Автор: о. Варнава Пауъл

Ако все още не сте взели решение какво да промените в живота си през новата година, бъдете сигурни, че няма по-добър избор от това да опитате да изпълните добре-познатото наставление на руския монах от 19-ти век  св. Серафим Саровски: „Придобий мирен дух и хиляди край теб ще се спасят“.

Нямащи общо с наивните религиозни приказки и психо-духовното бръщолевене, думите на горския отшелник, един от най-почитаните светци в Православието, се отнасят на сто процента към практиката. Например, аз се опитвам (и често не успявам) да си ги припомня, когато включа новинарската емисия или разгърна вестника и попадна под ударите на изобилните доказателства за грехопадението.

Толкова е лесно да се превърнеш в циник, като непосредствен резултат от срещата с тъмнината, макар и от втора ръка чрез медиите, че аз всъщност започнах да постя от новини още от началото на Рождественските пости – колкото се може повече.

Някой може би ще каже, че заравям главата си в пясъка, за да избегна „истинския свят“.  При все това, аз оспорвам твърдението, че новините дават добър, верен и съразмерен поглед към реалността. Също така твърдя, че моето въздържание, бидейки един опит да последвам съвета на св. Серафим, е всъщност действително истинският свят.

Защото изправен пред войните, убийствата, страстта по неприличното, което може да влезе в моя хол всяка една вечер, въпросът е: „А аз какво да направя?“ Да го попия и да се разгневя, или депресирам? На кого би помогнало това? Не и на мен, а именно с това аз трябва да започна.

Ако светът е луд, аз трябва да се стремя да остана с разума си. Ако той е бурен, аз трябва да се стремя да имам мир. А мирът, нещо, което св. Серафим е знаел отлично от собствен опит, е дарът на Духа на мира. Мирът не се носи просто така в свободното пространство, като някакво независимо начало във вселената. Това би било психо-духовно бръщолевене.

Това, от което аз имам нужда, това, което светът иска от мен, е да придобия този дух. Но как? Защо да не започнем с това, което е проработило в случая на св. Серафим? Постът, покоряването на волята и желанията си. И молитвата, тихото стоене и мълчание пред Бога. Св. Серафим стоял по цяла нощ, потопен в молитва, с ръце издигнати към небесата. Ние дали се молим дори трийсетина минути за целия ден, или въставаме срещу подобно пилеене на времето?

В годините на пастирската си дейност, да не говорим за духовния живот, съм научил, че когато човек е объркан, огрижен или притесняван от страсти, обикновено същият човек е станал нехаен в молитвата и поста. А тук говорим за нещо повече от обикновено съвпадение.

Още един последен знак от св. Серафим е милостта към ближния. След като е пребит до смърт от разбойници, оставайки прегърбен за цял живот, св. Серафим молел съда да не се наказват виновните, когато ги хванали. Как би могло сърцето му да съхрани Духа на мира, ако същото е втвърдено и разбунено от желанието за възмездие?

Това, от което светът има нужда, е повече добро желение да окажем милост. Ето това би било новина. Освен това то ще изиска и огромно въздържание и усилие. Така че вие може да вземете решение да промените всичко, каквото прецените, през Новата година, но ако търсите предизвикателство, което може да донесе на вас – и на света – изцеление, придобийте мирен дух.

о. Варнава Пауъл

15 януари 2017 г.

_

О. Варнава Пауъл е свещеник от 2010 г. в енорията на гръцката православна църква „Свв. Рафаил, Николай и Ирина“ (Константинополска патриаршия) в гр. Къминг, щата Джорджия в САЩ. Преди това той завършва двугодишен курс в семинарията на Светия кръст в Бостън. Отец Варнава от ранна възраст е деен протестант (от петдесятниците), завършва протеснтско-евангелистки колеж, като работи като полицай и в последствие става пастор. Приема православието през 2001 г., след многогодишно търсене, като с него се покръстват и двайсет семейства от тогавашната му протестантска енория. О. Варнава е редовен автор в своя блог „Насърчената вяра“ към американското православно издателство Ancient Faith.