глава се отнасят за Тайнството, чрез тях Господ подготвя учениците си за вечерта на Тайната Вечеря. Св. апостол Павел ни предоставя същите сведения като тези на евангелистите, когато пише към Коринтяни за стойността и значимостта на Тайнството и как трябва да участват в него християните (вж. 1 Кор. 11:26-29).

В онази нощ, когато древният свят отстъпвал мястото си на новото сътворение, Христос взел в своите честни и святи ръце хляба. Това били ръцете, които в продължение на три години благославяли народа, това били ръцете, които изцерили слепи и докоснали болящите от греха сърца на „избрания“ Му народ, това били ръцете, които умножили хляба и рибата, ръцете, които измивали нозете на учениците. Тези честни ръце държат хляба, докато очите Му се издигат към небесата, устните Му принасят благодарствените слова към Бог Отец, Който със саможертвата на Сина Си показал безкрайната си любов към целия свят.

След като благословил хляба и го осветил, Христос го разчупил на парчета и го раздал на Своите ученици и апостоли. По този начин те разбрали, че от това действие и деяние зависи спасението на целия свят. Те почувствали как в този момент в Йерусалимската горница е поставено началото на безконечното Тайнство, което щяло завинаги да ни подари телесното присъствие и Божественото посещение на Христос во веки веков.

В онзи час Христос изрекъл словата, които и днес произнасят Неговите служители, свещениците, в най-съществения момент на Божествената Литургия: „Приемете, яжте това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощаване на греховете“ (срв. Мат. 26:26). Което означава: „Вие, които станахте Мои, вие, които Ми се доверихте и Ме изповядвате (изповядвате вярата Ми – б.а.), вземете и яжте Моето Тяло, което в този час се разчленява (се разчупва – б.а.), за да вкусите всички и да бъдат опростени всички ваши грехове“. Материалният хляб, плодът, който е произлязъл от пшеницата – се превръща в Тяло на вечния Бог, в една атмосфера на божествено тайнство, което е изпълнено от присъствието на Светия Дух. Божията любов, безкрайността на Неговото благоутробие насищат гладният духовно народ с Небесния Хляб, който ни причастява към Неговото Тяло чрез божественото тайнство.

В същата горница Христос отново, след като благославя хляба, благославя и виното и дава на учениците Си да пият от същата Чаша, произнасяйки: „Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“ (Мат. 26:27-28). Христос запечатва новия завет с кръвта Си, и ни призовава да пием всички от нея, да изкъпем душите си в Неговата Любов до кръв, в банята на Божествената Му кръв, за да отмием нечистотата на душите си.

Христовата кръв изпълва светите престоли в храмовете ни и се предоставя на всички за мир и за вечното ни духовно спасение. Едно безкрайно и безбройно войнство на откупени хора представляваме ние, християните от всички векове, които с първите сътрапезници на Трапезата Господня – светите ученици и апостоли, вкусихме и положихме дълбоко в нашето собствено същество Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос за опрощаване на греховете ни и за живот вечен. Без тази съпричастност в непреходното Тайнство спасение за света не съществува. |

Светото тайнство
в нашия живот

Съществуват някои събития в живота ни, обични ми читателю, които въпреки че са толкова големи и значими, ние не ги знаем или сме безразлични към тях. Потопени в морето от житейски грижи, забравяме онези неща, които са небесни и духовно спасителни. Така много от нас или са забравили, или изобщо не са научили какво е Божие Общение или тайнството на светото Причастие (божествена Евхаристия). Както видяхме, то е едно от изначалните тайнства. Нека сега да проследим това тайнство как се отслужва днес и колко голяма е необходимостта да участваме в него.

На всяка божествена Литургия се извършва Тайнството на божествената Евхаристия (светото Причастие). Върху светия Престол, след възгласа „Твоя от Твоих, Тебе приносяще за всех и за вся“ и след молитвата за освещаване, хлябът и виното се превръщат в Тяло и Кръв Христови. Ето какво казва св. Йоан Дамаскин: „Хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Божии, но ти, ако търсиш да научиш начина, по който това става, ти стига да чуеш, че това става чрез Дух Свети… а начинът е неизследим… този хляб и вино не са подобие на Тялото и Кръвта Христови – да не бъде! – но това е Самото Тяло Господне обожествено“.

