В Православното християнство и Древната църква в Англия английският православен свещеник Андрю Филипс повествува за покръстването на англо-саксите в края на VI и началото на VII век от св. Августин Кентърбърийски и негошите монаси, изпратени на мисия от св. Григорий Велики (Двоеслов), папа Римски. Чудният разказ за делата на светците проследява историята и завета на просиялите небесни жители, обитавали Британските острови до злополучната 1066 г., в която е унищожено православното кралство и църква в Англия.

Настоящият превод се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Луксозното издание съдържа 132 страници, сред които и фотографии на свети места и икони на английски светци.

Текста на житието и канона на Св. Параскева са превод от едноименната книга, издание на м-р „Св. Параскева“, Неа Зихни, Гърция. Чрез настоящата книга Църковното настоятелство на нашия храм, чийто патрон е преподобномъченицата, желае да запознае с живота и страданията за Господ Иисус Христос и даде възможност чрез Молебния канон да се обърнем с молитва към светицата, търсейки нейната помощ и закрила. В новото издание е включен и акатист на преподобномъченицата, съставен от Иван Николов.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и съгласието на свещенството при храм „Св. Николай“ в Кленники, гр. Москва, излезе от печат „Жизнеописание на московския старец отец Алексей Мечов“, издание на старинен храм „Св. Параскева“ в гр. Пловдив.

Автор на книгата е монахиня Юлиания, духовно чедо на стареца Алексей Мечов и една от най-известните иконописци в Москва в недалечното минало.

Самият о. Алексей Мечов редом със св. Йоан Кронщадски са представители на една особена духовна линия в Русия в размирните години преди и след болшевишкия преврат от 1917 г., наречена „монашество в света“. Както св. Йоан Кронщадски е подготвял духом православните християни за предстоящите тежки изпитания, които щели да се стоварят над Руската православна църква за дълги години напред, така преподобни Алексей Мечов за своите верни чеда е бил стълб и крепило да преминат през тези изпитания. Днес той е в лика на светите новомъченици и изповедници на Руската православна църква.

От печат излезе биографията и няколко беседи на ставрофорен иконом Аспарух Стоичков, дългогодишен изповедник при пловдивския храм „Св. преп. Петка“. Поводът за изданието е 100 г. от рождението на свещеника.

Написана с много любов и признателност от дъщеря му, Недялка Коцалова, биографията разкрива един не лек живот и изповедническо служение, отвели отец Аспарух от родното му с. Радуил, през София, Гоце Делчев, Велес (в дн. Македония) и Чирпан до Пловдив, където под неговото духовно ръокводство да израснат и бъдещи свещеници на БПЦ.

Беседите му, плод на дългогодишен опит, по достъпен за широк кръг читатели начин разкриват важни евангелски истини.

Ташкентският епископ Инокентий открива дара на проповедника у бъдещия светител Лука. „Вашето звание е не да кръщавате, а да благовестите”, обръща се той към току-що ръкоположения свещеник о. Валентин Войно-Ясенецки.

„Считам за свое главно архиерейско задължение всякога и навсякъде да проповядвам за Христа”, казва той в Симферополския съборен храм на 31 октомври 1952 г. Този принцип спазва до края на живота си.

За какво говори в храма светител Лука? И как говори?

Текстовете в сборника се отнасят до винаги актуалната тема за страданието, както за доброволното – в монашеския живот, така и за неочакваното…

„Вашето дело не е да кръщавате, а да благовествувате“, казал на младия свещеник Валентин Войно-Ясенецки Ташкенсткият епископ Инокентий, виждайки проповедническата му дарба. И наистина, и като свещеник, а по-късно и като архиерей, св. Лука Симферополски, както сам казва, поел върху себе си святото задължение навсякъде и при всички обстоятелства да проповядва за нашия Спасител Господ Иисус Христос. Колко удивителен бил неговият проповеднически дар и колко силно и живо било словото му се вижда и от предложената малка книжка със слова посветени на Христовите страдания и Кръстна смърт, издадена от храм „Св. Параскева“ с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.