С тази безкръвна жертва на Божествената Евхаристия продължава най-висшата и единствена жертва на Голгота. Тази жертва не е едно обикновено възпоменание или едно символично възпроизвеждане, извършва се едно истинско жертвоприношение, което представлява проповядване на избавителната смърт на Иисус Христос (вж. 1 Кор. 11:26). Същото се казва в светата Василиева литургия: „Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.“

Замисляли ли сме се някога, че всяка Неделя, както и на всеки друг голям празник, Христос се жертва, за да предостави на нас, недостойните, Тялото и Кръвта си, за да открием истинския смисъл на живота и да бъдем отведени до вечното блаженство? Замисляли ли сме се, че Кръвта, която е изтекла от пречистото Му Тяло, когато е било приковано на Кръста, е същата онази Кръв, която се разлива през всички векове от светите Чаши и напоява безспирно християните? Това е великата и вечна храна за душата, небесната манна, лекарството, даряващо безсмъртие на Божиите чада, това са Тялото и Кръвта Христови.

Затова Самият Господ, когато още е бил на земята и е учил, казал с много голяма яснота за участието на Неговите чеда във великата Вечеря. Без това участие нито истински живот бихме имали, нито на духовно спасение бихме могли да се надяваме. Да обърнем внимание на думите, които е изрекъл Самият Христос за това велико Тайнство, както ни ги предава свети евангелист Йоан: „Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта ми е наистина храна, кръвта Ми е наистина питие._Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Йоан 6:53-54).

С голяма сила светите Отци на Църквата подчертават необходимостта и стойността на Тайнството. Свети Йоан Златоуст пише: „Необходимо е да научиш чудото на Тайнството какво означава и защо е дадено и коя е ползата от това нещо. Понеже ние сме членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му (Еф. 5: 30)… Затова Той се смеси с нас, предостави тялото Си на нас, за да съществуваме като едно Тяло и Глава свързани“.
Свети Григорий Палама подчертава: „О, чудо, без каквото и да е преувеличение! Ипостасите на всеки човек, имащ вяра, се единяват и разтварят с Него (Иисус Христос) чрез причастието с Неговото свято Тяло, и Той става съ-телесен с нас, а нас претворява в храм на цялото Божество“.

Като извод от словата Господни и учението на Църквата идва неопровержимата истина, че не може да съществува християнин който не се причастява, т. е. не приема Тялото и Кръвта Господни. Трябва да знаете, че затова се отслужва божествената Литургия, за да се причастяват християните и да се освещават. Християнинът, който се причастява с „освещените хляб и вино, се причастява с истинските Тяло и Кръв Христови, и същевременно Те се свързват и съединяват с него, стават една кръв и плът Христови. Божията Евхаристия е общение между християните, които представляват членове (части) на едно Тяло Христово, както пише св. ап. Павел: „Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.“ (1 Кор. 10:17). ||

Как се подготвяме за Свето причастие?

След като, обични ми читателю, е толкова велико тайнството на Светото Причастие, сам разбираш, че и подготовката трябва да е голяма. Словото на св. апостол Павел и тук е ясно: „Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.“ (1 Кор. 11:28). Разбира се, никой от нас не е достоен да се причасти, и само с Божията Благодат решаваме да се доближим до светите Тайни. Самият свещеник, малко преди да се причасти, чете между другите четива и следния тропар: „Как аз, недостойният, ще вляза в светлите жилища на Твоите светии. Ако се осмеля да вляза в чертога Ти, дрехата ми ще ме изобличи, защото не е брачна и, свързан, ще бъда изхвърлен от ангелите. Человеколюбиви Господи, очисти нечистотата на моята душа и ме спаси.“

Тази духовна сквернота в душите си християните са отхвърлили преди това със светото тайнство на Изповедта. Сега това опрощение на греховете се запечатва и от участието в тайнството на светото Причастие. Преди светото Причастие трябва да се извърши тайнството на Изповедта. Ще бъде много жалко за душите на всички онези, които без никаква подготовка отиват и вземат свето Причастие. Без тайнството на Изповедта свето Причастие не бива да се дава.

Християнинът, който знае в кой ден ще се причастява, трябва да обмисли предварително това събитие още от предходните дни. Трябва много да внимава какво прави, да подрежда дори мислите си, имайки съзнанието, че се подготвя за едно велико събитие. Молитвата му трябва да бъде по-продължителна и по-гореща, четенето на духовно полезни книги – по-често, а поведението му спрямо другите трябва да бъде безупречно и наистина свято.

Знаеш ли, обични ми читателю, че Господ не позволява да принасяш какъвто и да било дар на жертвеника, преди да си получил прошка от брата си. Как ще те приеме в светото Общение (светото Причастие), ако враждуваш с някого или мразиш някого? Следователно, внимавай да не стигнеш до събота вечерта неуредил някои висящи дела. Христос на Кръста простил дори на тези, които са Го разпнали. Ти как отиваш да поемеш в себе си Христа, пожертвал се за теб, без да си простил на братята си? Без любов не можеш да поемеш Този, който е любов.

Когато едно семейство има благословението всички да се причастяват в един и същи ден, тогава от навечерието на събота срещу неделя в това семейство трябва да грее Божията благодат. Нито ропот, нито кавги и разправии, нито притеснения. Всички да се радват и да излъчват Божията любов и идващата радост. И чистотата на тялото е необходима. Добре е също така да си легнем по-рано, за да се събудим с радост и настроение за църква.

Един много важен елемент в подготовката ни за светото Причастие е и постът. Истина е, че когато постим, придобиваме повече сили за духовен живот. Като изключим някои по-специални случаи на някои болни наши братя и сестри, всички ние, останалите христяни, не можем да се причастим без да сме постили. Продължителността на поста се различава според честотата, с която се причастяваме, възрастта ни и това какво работим. Това колко да постим и как да постим го определя нашият изповедник, с когото ще се посъветваме по време на изповедта. Така въоръжени, което означава с покаяние, контролирайки себе си във всичко – в молитвата, четейки молитвите преди свето причастие, в любовта, прошката, семейното единство и постът, ще се отправим в неделя сутринта, или през някой друг голям църковен празник, в храма, за да се причастим, но не за да се причастим достойно и по право, а за да се причастим с търпение и Божия благодат. |

Вътре в храма

Облечени в чистия хитон на нашата душа, умити в светлината на непорочността и на покаянието, заемаме мястото си в храма, като членове на Църквата вземайки активно участие в Господнята литургия. Далече от житейските грижи, освободени от всички светски убеждения и суети, отправяме молитвите си към Отца, като благоуханен тамян и очакваме да приемем „Царя на всички“.

Умът ни и сърцето ни трябва да бъдат съсредоточени в молитвите, химните и песнопенията на Божествената литургия. С усещането за собстеното ни недостойнство, нека се молим на Бог, да ни удостои с „Небесните и животворящи тайнства“.

Колкото повече ще доближаваме, т. е. ще участваме в тайнството, толкова повече ще се засилва нашата вяра. Тя ще става вяра непоколебина, дълбока и твърда. Ще усетим как ще се изпълни душата ни от радостно благоразположение. Когато Тайнството се е извършило, тогава с очите на вярата си ще виждаме върху Светия Престол самия Христос, в цялото си тяло, съвсем истински и пожертван за нас. Редът на цялата Божествена литургия има за свой център и ядро Тялото и Кръвта на Христос. Той е разпнатият, погребаният и възкръсналият Христос. Той е нашият живот, Той е нашият Избавител. За Него ние трябва да живеем и за Негова слава да се борим.

Служителят на Всевишния ще ни призове след малко:
„Със страх Божи, вяра и любов пристъпете“. Този сребърен потир, тази сребърна чаша с кърваво червено покривало е центърът на живота на целия свят. Там вътре е Многопочитаемият наш Спасител Христос. Със Страх Божи, с умиление и молитва се отправяме към небесния хляб. Внимателни и благочестиви.

1. Пристъпваме смирено и просто.

2. Прекръстваме се.

3. Молим се тайнствено.

4. Съсредоточаваме се в молитвата си в Христа.

5. Доближаваме с почит и благоговение свещеника.

6. Почитаме и другите с които заедно ще се причастяваме.

7. Взeмаме в ръцете си светата кърпичка, държейки я изпъната под устата и под брадичката си.

8. Навеждаме леко напред тялото си в благоговейно очакване;

9. Леко повдигаме главата си и леко отваряме устата си.

10. Поемаме лъжичката с Пресветите дарове.

11. Веднага поглъщаме Тялото и Кръвта и затваряме устните си.

12. Връщаме се тихо на мястото си и се молим.

За тези няколко мига Христос е дошъл за да заживее вътре в нас. Нашата бедна душа е станала един богат палат. След възгласа на свещеника „Спаси Боже народа си….“, хорът пее триумфално: „Видяхме Светлината на истината, приехме Духа Небесни, приехме истинната вяра, На Неразделната Троица се поклонихме: Тя нас е спасила“.

Заслепени от светлината, всесилни от Светия дух и с непобедимото оръжие – истинската вяра, да се молим на Светата Троица, която ни е дарила това велико и неописуемо спасение.

Ако така се причестяваме обични ми читателю, радостта ни ще бъде огромна. Нека да не отстъпваме пред познатите слабости на народа ни. Кои са те? Всички ги знаем. Да се причастим без да сме присъствали на литургията, да се причастим без изповед, само заради обичая, да тичаме в храма към Великите Двери, за да се причастим първи. Да изблъскваме останалите, да критикуваме свещеника и още много други. Стига вече с тези навици, нека ги превъзмогнем и анулираме. Благочестието и Божият страх нека ни съпровождат в почитането на Бога, още повече, когато приемаме самия Господ в своята собствена същност.

|

Продължението.

Някои смятат, че след Светото Причастие всичко свършва. Те са в грешка. Както се подготвихме за да се причастим, така трябва и да внимаваме в последствие. Ние носим в себе си Христос. Трябва да го пазим като скъпоценен диамант. С това чувство и усещане на Христовото присъствие ще продължим да се грижим за духовната ни чистота и за живота ни като цяло. Дяволът ще се опита да воюва с нас и да ни изкушава. Ние, обаче, с Божията сила ще се борим с него и ще го победим, държейки винаги в душата си Благодетеля и наш Господ. Не съществува по – ценно съкровище и по – мощна съпротива срещу лукавия, от Христовото присъствие в душите ни.

Дяволът се страхува изключително много от онези, които имат Христос за свой съюзник. Ето какво пише в „Добротолюбие“, 4 том: „Пише значи в Герондико: Йоанис Востринос, мъж свят и имащ власт над нечистите сили, попитал демоните, които живеели в някои чада (някои дъщери) и действали лукаво чрез тях, ги попитал кои от нещата на християните се страхувате най – много? Те му отговорили: Имате наистина три велики неща. Едното го носите на вашия врат и другото, в което се къпете в Църквата, едно което го ядете по време на службата. Пак питайки от тези три неща кое най – много ви плаши? Те отговорили: най – добре сте запазени когато се причастявате, никой от нас не може да навреди на Християните. Така нечистите сили най – много треперят от Кръста, Светото кръщение и Светото причастие.“

Нека оценим, обични ми читателю, силата на духовните оръжия, които ни е подарил Христос чрез Църквата си, с цел да победим лукавия и греха. Колкото и да е тежка и болезнена духовната бран, ние можем да спечелим Царството Божие, защото наш съюзник и благодетел на духовните ни оръжия е самият Христос, който Сам пожертва Себе си на Кръста и ни придоставя винаги Тялото и Кръвта за „пречистване и освещаване на душите и телата, и в годеж с бъдещия живот и царството.“

Превод Томас Караилиас